Вили Младенов Лилков e роден на 6 април 1955 г. във Видин. Завършил е ядрена физика в СУ “Св. Климент Охридски”; доктор е по неутронна физика, ИЯИЯЕ – БАН. Работи в МГУ “Св. Иван Рилски” и е доцент, ръководител на катедра “Физика”. Женен е, има три деца. Той е общински съветник в СОС в мандатите от 1999-2003, 2003-2007, 2007-2011 г. Председател е на предизборния щаб на софийската организация на ДСБ.
Г-н Лилков, какви са мотивите за исканото увеличение на местните данъци и такси от зам.-кмета на София Минко Герджиков?
Предложението му се отнася преди всичко до промяна на данъчните оценки на част от имотите в София. Той предлага някои от собственостите в определени зони да преминат в по-горна категория. Например от 2-ра в 1-ва, от 3-та във 2-ра и т.н. в зависимост от тяхното местоположение. С това обаче автоматично се увеличава и коефициентът, с който се определя тяхната данъчна оценка. Т.е. някои квартали като “Иван Вазов”, които досега са били 2-ра категория, сега ще преминат в 1-ва. Всички тези действия ще увеличат различно данъчните оценки. От 18 до 45% за различните имоти в отделните квартали на столицата. Предложението все още не е гледано в СОС. То ще доведе до промяна на данъците за софиянци, както и на такса смет.
Според вас приемливи ли са тези промени?
Смятам, че предложението на зам.-кмета е неприемливо. Защото то противоречи на досегашните заявления на политическото мнозинство на ГЕРБ в СОС. Както и лично от кметицата Йорданка Фандъкова. Всички те обещаваха, че няма да променят данъците. Освен това предложението противоречи на логиката. Защото промяната на данъчните оценки е свързана не толкова с изменения, които стават в самите имоти. А в подобряването на инфраструктурата около тях. Г-н Герджиков се мотивира основно с това, че в последните години се били променили пазарните оценки. Но това в София става спекулативно, както е известно. И не може да бъде основание за завишаване на налозите. Нищо не се е променило нито в Бояна, нито в “Дружба” по отношение на инфраструктурата. Дали там са се появили нови обществени, публични сгради, зелени площи, паркове и т.н.?! Аз разбирам, ако се направи парк “Искър”, ако се отвори парк “Врана”, то тогава естествено има основание да се каже: “Промени се околната среда, канализацията, площадите и има основание за по-висок данък”. Но това, че се е пръкнал нов мол, не е достатъчно основание за промяна на данъчната оценка.
Няма причина в кварталите да се правят нови преценки заради лъскави новозастроени сгради. Иначе категоризацията на една къща в Бояна може да се направи прецизно от гледна точка на квадратура, луксове, дограми, басейни. Но излезем ли извън нея, няма причини за промяна. Например мол “Сердика”, който се води като една от най-луксозните инвестиции в града през последните години в столицата, съсипа живота на гражданите, живеещи покрай него. С непоносим шум, с липса на места за паркиране, с натиск върху транспортната схема. Т.е. качеството на живот на хората там се е влошило. И “Младост” сега изглежда по-лъскаво, ама качеството на живот там не е по-добро. Когато затваряш “София ленд”, ти понижаваш качеството на живот в “Лозенец”. Защото застрояваш на това място нови блокове.
Какво е вашето обяснение, защо точно сега се прокарва тази идея за по-високи данъци?
Според мен мотивите са политически. От кметството в София действат по най-лесния начин и увеличават данъците. Понеже имат проблеми с бюджета, те прехвърлят тежестите върху гърбовете на гражданите. Според мен увеличаването на тежестите за данъкоплатците трябва да е крайна мярка. И то след като управата е постигнала висока събираемост на глобите, таксите и налозите. Да има нови инвестиции, които да са променили качеството на живота. Т.е. да са изчерпани всички съществуващи ресурси от общинската икономика. От рекламата и т.н. Но ние в София плащаме най-високата такса смет в страната. Наливат се много пари в почистването. Имаме много ниска събираемост от глоби. Общината очевидно не се управлява добре. Затова не е редно неспособността на чиновниците да управляват ресурсите на софиянци да се прехвърля като финансова отговорност на гражданите.
