Вили Лилков е роден на 6 април 1955 г. във Видин. Завършил е ядрена физика в СУ “Климент Охридски”. Доцент по физика и доктор по неутронна физика. Ръководител е на катедра “Физика” в МГУ “Св. Иван Рилски”. Трети мандат общински съветник в София. Зам.-председател на групата на партията в Столичния общински съвет. Зам.-председател на комисията по стопанска политика. Член е на комисиите за децата, младежта, спорта и туризма и на постоянната комисия по местно самоуправление и нормативна уредба. Женен, с три момчета.

– Г-н Лилков, можеше ли да се избегне хаосът със събирането на отпадъците в някои квартали на София в последните дни?

– “Чистота Искър” в момента влиза в почистването в кризисна ситуация, но ако бяхме премислили нещата, това общинско дружество можеше да бъде подготвено по-добре, да кандидатства и да поеме спокойно част от почистването в града. Що се отнася до хаоса, в интерес на истината аз очаквах да е по-голям. Решението на КЗК за връщането на конкурса за концесия в петте района и обжалването срещу “Заубермахер” поставиха Столична община в критична ситуация. Драмата можеше да бъде избегната, ако кметът беше започнал по-отдавна да подготвя обществената поръчка и ако бе предвидил всички възможни сценарии. Не беше трудно да се досети, че срещу влизането на концесионер като “Заубермахер”, който има утвърдени стандарти на работа, ще има съпротива. Според мен тя идва от фирми, които са свързани с действащия концесионер. Но се надявам всичко това да бъде за урок на общината и при обявяването на нова процедура догодина всичко да бъде много по-ясно.

– Какво мислите за идеята на кмета Бойко Борисов почистването в София да стане изцяло общинска дейност?

– Не само чистенето. Едно общинско предприятие трябва да изгради капацитет и за поддържане на част от градските системи. Например почистването на малките улички може да се съчетае с поддържането на зелената система, с отстраняването на някои проблеми по пътната инфраструктура и ВиК системите. В годините, в които имаше такива предприятия и те бяха на пряко подчинение на районните кметове, се действаше много по-бързо и оперативно в тежки аварийни ситуации. Затова смятам, че едно такова общинско предприятие е абсолютно необходимо на София и ако то развие капацитета си, може да поеме изцяло почистването в столицата след 2014 г. Не се използва и потенциалът на районните кметове. В момента всеки районен кмет трябва да се обръща към кмета на Столичната община, към Инспектората или към съответния оператор и се получава една тромава процедура.

– Колко пари се дават годишно в София за сметосъбиране и сметоизвозване?

– Разходите за чистота нарастват всяка година. За 2009 г. са предвидени 145 млн. лв., но още отсега разчетите показват, че тази сума може да достигне 160 млн. лв. Голяма част от тези средства ще отидат за дейности, свързани с изграждането на завода за преработка на отпадъци. Затова тази година такса “Смет” е много завишена и за гражданите, и за фирмите. Имам притеснения, че поради повишаването на таксата ще намалее събираемостта. И затова, не дай Боже, може да се наложи за изграждането на завода да се прехвърлят средства от други бюджетни пера. Напълно е възможно първата копка на завода да се направи в началото на април, както прогнозира кметът. Но не е ясно защо не е обявена обществената поръчка за строител на този завод. Това трябваше да стане много отдавна, за да може и администрацията, и общинските съветници да бъдат наясно с разчетите по отношение на сроковете за изпълнение и необходимите средства.

