ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, искам да кажа нещо по въпроса за доверието във Висшия съдебен съвет, включително като реплика на изказалите се народни представители.

Не може да се прави паралел между политическото доверие и доверието в съдебната власт. Защото политическото доверие възкръсва след избори, включително доверието в Народното събрание. То черпи и се възобновява от свободно проведените избори сред избирателите. В този смисъл за доверието на парламента можем да се притесняваме, но сме сигурни, че след едни честни избори то се връща отново, за да има истински политически двигател.

Да, пада, много бързо пада, по-бавно, но се възобновява.

Ядрото на това, което говоря, смисълът е, че няма кой да възобнови доверието, загубено от Висшия съдебен съвет и от съдебната власт. И тук опитът на колегата Янаки Стоилов да прави паралел и да прехвърля доверие от едната към другата е невъзможен. В този смисъл въпросът за доверието в съдебната власт е изключително тежък. Това трябва да го разбират самите представители на Висшия съдебен съвет, самите прокурори, ръководителите на съдебната система и прочие. Те действително няма откъде да очакват помощ освен от самите себе си, от институционалната уредба, която им дава да стъпят, за да възстановят или да заслужат доверие сред хората. Няма как да стане! Това трябва да го разбират съвършено ясно, иначе ще наблюдават как ще паднат на дъното на общественото стъпало, как ще станат пример за негативизъм, как оттам ще дойдат изключително тежки деструктивни процеси за българското общество.

Второ, вярно е, тук има един доклад. Постарали са се членовете на Висшия съдебен съвет, отчели са дейностите по съответните комисии. Но има едно състояние на съдебната система, което стана причина България да не бъде допусната в Шенгенското пространство.

Така е, така е! Какъв е аргументът на холандския, на френския министър, на германския за това България да не влезе в Шенгенското пространство? Липса на способност да се прилагат механизмите за контрол на Шенген заради нерешени въпроси в правозащитната система. Това е съвсем накратко присъдата.

Ако Висшият съдебен съвет не разбира, че е страна, че е една от причините за това България да спре посред пътя за присъединяването си в пълноправно членство към Европейския съюз, значи тези хора в действителност не разбират с каква гигантска отговорност ги е натоварила съвременната българска държава.

Това е един вид обективно огледало, в което се отразява състоянието на съдебната система и каквото и да говорим ние тук, по-добре е да не анализираме подробно тези неща, а да кажем на колегите истината: това послание е адресирано към вас – че не сме в състояние да прилагаме механизмите, че не сме в състояние да се защитим, защото не защитава само граничарите, а защитава цялата държава, в частност защитава и прокуратурата, защитава и съда, защитава свободата, справедливостта, независимостта на европейските граждани. Аз съжалявам, но имам чувството, че това не се разбира и че трябва да бъде произнасяно гласно.

Второ, скандали. Може да има успехи в атестирането. Може да има. Аз видях, че са свършили много работа – провели са конкурси, назначили и така нататък. Движи се една система за атестиране на кадрите. Но на върха на това, което вижда обществото, се появяват непрекъснати скандали за корупция вътре в съдебната власт. И тук искам да кажа, че коренът на упадъка на доверието във висшата съдебна система, според мен, е в обстоятелството, че тя не можа да намери противодействие на обвиненията за корупция, произтичащи от манипулирането на избора на съдии и на прокурори за определени длъжности.

Скандалът с една персона, който не беше доведен до край, не беше отразен по правилния начин, не беше противодействано. Този скандал влезе вътре в съдебната система и започна да я ерозира отвътре. Към него се добавиха необясними облагодетелствания на съдии, на магистрати, на прокурори, на техни семейства. Вестниците се напълниха с членове на Висшия съдебен съвет, които не искат да подават декларации или ги подават с невярно съдържание и на практика в обществото започна да се създава впечатление за нещо дълбоко нередно, което добавено към изначалната корупция, която дойде от манипулирането на избора на съдии, започна да формира този изключително лош образ на съдебната система.

