http://www.banker.bg/interviu/read/shte-razbiem-ednolichniia-upravlenski-model-na-gerb

Г-н Лилков, вече официално сте кандидатът на Реформаторския блок за кмет на София. Какви всъщност са истинските Ви цели?

– В момента ГЕРБ управлява еднолично кметската администрация, Общинският съвет на София, районните администрации, цялата общинска икономика и финанси. Всички останали политически сили са лишени от възможността да влияят при определянето на политиките и вземането на решения за столицата. От този модел градът губи. Така че политическата ни цел е да разбием едноличния модел на управление и да участваме при формирането на бъдещото мнозинство в Общинския съвет. Техническата цел е достигането на балотаж.

Към какъв брой общински съветници ще се стремите?

– Общинските съветници на “Синята коалиция” в момента са осем, но трябва рязко да увеличим техния брой, предвид крехкото абсолютно мнозинство на ГЕРБ в Общинския съвет.

През седмицата обаче кметът Йорданка Фандъкова заяви, че неин основен опонент в предизборната кампания ще е Михаил Мирчев, издигнат от БСП. Тоест, не вижда във Ваше лице сериозна заплаха…

– Това е нейно мнение и не мога да го коментирам. Но явно много е подценила интелигентността на избирателите в София.

Само че и от СДС определиха Фандъкова като успешен кмет. Няма ли част от техните гласове да отидат за нея, а не за Вас, и така да станем свидетели на поредното разединение в Реформаторския блок?

– СДС-София първи издигнаха моята кандидатура в рамките на Реформаторския блок, преди ДСБ и нямам колебание в тяхната подкрепа.

Българска нова демокрация и “Български демократичен форум” също изразиха готовност да гласуват за Вас. Кои други формации очаквате да направят същото?

– Ще получа подкрепата и от други политически формации, с които сме в процес на разговори, но не искам да бързам с огласяването на техните имена.

Как оценявате лансираната от финансовото министерство идея да се въведе до 2% данък върху доходите на гражданите и събраните от него пари да остават в общините? Сега ли е времето да се лансират подобни намерения?

– Винаги съм твърдял, че трябва да се подходи по друг начин. По-точно 2% от настоящия данък общ доход да остава в общините. И тези пари да се използват само за инвестиционни цели по преценка на Общинския съвет. Но в никакъв случай да не се увеличава данъкът. Ако това предложение все пак стигне до пленарната зала, Реформаторският блок няма да го подкрепи.

Може ли да посочите най-големите проблеми на столицата?

– Големият й проблем е, че не привлича големи инвеститори и много бавно се модернизира. И все се сравнява с останалите български градове. София трябва да се развие на основата на големи проекти като технологичен, зелен град, сигурен и привлекателен за инвеститорите.

Друг проблем е, че 70% от инвестициите, които общината и частният сектор извършват, са само върху 30% от столичната територия. Това води до силно дебалансиране. Градът се развива едностранчиво, основно в няколко приоритетни сфери и райони, а в същото време остават тежките проблеми на квартали, за които с години няма грижа за инфраструктурата, за деградацията на жилищния фонд, гетата, разбитите улици или канализацията. Столицата се чувства основно в центъра и няколко по-престижни района. Ако бъда избран за кмет, първата ми задача ще е да се заема с рязкото подобряване на качеството на градската среда и с целенасочени действия по отношение на сигурността в общината.

Не споменавате нищо обаче за доста противоречивите ремонтни дейности.

– Наблюдавам ги внимателно и виждам проблем на първо място в организацията. Не може да се допуска такова претоварване с ремонтни като в квартал “Лозенец”, което е затормозило и блокирано живота на жителите му. Разбира се, има и предизборен мотив в този напън точно сега.

Виждам също така много обекти, на които със седмици не се работи. Това означава, че едни и същи фирми печелят по-голямата част от ремонтите на София и тъй като нямат достатъчен капацитет, местят непрекъснато работниците от едно място на друго. Което е дефект на общината. Проблемът може да се реши, като се създаде публичен регистър на обществените поръчки в столицата. Тогава и бизнесът, и гражданите ще знаят кой ги печели и при какви условия. Сегашният кмет отказва упорито години наред да изпълни решението на Общинския съвет, внесено от мен и Владимир Кисьов, и да направи подобен регистър.

Като общински съветник бяхте против начина, по който се поставят базовите станции на мобилните оператори…

– Базовите станции дълго време се поставяха, без да се спазват правилата. Често без съгласието на етажната собственост, а и гражданите не бяха информирани за нивата на електромагнитното излъчване. Не се плащаше и наем, когато се разполагаха върху публична общинска собственост като стълбовете за улично осветление. Установих, че около 10 години общината не беше получавала наеми от базовите станции, разположени върху тези стълбове. Нещо повече – появи се спор на кого операторите са заплащали електроенергията, която консумират. Излиза, че общината не е получавала приходи, а евентуално някой друг. Затова създадох с мои приятели специалисти публичен регистър на базовите станции на територията на София, за да знаят хората при какви условия е поставена всяка от тях и какво е нейното излъчване. Но най-важното е, че собствениците им започнаха да плащат както наеми, така и за изразходваната електроенергия.

Намирате ли за логично жителите от центъра да си вадят стикери за Синята и Зелената зона?

– Смятам, че Синята и Зелената зона трябва да останат, защото въведоха ред в паркирането. Но с цената от 150 лв. за синя и 100 лв. за зелена зона за винетния стикер гражданите от центъра на практика бяха обложени с “данък живот”, както аз го наричам. Преди три години внесох в Общинския съвет предложение стикерът за живеещите там да бъде в размер на средствата за производството му, които са не повече от 5 лева. Това ще насърчи и хората от други райони на София да поискат въвеждането на Зелена зона. Има и още нещо – всяка година общината получава 26 млн. лв. от платеното паркиране. Но за съжаление тези пари не се насочват за изграждането на паркинги, каквато бе първоначалната идея, а с тях се субсидира градският транспорт. За 10 години това са около 260 млн. лв. и ако бяха използвани, както бе предвидено, в голяма степен щяха да се решат проблемите с паркирането, и то не само в центъра.

Трябва ли София да се прерайонира поради нарастването на населението й?

– Причината не е в населението. В момента районното деление не се подчинява на никаква логика. Ако градът трябва да върви към децентрализация – политическа и финансова, пътят минава през ново административно делене. Което означава, че с държавата и парламента е необходимо да се започне много сериозен разговор по този въпрос. Аз виждам създаването на един централен район – градско “сити”, и няколко окрупнени района, които достигат до периферията на София и имат собствени районни съвети. Днес ситуацията е такава, че на 20 хил. жители се пада по един общински съветник. Това на практика означава, че той няма ресурса да ги представлява с реална работа било на терен, или като приемни. Ако се прерайонира градът и се свали тежката власт на общинския съвет по районите, тогава ще може реално да се стигне до тази връзка с гражданите и те ще имат по-добро представителство. Тогава ще можем да говорим и за финансова и политическа децентрализация, и за контрол върху районните кметове и връзката на хората с общинските съветници. Сега, макар да избираме районни кметове, на тях не им е дадена никаква власт и не разполагат със собствени бюджети, продиктувани от техните инвестиционни намерения. Няма и районни съвети, които да контролират харченето на парите. Затова районните кметове са се превърнали в пощенски кутии и изпълнители на чужда воля.