Втора част на Антикризисната програма на ДСБ

ДСБ – АНТИКРИЗИСНА ПРОГРАМА
ЧАСТ ВТОРА – НЕОТЛОЖНИ ИКОНОМИЧЕСКИ МЕРКИ
  • РАЗПЛАЩАНЕ НА СКРИТИТЕ ДЪРЖАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
  • НОВИ ПРИОРИТЕТИ НА ПУБЛИЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ ЗА МАКСИМАЛЕН АНТИКРИЗИСЕН ЕФЕКТ
  • ОБЛЕКЧЕНИ УСЛОВИЯ ЗА ЗАПОЧВАНЕ И ПРАВЕНЕ НА МАЛЪК И СРЕДЕН БИЗНЕС
  • УВЕЛИЧАВАНЕ НА ФИНАНСОВАТА ДИСЦИПЛИНА И НАМАЛЯВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА И СИВАТА ИКОНОМИКА
І. НЕПОГАСЕНИТЕ ДЪРЖАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ФИРМИТЕ
Тройната коалиция натовари държавата с договори без осигурено финансиране на обща стойност около 1.5 млрд. лева. Тези скрити задължения не бяха предвидени в държавния бюджет за 2010 г. Тяхното незабавно погасяване би довело до дефицит, който ще изключи възможността България да кандидатства за Еврозоната. Но, от друга страна, забавянето на плащанията поставя коректни фирми в критично състояние и мултиплицира непогасените държавни задължения като междуфирмени, а това усилва кризата и безработицата.
Предлагаме следните мерки за погасяване на заварените задължения:
1. Министерствата и другите държавни възложители на обществени поръчки да създадат регистри на своите безспорни и изискуеми задължения към частните фирми.
2. Министерството на финансите:
2.1. да обобщи горепосочените задължения в централен регистър;
2.2. да утвърди срокове за погасяване на всяко регистрирано задължение до 12 месеца, както и размера на дължимите лихви за забавяне;
2.3. да поддържа в интернет:
o списък на непогасените задължения от централния регистър – регистърът съдържа основанието, размера, бенефициента, срока за погасяване и лихвата за забавяне за всяко задължение,
o списък на погасените задължения от страна на държавата или чрез факторинг по размер, бенефициент и дата на погасяването;
2.4. да препятства корупцията чрез явен ред на погасяване на задълженията по принципа „първи по време – първи по право“;
3. Министерският съвет:
3.1. да определи срокове и лихви за погасяването на задълженията;
3.2. да приеме възможността кредиторите на държавата да прехвърлят своите вземания от централния регистър на трети лица, с единственото условие кредиторът незабавно да уведоми Министерството на финансите за извършеното прехвърляне.
ІІ. НОВИ ПРИОРИТЕТИ НА ПУБЛИЧНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ С МАКСИМАЛЕН АНТИКРИЗИСЕН ЕФЕКТ
Усвояването на финансовата помощ от ЕС е най-силната възможност за въздействие срещу кризата, чието реализиране е основа на антикризисната политика. Затова предлагаме публичните инвестиции да се разглеждат в две категории:
І. Проекти с европейско финансиране.
Тези проекти трябва да се осъществяват с предимство пред всички останали. Тяхното съфинансиране от бюджета да се осигурява изцяло. С цел максимално усвояване на безвъзмездното финансиране от ЕС предлагаме специален патронаж на министър-председателя и администрацията на МС над големите инфраструктурни проекти.
За ускоряване на проектите с европейско финансиране предлагаме министърът по европейските фондове, заедно със съответните отраслови министри да стартират процедурите по:
1. възлагане изпълнението на проекти за изграждане на отсечки от основните трансевропейски сухопътни коридори в т.ч.: №8 – АМ Тракия; №4 – АМ Струма с АМ Люлин, №10 – АМ Софийски околовръстен път и АМ Марица;;
2. изграждане на АМ Хемус по правилата на ЕС чрез Публично частно партньорство или Проектно финансиране от стратегически инвеститори и изпълнители;
3. реализиране на програми за саниране на панелния сграден фонд и на програми за повишаване на енергийната ефективност в бита, индустрията и транспорта.
ІІ. За реализирането на проекти без финансиране от ЕС предлагаме.
