– Неотдавна съобщихте, че групата на ДСБ в СОС ще внесе предложение за процедурата по кандидатстване на историческия център на София в листата за световно историческо наследство на ЮНЕСКО. Кога ще стане това?
– Идеята за това бе лансирана от специалистите, които подготвиха ОУП на София – в частта културно-историческо наследство. Планът е приет, а това означава, че тази идея трябва да се работи. С доклада ни до СОС ние предлагаме да се вземе решение и да започнат действията по него. Става дума да се извърши огромна работа от научните институти, от общината и държавата, както и за заделяне на голям финансов ресурс. Подготовката за номинирането предполага за всеки конкретен обект да се изготви подробно досие, планове за консервация и управление, да се очертае и опише буферната зона около историческия център. Това предполага да спре всякакво ново строителство в неговите граници. Така че предложението ще има и дисциплиниращ ефект за тези, които в името на бързи печалби се стремят да навлязат със строежи в сърцето на града.
– Каква е ролята на СОС и Столична община за реализация на тази идея?
– За да стане възможно номинирането на даден обект, той трябва да фигурира в индикативната листа, изготвена на държавно ниво от Министерство на културата. А историческият център на София понастоящем не фигурира в нея, така че ние искаме да започнат действия, за да се случи и това. Трябва да е ясно, че държавата е водеща в процедурата по номинирането – формално тя кандидатства, тя подписва споразуменията, тя е отговорна наравно с общините за съхраняването и развитието на съответния паметник. Но много често инициативата идва от общините или от групи на специалисти. Изискване на световната организация е гражданите да са запознати с идеята и да я подкрепят. Нашето предложение освен политическа инициатива има и този смисъл – да постави въпроса на общественото внимание. Защото евентуалният успех на предложението ще окаже много голямо влияние за бъдещото развитие на София. Почти няма европейска столица, която да не е минала успешно тази процедура за своя център или да не е в процес на номиниране.
– Отговаря ли историческото наследство на София на нужните критерии, за да влезе в World Heritage List на UNESCO? Какво трябва да се направи, за да се изпълнят тези изисквания?
– По оценка на специалистите историческият център на София притежава “извънредна универсална стойност” в съответствие с критериите на ЮНЕСКО. Културната му стойност е определена като “вътрешно присъща”, но за да бъде реализирана тази потенциална възможност, е необходима на първо място политическа воля. Става въпрос за една немалка територия, която обхваща два културно-исторически модула, свързани по оста: пл. “Батемберг” – “Цар Освободител”. Там попада освен историческия-архитектурен резерват “Сердика-Средец” и зоната между ул. “Московска” и бул. “Цар Освободител” с храм-паметника “Ал. Невски”, църквата “Св. София”, Руската църква, забележителни сгради и др. Необходимо е да се докаже пред световната организация, че тези паметници имат необходимата юридическа защита, по тях да е работено (реставрация, консервация, експониране и пр.), да притежават планове за развитие и управление, да имат разработени охранителни режими, да бъдат включени в културни маршрути и пр.
– Какви са пречките пред експонирането на нови части от културните пластове на София – като римския амфитеатър на ул. “Будапеща” например?
– Липсва последователна общинска стратегия за опазване и развитие на културното наследство на София. Необходими са много средства за експонирането на ценни антични и средновековни културни пластове. Знам, че в последните години са разработени няколко сериозни проекти, т.е. готовност има в известна степен, просто това трябва да стане приоритета на общината и държавата и се надяваме нашето предложение да катализира този процес.
– Нужна ли е промяна в законодателството, която да позволи отчуждаване на частни терени, в които са открити архитектурни забележителности?
– Това може да става и при сегашното законодателство, а има и международно приети конвенции на които може да се базира едно или друго решение относно ценни паметници на културата.
***
Из становището на БНК на ИКОМОС
Идеята за включването на историческия център на София в Листата на Световното наследство има обективни основания въз основа на високите стойности на неговото културно наследство. В същото време по други критерии оценката на културното наследство на София е противоречива: урбанистичната политика за неговото опазване и използване е непоследователна и спорна, с рискове за урбанистичната автентичност на средата; Липсват специфични планове за опазване във връзка с археологическата дейност; ценни паметници на културата са в критично състояние (например домът на Яблански) или са застрашени от комерсиални интереси (хотел “България”, хотел “Арена Сердика”); системата за управление на наследството е остаряла и неефективна. Трябва да се има предвид, че тази актуална проблемна ситуация на културното наследство на София намалява неговите шансове при евентуална номинация за Световно наследство. Ако бъде взето политическо решение за номиниране на историческия център на София за Световно наследство, респективно за неговото включване в Националната индикативна листа, необходимо е спешно изработване на последователна стратегия за опазване и развитие на неговото културно наследство и осигуряване на механизми за реализация на тази стратегия: планове за опазване, адекватна система за управление; регулярна консервационна дейност; съвременни форми на представяне на наследството; строга градоустройствена дисциплина в културно-историческата среда….. БНК на ИКОМОС препоръчва този подход и би съдействал за неговото приложение със своя професионален опит и експертен потенциал.
