Радан Кънев е роден през 1975 г. в София. Завършил е столичната Френска гимназия и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Адвокат, съдружник в адвокатска кантора. Той е сред учредителите на ДСБ, от 2009 г. е член на Националното ръководство на партията. В края на юни бе избран за лидер на партията на мястото на подалия оставка Иван Костов.
Г-н Кънев, каква е оценката ви за факта, че протестиращите се отклониха от редовния си маршрут и тръгнаха по домовете на политиците?
– Ако не е свързано с агресия, е нещо нормално, с което ние като политици трябва да свикваме и да го имаме предвид. Между другото в Европа са съвсем нормални подобни посещения, стига да не са агресивни. Въобще много табута в публичното общуване в България се разбиха по време на тези протести. Мисля, че всичките за добро.
– Какъв е коментарът ви за това, което се случи край парламента на 23 срещу 24 юли, когато имаше сблъсъци между полиция и протестиращи?
– Аз бях пред парламента в момента, в който започна този пробив с автобуса, и бях вече зад сградата, когато автобусът обиколи църквата и се върна зад загражденията. Мои близки, които са били там, ми потвърдиха, че става дума за съвсем съзнателна провокация от страна на властта. За целите на тази провокация не мога да гадая. Тя трябва да се разследва. Трябва да бъде установено с каква цел се тръгна към пряко търсене на напрежение, което беше едностранно, и то от страна на управляващите. Моето обяснение е, че беше поредният опит да демонстрират сила, но отново
неуспешно.
– Нямате ли усещане, че имаше провокатори и сред хората на площада? Логично е да предположим, че различни заинтересовани сили биха могли да пуснат свои къртици вътре.
– Винаги на протести в София има провокатори. Твърде често това са хора, които са свързани със службите. Обичайно е службите да внедряват хора в масови мероприятия и това въобще не е за първи път, ще припомня само протестите през януари 2009 г. Този вече пореден случай има нужда от много сериозно разследване, защото има много знаци, че конфронтацията е търсена от страна на хора вътре в МВР.
– Много пъти сте казвали, че ГЕРБ е едно от лицата на политическата мафия и не планирате никакви отношения с тях, но напоследък като че ли вратата ви не е зазидана.
– От тези 1 милион души, които са гласували за ГЕРБ, огромната част са хора със сходни на нашите убеждения, хора, които искат България да се променя, които категорично искат България да върви на Запад и да не отваря наново врати на Изток, което се случва. Като казвам на Изток, имам предвид към мафията. която идва от Изтока. ГЕРБ не споделя нашите политически възгледи и позиции, а имаме много ясни и тежки политически разлики. По време на дебата на първо четене на бюджета в пленарната зала ГЕРБ се държаха изключително меко. С половин уста приемат актуализацията, с половин уста приемат заема и това само затвърждава подозренията ни, че ръководството на ГЕРБ е част от нелегитимните връзки между бизнес, медии и политика. Никакъв натиск отникъде не може да ни принуди да работим с тях. А това, че те са приети в ЕНП, е политическо решение на една европейска партия. За съжаление отношението на европейската партия към източните им партньори е, меко казано, с двоен аршин. Те искат да получат гласове в Европарламента, искат да се чувстват влиятелни, но видимо нямат инструмент да променят българската политика.
– За всички беше огромна изненада включването на Партията на зелените в Реформаторския блок. Навсякъде по света те са хора с леви убеждения, а останалите партии сте десни или център – дясно. Как ще коментирате това?
– Не е голяма изненада, защото като представител на ДСБ аз съм водил преговори със Зелените много пъти за съвместни политически действия. Така че по назоваването
на мафията в българската политика, по идеите за правосъдна и административна реформа ние сме партньори с тях. Българските Зелени не може да бъдат определени като лява партия, камо ли като крайно лява, както са някои техни партньори на Запад. В България зелената идея е изконна част от антикомунистическото движение. Реформаторският блок търси баланс между опазването на природата и интереса на бизнеса. Така че докато намерим баланса, ще бъдем съюзници със Зелените, а след това, естествено, ще се появят различия в това доколко икономическият напредък на местните общности трябва да бъде за сметка на известна намеса в околната среда.
– СДС има нов председател, който заяви отдалечаване от ГЕРБ. Как ще се развият отношенията между Реформаторския блок и СДС оттук нататък?
– На този етап можем да кажем, че това, което излъчи Националната конференция на СДС, и следващите послания на г-н Лукарски съвпадат с нашия възглед за българската политика – консолидация на реформаторското пространство и разграничаване от ГЕРБ. Ние сме в постоянен контакт с г-н Лукарски и той е много добър в момента, чисто на човешко ниво, разговаряме много лесно. И се надявам, че много скоро ще стигнем до споразумение.
– Ще надделее ли егото на партийните лидери в Реформаторския блок, или ще намерите компромисен път?
