Вили Лилков е роден на 6 април 1955 г. във Видин. Завършил е ядрена техника в СУ „Св. Кл.Охридски“. От 1984 г. е преподавател и ръководител на катедрата по физика към Минногеоложкия университет. През 1994 г. става доктор по неутронна физика. От 1994 до 2004 г. е член на СДС. Сега е зам.-председател на групата на „Демократи за силна България“ в СОС.
– Г-н Лилков, ако приемем, че бюджетът дава финансовата рамка за развитие на София, как би трябвало да изглежда градът в края на 2010 г.?
– Бюджетът трябва да бъде четен първо политически и после да се концентрираме върху числата. Това, което виждам в тазгодишния бюджет, е обърканата логика. Първо, няма анализ на постигнато по общия устройствен план, нито на изпълнението на стратегиите в различните области за развитие на града. Не е анализирана програмата за разпореждане с общинска собственост. Трябваше да се направи и пълен анализ на системата за местни данъци и такси. Чисто политически подготовка за бюджета не беше направена. Той не бе разгледан в работен вариант в комисиите. И нещо много важно – заедно с бюджета се приема и отчет за изпълнението на този за миналата година. Не получихме отчет нито за шестмесечието, нито за 9-те месеца. Дори в сегашния проект, виждаме данни за изпълнението на бюджета само до 30 септември.
– Едни и същи обекти от капиталовата програма се прехвърлят от година в година…
– Трябваше да има сериозен анализ на капиталовата програма през различните години. Да се види от 2009 г. защо не са изпълнени някои обекти, как са изпълнени други. Защо някои обекти са отпаднали, а се появяват нови. Общината продължава да няма разработена дългосрочна капиталово-инвестиционна програма. Като изключим метрото и завода за отпадъци, които са пример за последователна политика, останалите обекти се появяват в зависимост от това дали са в предаварийно състояние (като мостовете) или кой от ресорните заместници какво е успял да вкара като свой приоритет.
– Какви са критиките ви по самия проектобюджет?
– Не открих няколко много важни решения, които СОС взе м.г. Тук ще проявя егоизъм и ще говоря за неща, които аз съм внесъл. Прие се програма за спортно строителство в 25 училища за модерни малки зали, защото сме изостанали драстично в това отношение. На софиянец се падат под 90 ст. за спорт, а има общини в страната, които още преди 2-3 г. бяха постигнали по 2.5-3 лв. Прие се решение за поставяне на табели на улици, комплекси, площади, защото София е изпаднала в пълен хаос и мъгла в това отношение. В края на 2008 г. се прие решение за програма за кандидатстване на историческия център за световно културно наследство. И досега такава програма няма. Прие се решение за модернизиране – подземни паркинги и цялостно озеленяване – на пазара „Димитър Петков“ – една язва в столицата. Не стига че нищо не се прави, ами и отпуснатите 200 хил. лв. буквално се откраднаха от районната администрация и фирмата. Не виждам и дума за отваряне на парк Врана. Отиваме към реконструкция на Южен парк, при положение че имаме решение за изграждане на парк Възраждане. Непрекъснато се подменят решенията и се разместват приоритетни обекти според това как на администрацията й е удобно. Не видях никакъв отчет докъде сме стигнали с отчуждаването. Всяка година, както и тази, даваме по около 20 млн. лв., а непрекъснато се оплакваме, че процедурите не вървят.
– Какво се случва тогава с кръстовищата на две нива?
– Те са пример за това как се вземат решения и се теглят европейски пари, без да имаме яснота как ще бъдат реализирани. Все още не знаем кои са точно 6-те кръстовища, за които т.г. ще дадем 66 млн. лв. Когато СОС гласува заема, се каза, че ще ги уточняваме после. Някои от отчуждителните процедури не са приключили и въпросът може да се проточи много дълго. Освен това кой реши точно там да бъдат кръстовищата, след като нямаме анализ и генерален план за организация на движението. Например кръстовището на бул. „Стоян Михайловски“ и „Вапцаров“ и съседното кръстовище при Телевизионната кула. Развързваме трафика там, но къде отива той? Към „Вапцаров“ и „Черни връх“, където ще образуваме огромна тапа и към Подуянската гара, където изградихме огромен мол – груба грешка. Това е политика на парче – решаваш един проблем тук, но го препращаш другаде. Освен това едновременното изграждане на 6 пътни възела в централната част на града за 1 г. при положение че нямаме алтернативни трасета, ще блокира движението в столицата. Плюс метрото, което също ще създаде няколко тапи. Това изразява пълният хаос, в който се прави бюджета.
