Водещ: В “Хоризонт до обед” продължаваме по темата за приема в детските градини в София и евентуалното му обвързване с адресната регистрация родителите на детето, което кандидатства за място в съответното заведение. Логично сега търсим коментарите на общинските съветници, защото от тях зависи дали това предложение ще бъде прието. Вили Лилков, общински съветник от групата на ДСБ, здравейте господин Лилков.
Вили Лилков: Здравейте.
Водещ: Как коментирате това предложение, което разбирам, до месец, месец и половина ще бъде оформено в неговия окончателен вариант и ще бъде адресирано до вас като общински съветници – адресната регистрация на един от родителите да бъде критерий за прием в детска градина в София?
Вили Лилков: Аз смятам, че прекалено голямо внимание се обърна на едно разсъждение, което един от общинските съветници проведе на глас, когато обсъждахме въпроса за местата в детските градини. Мисля, че не е необходимо да му обръщаме толкова сериозно внимание, защото за мен обвързването на адресната регистрация с правото за посещаване на детска градина в София не е сериозно. По-скоро, ако общината иска да въведе някакъв ред и да регламентира правото на децата да бъдат приемани, може да го търси по друга линия, а не по линия на адресната регистрация. Фактът, че едно дете иска да посещава, по-точно неговите родители искат да посещава детска градина в София, означава, че те живеят в рамките на Столична община. Така че не е сериозно това предложение. Друг е въпросът, че то е едно от многото предложения, което би трябвало комисията, която в момента се занимава с приемане на препоръки и предложения за увеличаване броя на местата в детските градини, трябва все пак да го разгледа, защото то е направено. Но за мен не е сериозно.
Водещ: А какъв друг вариант биха могли да обсъждат общинските съветници, защото действително трябва да се намери някакъв начин за справяне с този проблем?
Вили Лилков: Ами ние приехме програма, цялостна програма, която е далеч по-сериозна. Това е едно ограничително условие, което според мен не решава проблема. Приехме програма на последното заседание на общинския съвет, която се нарича Програма за увеличаване броя на местата в детските градини, която има хоризонт до 2012 година. И тя предвижда няколко неща: на първо място – строителство на нови детски градини, на второ – освобождаване на детски градини, които са заети в момента от наематели с нетипична за детската градина дейност, на трето място – инвестиции в училищната база с цел приспособяване в определени училища на помещения и създаване на условия за обучение на шестгодишни деца. Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че по закон шестгодишните, които са в предучилищна възраст и които посещават сега детски градини, могат да посещават и училищата, където трябва да им се създадат такива условия.
Водещ: На родителите. Да, родителите…
Вили Лилков: В София има около 2000 деца, които посещават детска градина в училище.
Водещ: Така е, но често пъти родителите предпочитат детето им да бъде в детска градина и да бъде целодневно занимавано и обгрижвано там.
Вили Лилков: Да, разбира се. И една от причините е, че не са добри условията, но ако се инвестира в училищната база и се инвестират сериозни средства, от една страна ще се обогати самата база на училището, от друга страна тя ще стане привлекателна за децата, така и за техните родители. Там има далеч по-широки условия и за спорт в някои училища, и за занимания с компютри, ако щете. Така че това въобще не е за пренебрегване. Около 2000 деца посещават такива училища. На четвърто място, много е важно общината да предложи на бизнеса да се включи в строителството на детски градини. Никакъв проблем не е за общината да покани на конкурси и като предложи няколко парцела за строителство на детски градини, с изричното условие, че те в следващите години ще се ползват само за детски заведения. И ще се постигне двоен ефект: първо, с парите, които ще получи общината от продажбата на тези терени, тя ще може да построи общински детски градини; на второ място бързо ще се построи нова детска градина от частен инвеститор и общината няма да се натоварва с това; и трето, което е също важно, е, че платежоспособният поток и платежоспособното търсене на тази услуга ще се насочи към частния сектор и за общината ще остане действително общинската грижа за тези деца, на които родителите се нуждаят действително от помощ и от финансиране.
Водещ: Да ви разбирам ли, че така подкрепяте идеята за въвеждането на социален подход сред критериите за прием в детска градина?
