Всяка държава, в която няма върховенство на закона е обречена на бедност

Ще стане ли Лазар? Трудните перспективи за излизане от българската криза“ „Европейският Лазар“ е глава от забележителната книга „Съвременността“ на британския историк Пол Джонсън, посветена на възстановяване на европейските държави от пепелищата на Втората световна война. Алюзията с библейския Лазар е ясна – през 1945 година, възстановяването на богата, просперираща и свободна Европа не изглежда по-възможна от съживяването на мъртвец. Нужно е чудо, и то става. Но предмет на тази лекция не е възстановяването на Западна Европа след войната, а възможността за преодоляване на дълбоката криза в българското общество, продължаваща с кратки прекъсвания от средата на 70-те години на ХХ век до днес. Въпросът е – може ли да тръгне България нагоре, има ли в обществото ни сили и енергия за изпреварващо развитие, което да намали разликите в доходите и икономическото развитие, образователния и здравен статус – изобщо – в качеството на живот между нас и развитите държави от Западна Европа по начина, по който го направиха част от държавите в Централна Европа? 1. Анализ на социалната, политическа и международна криза на българското общество и държава На пръв поглед, отговорът е отрицателен. Ако трябва да цитирам точно, отговорът е „Няма да се оправим“, това е песимизмът, завладял голяма част от обществото ни. А общество, завладяно от песимизъм, наистина е трудно „да се оправи“. За да тръгнем нагоре, ние трябва да анализираме внимателно и факторите, които ни задържат, и тези, които биха ни дали шанс за положителна промяна. Задържат ни демографската криза, влошеното качество на живот на голяма част от българското население, задълбочаващото се неравенство в шансовете, трайната слабост на държавните финанси и корупцията. Фактори, дълбоко свързани един с друг. Нашето население намалява, а тенденцията хората да търсят препитание в страните от ЕС е устойчива. Превръщаме се в емигрантска нация, но не бива да драматизираме. Голяма част от хората, оставащи да живеят в България имат сравнително слабо образование и професионална подготовка, влошено здраве и съответно – малки шансове да намерят стабилна работа. Демографската и социална криза ясно се проявява във факта, че едновременно имаме сравнително ниска заетост и голям недостиг на кадри. Хората родени в средите на малцинствата, в малките градове и селата, в бедни и неустойчиви семейства имат значително по-малък шанс за реализация, и това неравенство се задълбочава. Възможността да видим случай като този с нашия сънародник в Америка, който е приет във всички университети от Бръшлянената лига… Да знаем, че това не е проблем на давещите се. Това е проблем на всички – преди всичко, на работодателите от динамичните сфери на бизнеса, които просто не могат да намерят подходящи кадри и това спира развитието им. Проблемът няма да се реши с раждане на деца. Запомнете, защото често ще слушате глупави призиви да раждате повече. Когато българската икономика върви нагоре, хората се чувстват стимулирани. Трябва да бъдат преодолени причините за застоя. А те се наричат недостатъчни приходи в бюджета и корумпирана публична власт и администрация. Ние трябва да създадем условията, а не да задължаваме хората да правят деца. 2. Насоки за преодоляване на кризата в образованието, здравеопазването и икономиката Българското образование, здравеопазване, инфраструктура, отбранителна способност, наука страдат от хроничен недостиг на средства. Бюджетът ни не успява да инвестира достатъчно нито в хората, нито в болниците, нито в железниците, нито в училищата. И това е така от началото на 80-те години на миналия век. Не е „продукт на прехода“, както ви пълнят главите, а е причина за провала на комунистическия режим, причина, която не сме успели да преодолеем за вече четвърт век… И няма да се реши с вдигане на данъци… Има ли изход? Не само има, но българското общество често успява да го намери. В тежките условия, в които се развива, българската икономика се справя прилично. Трябва да отчетем, че опитите да се осъществи икономическа реформа, без да е осигурено върховенството на закона, ще бъдат безуспешни. Всяка държава, в която няма законност е бедна държава, последица, с която живеем всички всеки ден. Има две групи мерки, с които може да се даде силен тласък: Спешните реформи в правосъдието, борбата с корупцията и пенсионната система на първо място. Без ефективна и успешна борба с корупцията, дупките в бюджета няма да се запушат, здравната каса никога няма да харчи достатъчно и инфраструктурата никога няма да е нито достатъчна, нито качествена. Можем да изберем различни модели, трябва да стигнем и до подходящите хора. Резултатът обаче трябва да бъде един – действаща прокуратура, независим съд, основателен страх в управляващите и администрацията, че корупционните престъпления не остават безнаказани. Държавната администрация не може да бъде място за партийни функционери, това отваря вратата за корупцията. Без пенсионна реформа не можем да разчитаме на здрав бюджет… По пенсионната реформа вече се работи. Хората трябва да знаят при какви условия ще се пенсионират, за да бъдат насърчени кой пенсионен фонд да изберат. В средносрочен план това обаче няма да е достатъчно. Ще ни е необходима истинска административна реформа, както по отношение на броя на държавните служители, така и по отношение на качеството на обслужването на гражданите и бизнеса. Електронното правителство е основната, но далеч не единствена стъпка в тази посока. Освен административната реформа трябва да има съгласуваност между образованието и трудовия пазар. В България никой не говори за пазара на труда. Нормите за пазара не съответстват с нуждите на бизнеса. Едновременната реформа на образованието и трудовия пазар е истинският ключ към стопанско развитие и стабилизиране на социалната структура на обществото. И не на последно място – започнах с това, че България се превръща в емигрантска нация. Това може да бъде проблем, но и решение на проблема. Първостепенните национални задачи, модерният прочит на патриотизма в България е единството на българската нация – както на различните етноси и социални групи вътре в страната, така и на българите, живеещи у нас и зад граница, особено в страните от европейския съюз… 4. Радикализъм, компромис и реформаторство Добрата новина е, че по важните стъпки вече се работи. Вярвам, че ще стигнем до широко съгласие както по започването на реформа в правосъдието, така и за стабилизиране на пенсионната система. Политическият радикализъм в България е призив към революция, а не познаваме добри примери за успешни революции. ние сме реформатори, а не революционери И тук вярвам, че сме длъжни да преодолеем два трайно недостатъка на политическата ни система, недъзи, които ни преследват от Освобождението и т.н. Противопоставяне и нетърпение.