– Държавната субсидия към София остава почти същата. Обещаните 50% от данъци явно няма да се връщат в града.
– Това бе основното изборно послание в кампанията на ГЕРБ за парламентарните избори и на новия кмет. Само с 1% са се увеличили средствата за т.н. държавна отговорност. Това е нищо. Това, което софиянци очакваха – по-голяма част от данъците да остават в града, реално не се изпълнява. Директната държавна субсидия за капиталова програма неизменно е около 4-5 млн. лв.
– Какви други важни политики не откривате в бюджета?
– Не виждам нито дума за жилищна политика. А това е много важен проблем, защото секторът се нуждае от сериозно реновиране, саниране. Няма нито един заделен лев за реформата, която трябва да се направи във връзка със Закона за етажната собственост. Този процес в столицата е спрял. А проблемите на етажната собственост са проблеми на жизнената ни среда. Ако до няколко години тя не заработи в по-голямата част от сградите, те са обречени на деградация и разпад. Това по никакъв начин не е отразено в бюджета.
– Да поговорим за приоритетите. Сред традиционните като образование, екология, транспорт, зам.-кметът по финанси Минко Герджиков изброи и социалните дейности.
– Да, но парите за социални дейности не са повече от м.г. Освен това не се предвижда строителство на нови социални домове, нямаме политика за изграждане на жилища за социално слаби семейства. София се нуждае час по-скоро от нови домове за стари хора.
– Как ви се струва обяснението, че таксата за детски градини се увеличава, за да продължи общината инвестиционната си програмата, при положение че едва 8 млн. лв. са от това перо?
– Проблемът стои така – недостатъчни са местата, трябва да строим нови градини, таксите са ниски – трябва да ги вдигнем. Пропуска се обаче нещо важно. Да кажем колко струва мястото на едно дете. Постижение на общината е, че не струва скъпо услугата – 180 лв. е само издръжката за месец, а родителите плащаха 40 лв. Тук обаче трябва да се калкулират по-големи разходи, за които не си даваме сметка. Срещу всяка детска градина годишно стоят много сериозни суми за ремонти. Само ремонтът на покрив е 50 хил. лв. Една нова детска градина за 100 деца струва между 3 и 4 млн. лв., тоест разкриването на едно място струва 30-40 хил. лв. Плюс цената на терена, инвестицията става много висока. Затова трябва да се въведат алтернативни форми за отглеждането на децата, както и диференциран подход при определяне на таксата за детските градини. Защото едно семейство с 3 хил. лв. доход плаща същата сума както семейство с 500 лв. доход.
– Трябваше ли да се вдигнат преференциалните карти за градския транспорт?
– Увеличението е минимално и в условия на криза трябваше да се споделят и тежестите. Разговорът за цените трябва да е много по-дълбок и да тръгне от там дали градският транспорт знае реално цената за едно пътуване. Взехме решение за нова методика за определяне на себестойността на едно пътуване. Сега тя е много грешна – излиза около 70 ст. плюс застраховките, става около 1 лв. Но няма точна методика за определяне на пътниците, нито на гратисчиите.Сега не се знае колко пътувания стоят зад една карта. Броят на пътуванията за една карта остойностява и цената на другите.
– Кои са позитивните страни на бюджета?
– Хубавото е, че данъците не се повишават. Това е една добра антикризисна мярка. Можеше таксите да бъдат коригирани според инфлацията.
Положително е, че в образованието запазваме нивото на инвестициите. Но столичната мрежа от училища се нуждае от сериозно преструктуриране. Другото позитивно нещо е, че най-после се осигуриха средства за изграждане на 4 канализационни колектора в „Овча купел“. Осигуриха се пари за корекция на коритото на река „Владайска“. Около 6 млн. лв. има за изграждане на подземното ниво между президентството и метро станция, което е много важно за археологията.
И накрая нещо, което да отвори разговор за следващ момент. Така или иначе 1.5 млрд. не е достатъчен бюджет за София. Но преди да се налеят те, трябва да извършим много сериозни реформи в управлението, не става дума за политиката, а за начина – за да можем да посрещнем сериозните предизвикателства на устройствения план – структурни промени в районите, децентрализация, изясняване на взаимоотношенията между държавата и столицата, вкарване на науката в управлението. С такова управление, София е обречена всяка година да кърпи бюджета и да не се развива, а само да съществува.