Това не е справедливо. Освен това, преди да се направи анализ на необходимите средства за догодина за капиталова програма, за чистене и прочее, нямаме право и основание да пипаме данъците. Трябва да се разгледа перо по перо и направление по направление цялата дейност на общината. И чак тогава да се реши откъде да се търсят допълнително пари.
Какво ще направите, ако мнозинството реши, ще си гласува тази идея?
Разбира се. Ако ще си играем на канадска борба в СОС, то ГЕРБ ще наложи всяко свое решение. Но пък ние като хора с повече опит от тях не можем да обременяваме с още тежести гражданите. Защото сме коректив на това управление. Ние подкрепихме ГЕРБ и сключихме с тях споразумение за общо управление, при условие че няма да се променят данъците. Така че политическата отговорност ще трябва да си я носят те сами.
Готвят повишение на данъци, но стават парадокси като например с Околовръстния път – гордостта в строителството се превърна за часове в резил, как става така?
Ами ето го най-пресният и най-фрапиращ пример. Това е един много болезнен за общината пример. Става въпрос за огромни пари, които са дадени за това съоръжение. Много приказки се изприказваха. Част от този път се плати с общински пари. Отчуждаванията там – също. Околовръстният път е споделена отговорност между общината и държавата. Преди години водите, които слизаха от Витоша, свободно се изливаха в терените на кварталите “Манастирски ливади” и в “Кръстова вада”. Там постепенно попиваха или отиваха в река Дреновичка и останалите рекички. Сега обаче Околовръстното шосе се явява една сериозна преграда. Затова при голям дъжд инфраструктурата не издържа на водите, които се стичат.
Това са води или фекалии от кварталите без канализации под Витоша?
При условия на порой се смесват дъждовни и канализационни води и не може да се направи разлика. И преди са валяли такива дъждове със същата продължителност и интензивност. Но тогава са попивали и защото нямаше такава плътност на строителството в кварталите в подвитошката яка. Сега се изливат по улиците и деретата, където ги има. Друга причина за наводненията е безхаберието и непочистването на дигите на местните реки. Много помпени станции бяха разрушени, агресивно се строи около самите диги. Погледнете какво става около река Дреновичка в “Кръстова вада”. Там има строежи на самия бряг на реката.
Кой носи отговорност за това, кой трябва да контролира?
Този хаос в столицата се допуска от години. Той започна с връщането на земите и издаването на разрешителни за строежи срещу тлъсти рушвети. Няма какво да се заблуждаваме. Кметове и архитекти от години си затварят очите за тези безобразия. Престъпление е да се възстановяват земи и да се строи по дигите на реките. И затова са виновни кметствата. Корекциите на реките пък се правят калпаво, те се затлачват, изсичат се дървета покрай тях. В София има 20 реки без Искър, но те са толкова занемарени, че приличат на канали. Освен кметствата вина има и Гражданска защита. Сега се започна корекция на Владайската река и това е една голяма инвестиция. Преди повече от 15 години беше направен проект за Дреновичка река, която минава през Южен парк. Но оттогава нищо не се прави по този въпрос. И наводненията в новите сгради там са чести.
На фона на всичко това наистина е, меко казано, нагло да се искат по-високи данъци и такси. Това ще доведе ли до “развод” между ДСБ и ГЕРБ и в София, както става на национално равнище?
За Столична община понятието “развод” е доста силна дума. Проблемите, които решаваме, изискват нашето партньорство. При гласуването на бюджета ще има дебат. Бюджетът е финансово изражение на политиката, която води една партия. Това, което ме притеснява, е ГЕРБ да не се хлъзне по линията на популизма преди изборите. В такъв период за рязане на ленти и гърмене на шампанско се харчат много пари нецелесъобразно. Ние ще се опитаме да предпазим ГЕРБ от популистко пилеене на пари.
Има ли опозиция в Столичния общински съвет?
До миналата година ние бяхме най-сериозната опозиция. Повече от една година заедно носим отговорност с ГЕРБ. Но се противопоставихме рязко на лошото кадрово решение за “Топлофикация”. Също така и за транспортния заем от 50 млн. лв. Ще бъдем коректив до края на мандата им.
в-к “Новинар”, интервю на Аделина Делийска стенограма БТА
