Г-н Лилков, какви реформи трябва да се предприемат в Столична община?

В последните 20 години в София се извършиха процеси и настъпиха промени, които изискват не само общ устройствен план, какъвто се прие, но и цялостна реформа в местното самоуправление. София е член на семейството на европейските столици и тя трябва да има нов вид, за да се превърне в европейски град, но за това й трябва ново управление. Отделни системи на града изпадат периодично в кризи и ние като управление на столицата, независимо от партията, непрекъснато догонваме проблемите и се опитваме да спасяваме положението и не успяваме да контролираме града.

Качеството на услугите, които получават софиянци не е на необходимото ниво- местното самоуправление е далече от гражданите. Столицата се нуждае от структурна реформа и нов модел на политическо управление на районите. Смятам, че този модел с 61 общински съветника, концентрирани в Столичния общински съвет и липсата на общински съветници в районите също трябва да бъде обсъден дали е достатъчно ефективен. Моето мнение е, че не е. Започна съвсем плаха реформа с избираемостта на районните кметове, на тях не им се дават големи правомощия и не се работи за децентрализация на местната власт. Почти всяка една от системите на София е в криза и ни струва много средства да се справяме с нея. Друго, което може да се промени за доброто на София е тя да престане да бъде откъсната от съседните общини, като в същото време до голяма степен е свързана с тях. Столицата има с тях общи екологични и транспортни проблеми.

Виждате ли воля у новото управление да реализира подобни реформи?

Това не е предмет само на Столична община, това може да стане най-вече с помощта на управляващото мнозинство в парламента. Има Закон за териториалното деление на общината, той трябва да бъде внимателно проучен и да се види какви промени може да бъдат направени в него. София има един много сериозен проблем и това е, че е крайно време науката да влезе в управлението на града. Няма голям град в Европа, който да не е развил такъв потенциал, който да не обслужва града. Липсва ни сериозна структура. Говоря за едно ново качество на управление на града с привличане на науката.

Достатъчна ли е администрацията в общината?

Категорично не. Тя не е достатъчна. За това не би било правилно да се съкращава допълнително. Условията на работа също не са добри. 61 общински съветника са събрани в една стая. Наистина много е необходима реформа в местното самоуправление. Начинът на управление в последните 20 години не се е променял.

Реформите, за които говорите са свързани с финанси, а тазгодишният бюджет едва ли ще отдели такива за тях.

Тези реформи изискват много сериозна подготовка, най-вече от страна на законодателя- парламента. Тези реформи обаче не трябва да се отнасят само за София, но и за всички големи общини. Преди към отделните райони на Столична община имаше общински съвети. Смятам, че е добре всяка районна община да се занимава с проблеми на нейната територия и да има повече власт да ги решава. А голямата община от своя страна да поеме големите проблеми. Моите наблюдения са, че до голяма степен общинсикте съвети и администрацията не работят ефективно.

В момента обсъжда ли се създаването на Закон за София?

Да, обсъжда се такъв закон. Предполагам, че той ще прерасне в закон и на по-големите общини. Дано този закон помогне на София да се развива. С такъв закон държавата ще е длъжна да отделя повече пари за общината. Но нещата не опират само до пари, а и до структура на управлението. Преди 5-6 години бюджетът на Столична община беше 500-600 млн. лева, сега е двойно по-голям, резултатът обаче винаги е един и същ. В София отдавна не можем да говорим за обществен ред. Не можем да говорим и за жилищна политика. Атина е била в подобно положение като нашето, когато започва голямата миграция към града. Те предприеха реформа, имат самоуправляващи се райони. Важно е да се владеят процесите в града, а не да ги следваме. Защото от общината се хвалят как в София почти няма безработица. Да, но за сметка на презастрояване.