– Г-н Лилков, на какво се дължи очевидното затопляне на отношенията между доскорошните врагове от ДСБ и ГЕРБ?
– Това, което се случва през последните месеци, действително може да се нарече промяна в отношенията между ДСБ и ГЕРБ. Окачествявам тази промяна като положителна, защото наближават парламентарните избори и е ясно, че приоритет на всички политически, сили, които стоят вдясно, трябва да бъде свалянето на тройната коалиция от власт. Но когато говорим за сближаване с ГЕРБ, всъщност говорим за това, че ние заедно дефинирахме общия си противник. Това, че двете партии ще се явят самостоятелно на изборите и че всяка партия ще следва своя политически път в бъдещия парламент, също е ясно. Говорим за обща цел, но не и за коалиране или за някакви други по-близки взаимоотношения, като изграждане на обща парламентарна група например.
– Каква политическа линия да очакваме от общинските съветници на ДСБ в София, като се имат предвид новите ви отношения с ГЕРБ? От БСП вече открито ви обвиниха, че правите коалиция с партията на кмета Бойко Борисов.
– По волята на гражданите на София ние сме опозиция в общинския съвет. Затова и категорично заявявам, че ще останем опозиция до края на този мандат оо няколко причини. Засега управлението на ГЕРБ, което има абсолютно мнозинство в СОС, не показва все още голям управленски ресурс. Освен това проблемите на столицата си остават и стоят с абсолютно същата сила, с която стояха в началото на мандата. Никой от проблемите на града не е разрешен през последната година. Ние ще продължаваме да се държим като опозиция, но като конструктивна опозиция. Тоест там, където имаме общи позиции с ГЕРБ, по отношение на различните проблеми в София, ние ще гласуваме заедно. Но там, където установим разминаване с нашите политически тези и най-вече с обещанията ни към гражданите на София, естествено, ще бъдем опозиция. Софиянци трябва да очакват от нас, че ние преди всичко ще държим на политическите си обещания, дадени на последните местни избори. Накратко това, което се случва между ДСБ и ГЕРБ, е по-скоро едно съображение, но не и основание за коалиране или пък едва ли не плътно сближаване между двете политически сили. Аз не виждам поне толкова дълбоки политически основания.
– Според социологическите проучвания настоящият рейтинг на ДСБ не надхвърля 4-процентовата бариера и дори има сериозна вероятност да не влезете в следващия парламент. Вие бяхте координатор и мениджър на националния предизборен щаб на Иван Костов на последните парламентарни избори, притесняват ли ви тези прогнози? И как всъщност ще мобилизирате електората си?
– Това е основната задача пред националното ръководство на ДСБ и пред националния предизборен щаб. Ние ще се стремим да мобилизираме своето ядро. Много хора счетоха, че в момента, в който се тръгва към сближаване между ДСБ, СДС и ГЕРБ и едва ли не нещата ще се случат от само себе си. А мобилизацията започва първо от най-твърдите привърженици, от членската маса на партията. Що се отнася до това притесняват ли ме социологическите проучвания, аз смятам, че в момента те не се различават от тези, които бяха показвани и преди изборите през 2005 г. Тогава се оказа, че ДСБ няма никакъв проблем да влезе в парламента. По отношение на това как ще бъдат мобилизирани твърдите ни привърженици, това става със сериозна работа в партията. И в момента тази работа се извършва. Лично аз като председател на националната комисия по местно самоуправление към националното ръководство на ДСБ организирам редила семинари, които най-общо са посветени на разширяването на политическото влияние на ДСБ на местно ниво. Друга от задачите ни е конфигурирането на местните предизборни щабове и изясняването на функциите им. Тези дейности се извършват, и то всички членове на националното ръководство, но тази работа обикновено е невидима за хората и за медиите. Разбира се, изборите ще покажат доколко сме си свършили работата. Но ако някой смята, че ние като сериозна политическа сила ще развиваме своята кампания единствено по време на самата предизборна кампания, дълбоко се лъже. Работим много усилено.