  1. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да разработи „Методика за оценка на антикризисния ефект от инвестициите на държавата и на едноличните държавни дружества в енергетиката и транспорта„. Критерии да бъдат:
    1. възможността за запазване и разкриване на работни места в България;
    2. ниската импортоемкост на публичната инвестиция;
    3. повишаване на енергийната ефективност.
    4. осигуряване на алтернативни възможности за енергийни доставки;
  2. Да се прекрати държавното финансиране на проектите с антикризисен ефект под определения в методиката праг
  3. На горното основание да се прекрати финансовото участие на държавата и държавните енергийни дружества в проектите с очевидно кризисен ефект и срокове на реализация звън периода на кризата (напр. АЕЦ „Белене“).
  4. Задължително включване на клаузи за „офсетни“ инвестициина доставчика, за съпътстващи местни производства и поддръжка при договорите за внос с бюджетни средства на технологии и/или услуги над определена значителна стойност.
ІІІ. ОБЛЕКЧЕНИ УСЛОВИЯ ЗА ЗАПОЧВАНЕ И ПРАВЕНЕ НА МАЛЪК И СРЕДЕН БИЗНЕС
Правителството и парламента могат да облекчат условията на бизнеса като намалят разходите за бюрократични процедури. Високите административни разходи влошават конкурентноспособността и заетостта на малките и средни фирми, и ги принуждават да преминат в сивия сектор. Ясният признак за това е спадането на индекса на икономическата свобода в нашата страната, който прогонва чуждестранните инвеститори.
Предлагаме следните мерки за стимулиране на бизнеса:
  1. Въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие за действащите лицензионни и разрешителни режими за стопанските дейности, чрез което ще се улесни стартирането на малкия бизнес като алтернатива на безработицата и ще се насърчи икономическата активност във фазата на възстановяване след кризата;
2. Създаване и приемане на „Кодекс на изискванията за извършване на стопански дейности“. С Кодекса трябва:
– да отпаднат всички изисквания за предварителни разрешения за започване на стопанска дейност с изключение на тези, които изрично са уредени в европейските директиви;
– да отпадне системата на предварителен контрол за започване на бизнес и се премине към система на последващ контрол и налагане на предвидените в кодекса санкции за всяко нарушено изискване;
– да се въведе унифициран фиш за проверка и санкции на нарушенията на всяка стопанска дейност, което силно ще ограничи възможностите за корупция;
– да се намалят таксите и съпътстващите разходи на фирмите за стартиране на стопанска дейност, както и разходите на държавата за контрол.
ІV. УВЕЛИЧАВАНЕ НА ФИНАНСОВАТА ДИСЦИПЛИНА И НАМАЛЯВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА И СИВАТА ИКОНОМИКА
Кризата поставя на сериозно изпитание приходната част на бюджета на държавата и общините. За разлика от предходните години, сега те нямат планирани буфери. Поддържането на нисък дефицит изисква максимална финансова дисциплина както в бюджетната сфера, така и от страна на фирмите и гражданите. Основен проблем са ниските рискове от санкции на закононарушителите, които укриват обороти и облагаеми доходи. Това стимулира сивата икономика и ерозира солидарните принципи, на които се опират НОИ и НЗОК.
Затова предлагаме следните мерки за засилване на финансовата дисциплина:
1. Да се повиши ефективността на данъчния контрол чрез:
o Създаване на специализирани звена за персонални ревизии във всички регионални дирекции на НАП;
o Въвеждане на система за целеви подбор на ревизираните лица чрез анализ на предварително определени рискови фактори и сътрудничество с правозащитните органи;
o Въвеждане на компютърна система за случаен подбор на ревизирани лица;
o Създаване на система за вътрешен контрол и на правила, изключващи всяка възможност за субективизъм и злоупотреба при избора на ревизирани лица.
2. Законодателно уреждане на верижния принцип при персоналните ревизии, с който проверката задължително се пренася върху лицата, посочени като дарители, заемодатели, или предоставили права на ползване на ревизираното лице.
3. Законодателна уредба на данъчния архив и бази данни, които да предвиждат съхраняване на данъчните декларации и свързаните с тях документи не по-малко от 25 години.
4. Законодателни мерки за ефективен данъчен контрол на съответствието между реално произведената и осчетоводената продукция.
16 март 2010 г.