Бюджет 2026 ще бъде голямо предизвикателство, доколкото натрупаният дефицит за първите 4 месеца е 1.75 млрд. евро и, ако екстраполираме данните, отиваме на 5 процента за годината. Отделно светът може да навлезе в глобална криза заради войната в Иран. Имаме проблем с разходната част и ще подкрепим мерки, свързани със съкращаването й, доколкото при 46% преразпределение е много трудно да се отбелязва значим ръст на икономиката, освен чрез потребление, което обаче рано или късно се връща като бумеранг.

Депутатът от ДБ подчерта, че ролята на държавата трябва да бъде насочена не към намеса в ценообразуването, а към гарантиране на честна конкуренция

Депутатът от „Демократична България“ Владислав Панев отправи остри критики към идеята за създаване на междуведомствен орган за контрол върху цените по време на участието си в „Офанзива с Любо Огнянов“. Според него подобна структура рискува да се превърне в „комитет по цените“, напомнящ практики от миналото.

„Факт е, че има проблем с цените, но той не се решава с комитет по цените или с планова комисия от 90-те години“, заяви Панев. Той подчерта, че ролята на държавата трябва да бъде насочена не към директна намеса в ценообразуването, а към гарантиране на честна конкуренция.

По отношение на понятието „справедлива цена“ Панев беше категоричен: „Справедлива цена е тази, която купувачът е склонен да плати, а продавачът – да продаде“. Според него опитите за административно определяне на цени имат дълга история на неуспех, последвано от по-висока инфлация.

Панев изрази съмнение, че предложените от управляващите законови промени ще доведат до поевтиняване на храните. Според него мерките са по-скоро политически отговор на общественото недоволство: „Внесени са като реакция на желанието да се действа бързо срещу инфлацията“.

Въпреки критиките, той открои и положителни елементи – например текстовете, които адресират господстващото положение на търговските вериги спрямо производителите“. По думите му обаче ефектът ще бъде различен: „Това няма да доведе до спад на цените, а до по-добри доходи за земеделските производители“.

Особено остро Панев се противопостави на идеята за „икономически обосновани цени“, базирани на разходите и го определи като остатък от комунизма. Той припомни, че подобни механизми са довели до тежки последици в миналото: „Цените бяха задържани до 1991 г., а след отпушването им инфлацията избухна“.

Според него ценообразуването е много по-сложен процес, като има фактори като сезонност и цикличност. Той предупреди, че подобни текстове могат да се превърнат в инструмент за натиск от регулатори върху избрани търговци.

По темата за разширяване на контрола върху пазара Панев също беше критичен – по думите му това ще увеличи броя на държавните чиновници. Според него дори значително разширен административен апарат няма да бъде ефективен.

Вместо това той предложи по-фокусиран подход: „По-добре е да се следят няколко големи търговски вериги и условията, които налагат на доставчиците“.

Панев свърза ръста на цените и с макроикономическата политика като посочи, че обемът на паричното предлагане се увеличава с милиарди всяка година. По думите му държавните разходи също оказват натиск: „Няма как да се наливат над 10 милиарда в икономиката и да очакваме да няма инфлация“.

Той добави, че спадът в индустриалното производство допълнително усложнява ситуацията.

Решенията за сваляне на охраната от Делян Пеевски и Бойко Борисов Панев определи като „добра първа стъпка към това всеки да бъде равен пред закона“.

Източник: www.nova.bg