Вили Лилков: Сега тук моето мнение е малко по-особено. Тъй като имаме традиции и изцяло в България има традиции в предоставяне на тази услуга със 100% обхват, тази политика за мен трябва да продължи. Защото ако общината се насочи само към социалния момент, тоест да подкрепя само най-бедните и най-нуждаещите се, като стри детски градини, това няма да отговаря на традициите, които имаме. А според мен и в момента е така, трябва общината да се стреми да предложи 100% тази услуга на населението. Това е невероятно завоевание, което е постигнала България в годините и общината трябва да поддържа тази политика. Но все пак всички е въпрос и на сметки. Не трябва да се ограничава и частния подход. Има търсене, има интерес и е съвсем логично тези хора, които искат да си заплащат за много по- висококачествена услуга, да отидат там, където може да им се предложи.
Водещ: Това е…
Вили Лилков: Възниква обаче въпросът, докато успеем 100% да предложим тази услуга, какво ще правим с тези деца и по-точно тази семейства, които не получават тази възможност. Защото общината дофинансира ежемесечно с около стотина лева всяко едно място в детска градина и детска ясла. И ако се поставя въпросът – семействата, които техни деца не посещават детските градини, не трябва ли да бъдат компенсирани по някакъв начин?
Водещ: Подобно искане беше вече артикулирано.
Вили Лилков: Да, аз го подкрепям. Но въпросът е тук вече – до колко това е законово възможно да се направи.
Водещ: Според вас възможно ли е?
Вили Лилков: Не мога да кажа, не съм юрист. Струва ми се, че ще има известни пречки, но ако общината иска да го направи това, би трябвало да работи в посока на това решение. За мен трябва всички деца да бъдат и всички семейства равнопоставени в отношението на общината по отглеждането на децата. Ако не можем да им предоставим услугата да посещава детското заведение, то тогава поне тази сума, която всяко семейство получава като дофинансиране, да се получава и от тези, които са извън детските градини.
Водещ: Става дума за тези 120 лева, които са общинската субсидия?
Вили Лилков: В някои случаи са 80, в други случаи са 120 лева, зависи от издръжката на всяка детска градина, защото реално родителите заплащат 40 лева, а някои случаи са 20 лева, в зависи от по-особените случаи. А реално издръжката е между 120 и 140 лева на дете. Това е сериозен ангажимент, който е поела общината. 23 милиона годишно плаща Столична община за дофинансиране на дейността в детските градини и в детските ясли, разбира се.
Водещ: Как се отнасят вашите колеги към подобна идея?
Вили Лилков: Всички приеха тази програма на последното заседание. А идеята за финансиране, това, което последно говорих, не е обсъждана още в общински съвет, но смятам, че няма да има тук проблем да бъде подкрепено. В крайна сметка всичко е въпрос на средства. Аз бях малко разочарован от това, настоявах в зала и в комисиите да се направи един финансов разчет за тази програма до 2012 година, колко ще струва. За съжаление общинският съвет или по точно мнозинството от ГЕРБ заявиха, нека да я приемем, а пък после ще мислим. Все пак става въпрос за много пари, по мои изчисления цялостното решаване на проблема до 2012 година предполага инвестиция около 120-140 милиона в тази мрежа, които са все пак пари на данъкоплатци и трябва да се разчете във времето. Защото общината има да решава и други тежки въпроси като въпросът с отпадъците, с трафика. И когато приемаме такива стратегии, трябва и да ги остойностяваме финансово, но това все пак е приоритет и винаги ще се намерят пари за това.
Водещ: Благодаря за този разговор.
Вили Лилков: И аз ви благодаря.
Водещ: Вили Лилков, общински съветник от ДСБ с коментар относно предложенията за решаване на кризата с местата в детските градини в София. Разбираме от него, че той не е склонен да подкрепи идеята, приемът в детска градина да бъде обвързан с адресната регистрация в София. Според него на столичен град му трябва цялостна визия и стратегия за справяне с проблема, а подобни мерки вече са набелязани, други все още подлежат на обсъждане.