– Винаги съм смятал, че егото в българската политика е надценено като обяснение на проблемите. Те много по-често са политически, а не толкова лични. Дълги години вдясно надделяваха различни стратегии. Много често се смяташе, че е по-добре една обновена и стъпила върху нови лица и нови политически принципи партия да продължава напред сама, а да остави старото да отмира. И крайният резултат бе, че новото остаряваше много бързо, а неуспехите ставаха все по-тежки. Аз самият съм участник в подобни грешни стратегии и съм бил от най-настоятелните хора в ДСБ да не партнираме с никого, да бъдем крайни морални изолационистти. Надявам се, че всички сме си взели поука. И в момента е очевидно, че стратегията е обединение.
– Има мнения, че навремето лидероманията провали СДС и ДСБ, че ДСБ на Иван Костов беше партия от лидерски тип. Това хората го наричат „син болшевизъм“. Има ли опасност днес от това?
– Трансформацията, която преживява ДСБ, е доказателство, че обвинението, че сме лидерска партия, винаги е било пресилено, ако не изцяло погрешно, фактът, че нямахме спор кой да бъде председателят на ДСБ, по никакъв начин не ни е правил партия, която зависи единствено от една личност.
– През 1990 г. много активни комсомолци се пребоядисаха за една нощ в синьо. В момента се наблюдава подобно явление в навечерието на
промяната. Забелязвате ли го?
– Това бе най-видимо през 1997 г., когато нямаше
съмнение, че СДС е следващата управляваща партия. Тогава наистина хора, които нямат нищо общо с принципите и ценностите въобще на една модерна политика, успяха да намерят място под слънцето и после във властта. От една страна, това, че има такава тенденция, показва, че Реформаторският блок вече е изключително силен играч на политическия терен. От друга страна, ние сме 23 години по-умни, преживели сме много. Аз ще кажа, че никога не съм харесвал хора, които от студентската банка влизат в политиката. Самият аз съм изчакал десетина години от едното до другото, за да се утвърдя в професията си, да се видя като семеен човек, да се видя като човек, на когото са му улегнали позициите. Вярвам, че няма да допуснем грешката да даваме много път на това, което наричате комсомолци.
– Какво е отношението на Реформаторския блок към новото движение на Саша Безуханова?
– За момента сме видели много малко от дейността на „България може“. Аз имам много приятели там. Хора, които ценя изключително много като професионалисти. Съжалявам, честно казано, че не се занимават пряко с политика, но мисля, че ни предстои много добро партньорство.
– Как оценявате поведението на президента около протестите? Много протестиращи се влюбиха в него…
– Аз трудно се очаровам и се влюбвам в политически фигури. Гласувал съм на втория тур за г-н Плевнелиев и към днешна дата не съжалявам, че съм го направил. Колебанията ми си стоят. Предстои един изключително важен момент, който поне за мен лично ще определи отношението ми към него като държавник и политик – дали ще наложи вето на актуализацията на бюджета.
– Каква е позицията на Реформаторския блок за актуализацията на бюджета?
– Става дума за дълбоко неаргументирана актуализация на бюджета и дълбоко неаргументиран заем. Поне шест лъжи изрекоха управляващите, за да обяснят този заем. Първата беше, че трябва да се разплащат по ДДС. След като експертите ни много ясно показаха, че дължимият ДДС в момента в българската икономика е на нормални нива от 8 години насам. След което казаха, че трябва да се връща земеделският заем от началото на 2013 г. Само че тези пари са преведени от Европейската комисия през април, те седят в резерва и чакат да бъдат платени на банките. После казаха,че има някаква тежка несъбираемост на приходите, което също се оказа невярно. И че едва ли не валутният резерв на страната е застрашен. Напротив, резервът в момента е 5,8 млрд. В момента се говори, че просто имало нужда от някакъв бюджетен буфер. Но обременяването на българските граждани с лихви по заем просто за да разполагат с още по-голям резерв, който не е ясно как ще се харчи, също звучи крайно неубедително. Единственото горе-долу убедително обяснение, което чухме, беше изявлението на Йордан Цонев, че това е в случай на екстремни събития, например избори. Тоест намекна, че БСП и ДПС смятат да си купят изборите с бюджетни пари.
– Планът ви оттук нататък?
– Първо, искаме изтегляне на актуализацията на бюджета. Очевидно няма да се вслушат в гласа ни. А второто ни искане е вето от страна на президента върху актуализацията. Ако това вето бъде преодоляно, тогава вече ще изострим нашата политическа позиция за оставка. Ние нито за момент не сме престанали да искаме оставка, но се надяваме това да мине по нормалния политически път. Все още има сериозен шанс изборите да бъдат тази есен. И съм сигурен, че общественият интерес е това да се случи възможно най-скоро.