– Вече повече от седмица има скандал и размяна на остри реплики между президента Георги Първанов и столичния кмет Бойко Борисов заради неуредения проблем с боклука на София. Може ли вината за проблема с отпадъците да се търси единствено у Борисов? Още повече че неговата партия има мнозинство в общинския съвет?
– Наивно е и никой няма да повярва, ако бъде обвинен настоящият кмет за нерешаването на проблема с боклука в столицата. Този проблем по принцип е наследен, и то още от преди времето на Стефан Софиянски. Още тогава е работено по този въпрос, но той периодично е бил изоставян и отлаган за бъдещето. Проблемът излезе с пълната си сила през 2005 г. Ако за нещо може да бъде обвиняван Бойко Борисов, това е, че когато стана кмет на София през 2005 г., той пропиля около една година в лутане и в бездействие по въпроса, докато осъзнае, че решаването на проблема с боклука се подчинява на много строги изисквания и много сложни процедури. През 2006 г. в Столичната община вече се появиха целенасочени действия по разрешаването на този проблем. От тогава до сега СОС затвори политическия дебат по този въпрос и започна да работи експертно заедно с комисиите и експертите. И в резултат на това вече са направени много неща по отношение на завода за преработка на отпадъци. В момента имаме следния резултат -имаме много солидно четирисезонно проучване на отпадъците, на източниците, на генерирането им по състави – химически, биологически и т.н. Благодарение на това сериозно проучване вече са ясни и възможните методи за третирането на отпадъците в завода. От всички варианти ние избрахме механично-биологичното третирате на боклука, след което ще се получава компостът (вид тор – бел. ред.). Тази технология е оценена по всички видове критерии, включително и от гледна точка на финансовата поносимост. Основното финансиране на завода за отпадъци, което е около 172 милиона евро, ще дойде от проекти от европейските фондове. Предстои ни само получаването на ОВОС от съответните институции. Определени са и терените, на които ще се построи заводът – това е парцел в землището на село Яна, където ще се разположи самата инсталация за механично-биологичното третиране на отпадъците. Има определен и друг терен – в местността Хан Богoров край софийското село Горни Богров, където пък ще бъде разположена инсталацията за компостиране. Има извършен дори анализ на пазара, на който да се реализира произведеният компост. Всичко това обаче е тежка, трудоемка работа, която изискваше много време заради сложните процедури. В крайна сметка, ако всичко върви по план, София ще има завод за преработка на отпадъците през 2011 г. И това е благодарение на работата на всички общински съветници и на администрацията, които, пак казвам, спряха да политизират проблема.
В момента Столичната община работи в синхрон с държавата, но в интерес на истината, и държавата доста време се държа индиферентно по проблема с боклука на столицата. Да си припомним само неадекватното предложение на правителството боклукът да се извозва в мина “Чукурово“. Или пък нескопосаното предложение на президента боклукът да се извозва на територията на област Перник. За съжаление много държавни институции се държаха неадекватно по този проблем. А вината на Бойко Борисов беше, че се оказа неподготвен като кмет по време на първия си мандат. Много важно е и друго – да не прехвърлим границата на поносимост на такса смет за софиянци.
– Вие сте известен с пристрастията си към спорта. Като че ли спортните площадки в София не достигат?
Откритите ни площадки за масов спорт са съизмерими като площ, съотнесена към населението на града, с тези в Будапеща и Прага. Проблемът е, че нашите са занемарени или зле поддържани. По отношение на закритите спортни зали изоставаме много сериозно. Затова и сега готвя проект за построяване на типови спортни зали в училищните дворове, някои от които са огромни по площ. Така ще създадем зали за спорт както за децата, така и за аматьорските спортни клубове. Това е словенският модел и бихме могли да се поучим от него.