Вили Лилков: Софийските минерални извори – занемареното богатство на столицата

София възниква като град през Античността и се развива около минералните извори. Каптираният от римляните още през II век минерален извор е използван до 1912 г. Днес е известно, че изворите покриват цялото пространство на столицата, с голяма дълбочина и добро възпроизводство, а водите им са защитени от замърсяване и изтощаване. В Общия устройствен план на София са посочени 42 находища от осем типа хидротермални зони с общ дебит около половин тон в секунда, с температура от 30° до 90°С и 40-50 мВт геотермал-на енергия.
На 13 декември 1891 г. е приет първият Закон за минералните води, според който всички български общини, в чиито земи се открият минерални води, получават право на безвъзмездна и безсрочна концесия за тяхното използване, при условие че направят необходимите усилия и вложат средства за тяхното развитие. Трудно е да си представим как само 13 години след Освобождението при онова техническо и технологично ниво и малък брой специалисти десетки общини заедно с частни предприемачи започват да изграждат красиви минерални бани и чешми, амбулатории, паркове и даже малки геотермални отоплителни устройства и оранжерии. Вдъхновението на общините и предприемачите е идвало от утвърдената хидротермална култура на старите българи, които в своята ценностна система са отдавали особена почит на минералната вода. В София се създава специализирана общинска служба за управление на столичните минерални води и бани и тя изгражда великолепното съоръжение на Централната минерална баня, водолечебния център към нея и водоналивната инсталация, разработва минералните води в Банкя, Горна баня, Овча купел, Панчарево и Княжево. Много от изградените тогава съоръжения се използват и до днес и служат като архитектурни образци.
След 1947 г. минералните води стават собственост на държавата. Оттогава Столична община беше лишена от правомощия и се превърна в безпомощен наблюдатеч на невиждана безстопанственост и похабяване на едно от най-големите й природни богатства Днес се изпопзва малка часг от ресурса на софийските извори Няколко концесии са бтокирали най-важните от тях за десетилетия, а останалите са забравени, сондажите кладенци и каптажи, в които са инвестирани милиони левове, са разрушени или оставени на произвола Липсват мащабни проекти за тяхното разработване, налице е пълна безстопанственост и незащитеност на повечето водоизточници Столична община обаче също се оказа лош стопанин. Макар че тя има изключителните права върху минералния извор до джамията, повече от десет години Централната минерална баня не работи и тонове вода от най-ценното находище се изливат в градската канализация!
Сондажите на минералния извор в Лозенец са изоставени след разрушаването на градската баня срещу НДК и след водната криза през 90-те години на XX век. Сега те са затрупани с отпадъци, съоръженията са негодни за ползване, никой не е проучвал дебита, ресурсите и химичния състав на водата от десетилетия. До тях е мостът на Перловската река, който дава отлична перспектива минералната вода да се използва за оформяне върху него на фонтан или водоналивна инсталация, както и за отопление на разположените в близост училище и детска градина.
Водата от извора в зона „Б5“ -Баталова воденица, е с ценни питейни качества и е подходяща за балнеоложки цели. Единият от сондажите на извора е в комплекса на „Спортна София“-до стадиона, а другият е в границите на очаквания от много години парк „Възраждане“. Първият от тях трудно се открива сред храстите и е негоден за ползване, а вторият е потънал в мръсотията на околното сметище.
В двора на училище „Адам Мицкейич“ в кв. „Надежда“ сондажите на минералния извор са изоставени, пълни с боклуци, камъни и бутилки… Изворът в Чепинци години наред излива водите си в полето.
Банята в Овча купел е била великолепна сграда в миналото. Обградена е с прекрасен парк, който притежава над 100 вида дървета и храсти, някои от които са рядко култивирани у нас и влизат в списъка на защитената флора. Това място с извора са определени за балнеоложка дейност. Днес банята е напълно изоставена, олющена, обрасла с мъх, обвита в паяжини. Красивата сграда с римски колони е във владение на наркомани и клошари, причинили не един пожар в нея. Чешмата в двора е полуразрушена, а съоръженията са напълно амортизирани. Минералните чешми в Княжево и пространството около тях имат отблъскващ вид и са емблема на нехайство и примитивно отношение.
С последните промени в Закона за водите от 2010 г. на общините се дава възможност при определени условия да бъдат предоставени безвъзмездно за управление и ползване находища на минерални води „изключителна държавна собственост“ за период от 25 години. Тези промени откриват възможности и налагат Столична община да предприеме решителни стъпки за по-рационално използване на минералните води. Това ни подтикна да поставим на дневен ред въпроса за занемареното богатство на столицата и да направим филм за състоянието на минералните извори в София. Представихме филма пред специалисти на публичната дискусия за минералните извори, организирана от арх. Храбър Попов и сдружение „София XXII“. В резултат от дискусията е изготвен доклад до СОС за създаване на самостоятелна общинска структура за администриране на всички дейности, свързани с управлението, стопанисване и ползването на хидротермалните минерални ресурси.
Необходимо е Столична община да изиска от държавата да й бъдат предоставени за управление и ползване находищата на минерални води, които не са узаконени до момента, и да се разработят конкретни мерки за разностранно оползотворяване на водите от общината (в т.ч. за безвъзмездно ползване от гражданите) и от частни инвеститори. Задължително е по примера на много други градове, наложили своята марка чрез минералните води, да се формира софийски фонд за хидротермални проучвания и проекти с привличане на средства от частни, национални и чуждестранни източници и инвестиции.
Хидрогеотермалните богатства на София откриват необикновени възможности за развитие, на сопиално-икономическия живот на града. Общината трябва се възползва от подаръка, който природата ни е направила, и да възроди и модернизира прекъснатата традиция.

в-к „Седем“