Вили Лилков: "Време е за промяна в София"

UntitledЧужденците, които посещават София, разказват че тя е един от най-приветливите и зелени градове в Европа, въздухът е чист, дух на творчество и инициативност изпълват улиците. Наричат я Виена на Балканите – резултат от управление, което ще остане в историята като „златното десетилетие“ на столицата. Вероятно и това ще се случи, но не и днес, когато София бавно, но сигурно се отдалечава от модерните европейски градове – тези, които преди 70 години легендарният кмет инж. Иван Иванов възприема като ориентир за напредъка на София. Десетилетието на „видимите резултати“ доведе до това, че днес София е в последната, пета група на европейските градове по степен на развитие и качество на живот. Градът е подчинен на едноличен управленски модел, който доведе до феномена на двете столици – София на лъскавия център, който за съжаление губи качества на среда за обитаване, и този на деградиращите крайни квартали. Мандатното мислене – от избори до избори, води до нежелание за справяне със сериозните проблеми на София. Неефективното харчене на парите на софиянци, нарочната липса на конкуренция и прозрачност при обществените поръчки и лошата инвестиционна среда – това е липса на визия, която въвлича София в спирала на посредственост. Голямата част от европейските пари в София отиват към ограничен брой сфери: решаване на кризата с отпадъците, транспорта и пътната инфраструктура. За съжаление, някои от решенията не са най-добрите и общината проиграва голяма част от европейските пари, от които така или иначе е зависима прекалено много. Дори и след изграждането на кръстовището на две нива при Семинарията задръстванията продължават, а произведеното RDF-гориво от завода за отпадъци поне 5 години ще се разхожда до циментовите заводи в страната за изгаряне, за което софиянци ще плащат още 20-25 млн. лева годишно, защото общината не подготви инсталациите за изгарянето му в „Топлофикация-София“. Столицата ни има нужда от нов, дългосрочен модел на развитие, който не измерва напредъка на града в километри асфалт или процент усвоени средства от европейски фондове. София трябва да се превърне в град с европейско значение и това изисква управленско мислене, което отваря по-перспективен хоризонт от този на инфраструктурните и транспортни проекти. Безспорно проекти като столичното метро, което се изгражда повече от 30 години и е заслуга на много кметове и предимно на инженери и специалисти, са ключови за града ни, но те не могат да бъдат връхната точка в неговото развитие. Фундаменталната реформа, която ще „отпуши“ потенциала на града и в дългосрочен план осезаемо ще подобри стандарта на живот на гражданите, е финансовата и административна децентрализация и преосмислянето на ключови градски политики. Това е водещ приоритет в моята управленска програма. Настоящото и крайно остаряло административно деление на 24-те столични района не отговаря на днешната динамика и развитие. Първата стъпка от тази реформа ще бъде създаване на едно градско „сити“ и окрупняване на районите, които да станат не повече от 7-8 на брой. Това изисква и по-широки правомощия за кметовете, както и създаване на районни съвети. Във финансов план, правото на формиране и разходване на собствен бюджет и инвестиционна програма ще позволи провеждането на политики, които реално отчитат нуждите на всеки квартал. Всичко това трябва да започне да се случва от този мандат и е крайно време да стартира диалог между Столична община и държавата по тези въпроси. Пример за успешна мярка в тази посока е връщането обратно на районите на процент от парите, които хората там плащат под формата на данъци и такси. Голяма част от таксите на софиянци не са разходно ориентирани и преразглеждането им е приоритетно за мен. Само за последните 3 години общината е получила от такса смет със 100 милиона лева повече, отколкото са необходимите й за почистването на града и намаляването на такса смет с до 30 % е напълно възможно в рамките на мандата. Това ще облекчи много столични домакинства, както и бизнес средата. В момента връзките на общината с бизнеса са далеч от своя пълен потенциал. Общината отваря малък фронт на бизнеса, който обикновено следва базовите общински инвестиции. В резултат на това, 70% от частните инвестиции се насочват към 30% от територията на града, задълбочавайки споменатите различия. Ако сега се появи стратегически партньор в София, няма кой в общината да го посрещне и да заработи с него и затова е необходимо да се създаде добре работеща общинска инвестиционна компания, която да работи със сериозните инвеститори. Налага се и преобразуване на Столичната общинска агенцията за приватизация в Агенция за обслужване на бизнеса и всяка фирма, която инвестира и създава работни места в София да получи персонално обслужване. Единствено чрез инвестиции в технологии и иновации, подобряването на услуги и осигуряването на качествена предприемаческа среда можем да имаме претенция за догонване на останалите европейски столици. В момента фокусът е паднал върху харченето на целевите европейските пари, като резултатът в много случаи не е с европейско качество. След 50 г. градът ще принадлежи на нашите поколения и ние трябва да го подготвим за промените. Това означава да го погледнем и през техните очи, да предвидим максимално бъдещето и да намерим истинските решения за задаващите се предизвикателства. Аз ще работя за София като зелен град с европейско значение, добре устроен, сигурен за живеене и привлекателен за инвестиране. Време е за промяна.  ]]>

Leave a Comment