– Вашата политическа сила гласува против бюджета на София за 2009 г., като един от мотивите беше повишаването на местните данъци и такси…

-Известно е, че софиянци заплащат най-високата такса “Смет”, отнесена към жител на общината. Това е от години и таксата вече е непоносима както за фирми, така и за граждани. Тя е и несправедлива, защото предприятията произвеждат около 30% от общото количество на отпадъците, а заплащат 60% от глобалната такса. За гражданите таксата е непоносима, защото за над 40% от домакинствата в София тя надвишава 1,5% от техния средногодишен доход. Един пример: ако семейство пенсионери имат чист приход от 500 лв. месечно, и то говоря за много високи пенсии, това прави 6000 лв. годишен паричен доход в домакинството. Ако това семейство плаща такса “Смет” над 90 лв., а това е масовият случай, за тях този налог ще бъде непоносим. Това са европейски критерии. Такса “Смет” е несправедлива и по отношение на районите. Има райони, които произвеждат еднакво количество отпадъци, а приносът им в заплащането е коренно различен. Район “Искър” например дава 9% от сметта в града, а жителите му заплащат 4% от общата такса. Жителите на “Триадица” произвеждат същото количество отпадъци, но заплащат 29% от общия приход в такса “Смет”. Освен това събираемостта на тази такса е само 70%. За съжаление не виждам какво предприема администрацията тя да се повиши. Колкото повече вдигаш един данък, толкова повече пада неговата събираемост. Съжалявам, че мнозинството от ГЕРБ не прие нашето предложение домакинствата да ползват отстъпка от 5%, когато плащат такса “Смет” до 30 март. Затова ние ще изискаме до 30 септември кметът Борисов да изработи нова методика за тази такса, която да не се базира на данъчните оценки на имотите. Недопустимо е пенсионер, който живее сам, да плаща същата или по-голяма сума от тази, която плаща едно четиричленно семейство. Данък “Сгради” също се вдига с 50%. Затова и там също очакваме събираемостта да падне.

– В бюджета се предвижда изграждането на около 10 нови детски градини в София. Това ще реши проблема с недостиг на места?

– По този проблем се работи още през миналата година, но според мен това става по възможно най-неправилния начин. В бързината се прие една програма без ясни разчети кое колко ще струва. Издръжката на едно дете в детска градина е между 120-140 лв., като в тази цена не се включват ежегодните ремонти, които се правят по сградите, които струват милиони. Гражданите плащат по 40 лв. такса за дете, срещу което получават, смея да твърдя, една качествена услуга. Останалата сума се доплаща от общината, освен това тя отделя много пари и за строителство на нови детски градини. Глобално погледнато, парите, които общината заделя за едно дете, надхвърлят значително тези 120-140 лв. Това претоварва общинския бюджет с едно бреме, което скоро ще се превърне в непосилно за София. Същевременно се запази равнопоставеността при заплащането на таксата за едно дете независимо от доходите на семейството. Аз не мога да приема, че семейство с доходи 500 лева месечно ще заплаща за качествена общинска грижа 40 лева и същата сума ще заплаща семейство с доходи от 5000 лева например.

– Трафикът и пренаселеността също са проблеми, които често се коментират, но като че ли не се предприема нищо за разрешаването им?

– Трябват дългогодишни усилия, за да се решат тези проблеми. Първо, разбира се, трябва да продължи да се развива метрото. Но трябва да се развият и други видове транспорт. Много по-евтино и по-бързо е строителството на надземни железници. Сега може и да звучи екзотично, но в много държави вече се прави. Трябва да се създадат и повече възможности за велосипеден транспорт, да се преструктурират и определени зони на гради.

– Това вече засяга градоустройството…

– Да, защото т.нар. промишлени зони например са места, в които само се работи. А това предполага огромни потоци от хора, които се движат от “Люлин” или “Младост” в съответната посока, а след това отново се връщат към домовете си. Преструктурирането на тези зони в зони от смесен тип ще позволи на хората да работят, да живеят, да почиват и да получават услуги в тях. Това ще намали придвижването на огромни маси в София – порок в устройството на града, който е наследен от много години. Необходим е и генерален план за организация на движението в столицата, без който да планираш инвестиции в пътна инфраструктура е много рисковано. Що се отнася до общия устройствен план, той беше приет през 2006 г. с много компромиси. Поне още една година трябва да се работи по отправените забележки към него. Аз например силно се притеснявам, че централната градска част още няма план, а се правят опити за строителство. Нещата са прозрачни – в центъра, където има най-много интереси, ще продължава да се работи на парче. Това не бива да се допуска и може да се стигне дотам да забраним строителството в Историческия център до изработването на добър план.