„Отгоре имаме гранитна фигура на съветски войник с височина 10,5 метра, с постамента – 13 метра. Отдолу – 2,5 метра статуя на Васил Левски. Винаги обаче – не само на 19 февруари, или на 18 юли, винаги има цветя пред Левски. Мисля, че с това пловдивчани много ясно показват кое е по-важно за тях. В периода 1944-1947 година България е окупирана от Червената армия, в нея се изгражда тоталитарен комунистически режим, който е изключително репресивен към своите граждани. Този паметник, изправен на върха на тепето в Пловдив, символизира именно тези унижения на българския народ“.
Това каза пред ФрогНюз Владимир Славенски, пловдивски общински съветник. Преди дни той и колегата му Йоно Чепилски внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската армия “Альоша” да бъде преместен в Музея на изкуството от периода на социализма. И двамата съветници са част от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Защо Альоша трябва да спре да се извисява над Пловдив – четете в интервюто:
Г-н Славенски, сред вносителите сте на предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската армия “Альоша” да бъде преместен в Музея на изкуството от периода на социализма. Видяхме, че в София МОЧА падна. Време ли е и Альоша да спре да се извисява над Пловдив?
Разбира се, че е време. Ние сме много закъснели в това решение. Както за преместването на Паметника на Съветската армия в София, така и за преместването на паметника на Съветската армия “Альоша” има едно изключително силно морално основание, на което опираме нашите мотиви. Това морално основание е фактът, че в периода 1944-1947 година България е във фактическа окупация от Червената армия, което нанася множество болки и страдания на българската нация. Освен че държавата е окупирана, в нея се изгражда тоталитарен комунистически режим, който е изключително репресивен към своите граждани. Особено силни са репресиите точно в този период – 1944-1947 година. Този паметник, изправен на върха на тепето в Пловдив, символизира именно тези унижения на българския народ. Искаме да обърнем внимание към реалната история на страната ни и този паметник да отиде там, където му е мястото – в музея на социалистическото изкуство.
Представител съм на ДСБ – Пловдив. Нашата организация е от 2004 година. Вече 20 години постоянно повдига този въпрос – това е наша последователна позиция, от която сме неотклонни толкова дълго време: че мястото на паметника трябва да бъде преосмислено.
Това ли са мотивите, които посочвате и в искането към общинския съвет?
Посочили сме още много мотиви, свързани с историческите факти в този период. Също така – допълнителен мотив, важен за всички пловдивчани е, че в момента пространството около паметника е в незадоволително състояние, занемарено е и има нужда да се ремонтира и обнови по един по-модерен начин, включително чрез поставянето на нов паметник. Това е нещо, което може да се реши чрез архитектурен конкурс – това и предлагаме на общината като решение за след преместването на паметника.
Извън моралното основание и историята, посочвате незадоволителното състояние около монумента – с какво се характеризира то?
За разлика от паметника в София, където конструктивни проблеми имаше основно по фигурите на паметника – по съществото на самия паметник, в Пловдив проблемът е с пространството около него – счупени плочки, течове, разместени бордюри и то на върха на тепето, където от другата страна е буквално пропаст, има високи отвесни скали.
Мястото е посещавано от доста хора, от доста гости на града. Ние мислим, че мястото може да бъде направено по-атрактивно – гледката към града оттам е наистина хубава, целият град се вижда от четири страни. Ако мястото бъде облагородено, може да бъде много по-приятно. Може да се използва за културни събития, за спортни събития – не от масов характер, но може да се практикува и спорт.
Чия е собствеността над паметника, може ли да има пречки по преместването му в това отношение, както се случи в София?
Паметникът не е държавен, за разлика от Паметника на Съветската армия в София. Той се намира в общински имот, който е публична общинска собственост. Оттук насетне – при положително становище на Пловдивския общински съвет, паметникът ще бъде изваден като елемент от цялостния комплексен паметник Хълм “Бунарджикa”. Ще има съгласувателна процедура с Националния институт за недвижимо културно наследство, за да бъде изваден от Хълм “Бунарджикa”. Общината ще може да се разпореди той да бъде преместен в музея на социалистическото изкуство.
Много често, когато се говори за Альоша в Пловдив, се говори и за паметника на Васил Левски – за това как подминаваме Левски, за да стигнем до Альоша, който се извисява и над Апостола на свободата, и над целия Пловдив.
Това е особено гротескно към българската история и националната ни памет. Отгоре имаме гранитна фигура на съветски войник с височина 10,5 метра, с постамента – 13 метра. Отдолу – 2,5 метра статуя на Васил Левски. Винаги обаче – не само на 19 февруари, или на 18 юли, винаги има цветя пред Левски. Мисля, че с това пловдивчани много ясно показват кое е по-важно за тях.
Източник: www.frognews.bg
