– Г-н Лилков, защо Столична община допуска да има над 130 млн. лева преходен бюджет тази година, както твърдят колегите ви от БСП? Това не ощетява ли софиянци?

– Истината е, че бюджетният остатък на София расте с геометрична прогресия. За миналата година беше около 130 милиона лева. Това показва, че парите се управляват лошо, както и че се извършва нереално и лошо планиране на инвестиционната програма. И липсва капацитет за нейното изпълнение. До какво води всичко това?

Първо, явно е, че това са пари, които хората са дали със своите данъци, поискали са от общината да направи нещо с тях, тя им е обещала и не може да го изпълни. Но има нещо друго – тези пари се прехвърлят за следващата година. С тях се увеличава бюджетът, но за една година инфлацията ги е обезценила. Ако приемем, че за 1 година инфлацията в страната е 10-14 процента, цифрата за общината обаче е друга – тя е е 25%, защото на нея са й нужни труд, енергия и строителни материали, а там инфлацията е много по-голяма. Това означава, че ако имаме остатък от 100 милиона, заради инфлацията 25 млн. лева са изчезнали. А това са директни вреди върху гражданите на София – те са си изпълнили задълженията, като са дали парите на общината, а кметът не ги е планирал добре и не ги е похарчил по предназначение.

Конкурсите за градския транспорт не са съобразени с волята на СОС.

– По отношение на конкурса за нови линии в градския транспорт мога да кажа, че още при първото му спиране имаше препоръка условията да се съгласуват със Столичния общински съвет. Би трябвало кметът Бойко Борисов да се съобрази с това, а и той сам заяви, че ще го направи. Доколкото ми е известно обаче, това е станало само в комисията по транспорт. Нормално е да има обсъждания в няколко комисии и да мине на гласуване и в самия Общински съвет, защото е важен въпрос. Така че по-скоро бих казал – не че конкурсът е нагласен за определени фирми, а просто не е съобразен с волята на Общинския съвет. Не бих могъл да твърдя, че една или друга фирма е била определена от кмета да спечели, но той трябва да се съобрази с решението на Общинския съвет.

– Кога най-сетне ще заработи новата система за отчитане в столичния градски транспорт?

– Обещанието беше, че от 1 септември системата ще започне да действа. Когато приехме последните промени в Наредбата за таксуването в градския транспорт, именно този срок беше посочен. Ако има нещо ново, което е възникнало междувременно, то не е обсъждано от нас. Проблемите идват от това, че системата първо ще започне да работи само в определени транспортни средства и постепенно ще обхване всички. Ще има и преходен период, в който ще се ползват и електронни карти, и хартиените билети. Така че може би трябва да се прояви малко търпение от софиянци.

С новата система – без пътувания гратис

– Новата система е скъпо удоволствие. Какви проблеми се очаква да реши при въвеждането си?

– Новата система е по-справедлива по отношение на начините на таксуване, защото цената на пътуването е обвързана с времето и километрите, за което се ползва градският транспорт. А от друга страна, ще се сложи край и на пътуванията гратис, които определено са много.

– Справедливо ли беше вдигането на билета за еднократно пътуване и доколко цената му е реална?

– Тази цена е лишена от икономическа логика. Столичната компания за градски транспорт заявява – без да доказва, разбира се, определени разходи и ги слага в цената на билета за еднократно пътуване. И то, без да има ясна представа от общия брой на пътуванията в столицата. В името на това да се запазят определени преференции и да се изпълнят исканията на превозвачите се натоварва цената на единичния билет до 1 лев. Стана така, че за определени категории пътуващи цената е паднала под себестойността, което е недопустимо. И тази разлика се покрива чрез неестествено завишената цена на единичното пътуване.

Методиката за себестойността на билета е неточна

– Как бяха направени изчисленията?

– Столичната компания има един съществен проблем, тъй като методиката, по която се определя себестойността на едно пътуване, е неточна, защото не почива на конкретни проучвания. Например: заявява се, че в София ежегодно се правят 480 милиона пътувания, без никой да е правил изследване по този въпрос. Приемат и оценяват гратис пътуванията на около 50 милиона годишно, забележете, това са 10-11 процента от общия брой пътувания, но и те също влизат и натоварват цената на билета. В същото време нито една от мерките, които компанията е приложила, не е ограничила това явление. Сега с това електронно таксуване, надявам се, тази порочна практика ще спре, вече няма да е възможно да се ползва безплатно транспортно средство или с един билет да се пътува многократно.

– Какво е състоянието на возилата, имаме ли шанс в скоро време да се возим в по-нови коли?

– Паркът в София трябва да се смени категорично. Средната възраст на трамваите е 25 години. А има и широколентови, които са на 45 години. Средната възраст на тролейбусите е 21 години, което означава, че има возила на по 30 години… А това говори, че те са опасни, неефективни, енергоемки, с високи разходи по поддръжката им. С автобусите картината не е по-различна, макар тяхната възраст да е по-прилична. От ДСБ бяхме направили едно проучване, което показа, че и основните ремонти в градския транспорт не се изпълняват ритмично. Тоест една част от возилата, които трябва да влязат в планов ремонт и да се обновят, не влизат в депата, а продължават да се движат. Така ще дойде времето, в което 75% от парка ще излезе извън строя или ще се нуждае от скъп основен ремонт.

Кандидатстването за ЮНЕСКО изисква първо планове за управление

– Защо решихте, че центърът на София трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за културно-историческото наследство?

– Аз и моите колеги от ДСБ даваме инициативата и подканваме общината да свърши това, което е предвидено в общия устройствен план. Това е дълъг път с много предварителни усилия. Общината трябва да направи ред неща. Първо, това е план за управление. Трябва да се предвидят стабилни мерки, специализирани планове, които дават правилата за бъдещото ползване на историческия център. В София са налични две ядра, свързани с „Цар Освободител“, това е „Св. Александър Невски“ и резервата, т.нар. древен град. Партийният дом, ЦУМ и „Шератон“ все още нямат статут на паметници на културата, но биха могли да бъдат. Сега, на първо място, трябва да бъдат подготвени планове за управление. След това за всеки обект да се прави досие. Трябва да се изгради и информационната система на историческия център. Историческият център на София притежава т.нар. универсална стойност според критериите на ЮНЕСКО и може да бъде включен в списъка на световното историческо наследство. Но за да се реализира това, е нужна политическа воля и последователна градска стратегия за опазването на тази историческа ценност. Да се направи съответният финансов план, колко пари ще струва това, да се подготви, да се създаде координация с държавата. И с надеждата, че след 2 години упорита работа по тези планове за управление, по генералния консервационен план, по системата за защита на всеки един паметник ще бъдем вече готови чисто формално да кандидатстваме пред ЮНЕСКО. Процедурата им е сложна. Но първо трябва да отговорим на критериите на организацията.