Висшият съдебен съвет не само, че допусна, но и стана отзивчив на грубо политическо вмешателство. Членове на Висшия съдебен съвет започнаха да говорят като политически говорители! Може ли току-що избран председател на Върховния административен съд да казва на министъра на правосъдието: “Вие избори ли искате?”? Това негова работа ли е? Какви избори? Как е възможно такова нещо? Изобщо как е възможно той да се произнася за състоянието на изпълнителната власт, при положение че трябва да я контролира като председател на Висшия административен съд от гледна точка на законосъобразност? Откъде тази терминология за избори, изобщо този език откъде се появява в този магистрат? Как може въобще да говори по този начин? Това е същото говорене като на вътрешния министър, който беше силно срещу висшата съдебна система, прехвърли й всички свои неудачи и в момента, в който започнаха да му вървят назначенията там, изведнъж стана закрилник и казва на същия този правосъден министър: “Вие си гледайте Търговския регистър”. Как може такова нещо?

Вижте докъде се е разразил упадъкът! Тук хладнокръвният подход, който гледам, че демонстрират някои колеги, е последното нещо, което ние трябва да споделяме в Народното събрание. Ами нещата са много зле! Много зле!

Екатерина Михайлова ви каза – председателят на Върховния касационен съд, главният прокурор се дистанцират от Висшия съдебен съвет, те не искат повече да се олицетворяват, а те са лицата на тази власт! Как е възможно да продължаваме нататък? Това е тежка морална криза! Тежка криза на етиката на хората в този Съвет! Загубили са представа къде се намират, правят изказвания по адрес на политически партии – и те по същия начин се държат, като че ли са политически лица, а претендират да са независима съдебна система! След това, онези дела – ключовите дела – какво стана с ключовите дела? Ето, имаше двама души, които ги съдиха в Кюстендилския съд, оправдаха ги и след това там един съдия два месеца пише мотивите за оправданието. Два месеца пише мотивите! Накрая всичко това се стоварва върху България, защото срещу тия двамата има обвинения, че участват в наркотрафика. Как това да не е Шенгенска граница?! Ами Шенгенска граница е, разбира се!

Размерите на упадъка на морала, на който ние сме свидетели, и аз призовавам тук присъстващите членове на Висшия съдебен съвет, те трябва да предприемат нещо, те трябва да обърнат нещата, те трябва да сменят подхода, трябва да обърнат внимание на колегите си. Не може да се говори по този начин! Не може да се държат като политици, ако са магистрати! Не могат да приемат вмешателство, не могат да бъдат политически говорители, на която и да е партия! Върха на моралната криза на Висшия съдебен съвет – аз я виждам, през отношението към раздаването на допълнителни възнаграждения в края на миналата година. Цялата страна се свива да посрещне кризата. Всички се ограничават, Висшият съдебен съвет раздава премии. Това остана впечатлението в избирателите. Това ви е цялата глава Отчет на бюджета и финансите на висшата съдебна система!

Давате ли си сметка как звучи в ушите и как се вижда в очите на хората? Най-заслужилите – магистратите, причината за това България да не влезе в Шенген, единствените с огромни премии в края на годината. Човек трябва да има някакви задръжки, някаква действителна отговорност, защото по този начин не може.

Аз съм дълбоко убеден, че решенията не минават повече през търсене на персонална отговорност на един от 25 човека. Това е невъзможно! Трябва да се промени цялата система, това тук да не се задава като въпрос. Как е възможно този, който не си върши работата, да бъде атестиран и да получава? Това означава, че няма създадена организация. Това означава, че няма механизъм. Я отидете в някоя голяма западна фирма и вижте атестацията на служителя, и вижте неговото развитие, ама вижте как се получава атестацията – на базата на абсолютно обективни критерии, които отчитат добавената стойност към фирмата! Добавената стойност в случая какво е? Да им го кажа на Висшия съдебен съвет! Това е авторитетът ви, това е авторитетът! Съдиите, които ви добавят стойност е добавяне на авторитет към Висшия съдебен съвет – ето този си е свършил работата! Тези, които ви вкарват в тежки репутацонни разходи, защото всички вие плащате това, което се случва…

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви изтече, господин Костов.

ИВАН КОСТОВ: … са тези, които не си вършат работа. Те разбира се, че не могат да израстват в кариерата на съдебната система. Благодаря ви.