Срещу студентските протести има два аргумента, които властите лансират в публичното пространство:

1. Малобройни групи студенти пречат на огромното множество да учи.

2. Тези малобройни групи са организирани от политически сили и стоящите зад тях олигарси.

Стойността на двата аргумента може да се изрази със следната метафора:

1. В гората няма пожар, защото повечето дървета не са пламнали.

2. Всеки, който има някакво пламъче в душата си, е подпалвач.

Отвратителният цинизъм на тези аргументи няма защо да се коментира. Той обаче не трябва да ни пречи да забележим какво става в България и да го кажем ясно.

В България се случва гражданска война. Засега студена. С политическата си безотговорност и безмозъчното си намерение да удържат на всяка цена властта, властите заплашват да я направят гореща.

Никога досега от 1989 година насам не е имало ситуация, в която растящ брой хора да изпитват не просто възмущение, а непоносимост към тези, които са на власт. Отговорната власт разрешава подобни конфликти с легитимни политически средства. Тези не искат.

Но това разширява зоната на легитимност на протестните средства. Днес е студентска окупация , утре ще тръгнем с тоягите. Танкове ли ще извадите или пак ще обяснявате, че всеки, който не е тръгнал с тояга срещу вас, е ваш привърженик?

Протестите са легитимни, а властта не е. И колкото по-нелегитимна е властта, толкова по-легитимна става всяка форма на протест.

Сегашното управление има две възможности:

1. Да си отиде с мир, като организира избори.

2. Да пристъпи към пряк терор, за да смаже надигащите се глави.

Първото не му се иска, за второто не му стиска. Поради което прибягва до психологически терор чрез медийната си империя и нарастващия цинизъм в управленското плямпане.

На въпроса КОЙ, властите противопоставиха въпроса КОЛКО. Но забравят, че докато въпросът КОЙ е смислен, все още могат да му отговорят и да оцелее социалният мир в страната. Защото, когато отговорът на въпроса КОЛКО стане достатъчно очевиден, никой нищо няма да ги пита.

А това ще стане, или няма да има България. Ако искаме да си спасим страната, трябва да сме зад протестиращите и да отхвърлим с отвращение всеки, който съска зад ъгъла. Това е война. От властите зависи да я загубят мирно и прилично. Иначе ще я загубят немирно и неприлично и ще причинят страдания, за които някой ще трябва да плати цената.

А ако спечелят войната срещу собствения си народ, ще отсекат докрай клона, на който седят. Друг начин да спечелиш войната срещу народа си няма. Няма как да стрижеш овцете, след като ги изколиш.