– Г-н Методиев, задава ли се цензура заради инициативата на мнозинството да промени Закона за достъп до обществена информация?
– Този въпрос ще получи своя отговор в пленарната зала вероятно през следващите една-две седмици. След като парламентарните комисии са дали съгласие той да бъде предложен за първо четене, в дебатите ще се изясни какви са точно намеренията, доколко дадени текстове звучат като цензура и как трябва да бъдат поправени. Личното ми мнение е, че никой няма да се нагърби с ролята на цензор, включително и управляващите. Тези текстове, които будят недоверие, ще е необходимо да се коригират така, че да разсеят всякакви съмнения.
– Като председател на парламентарната Комисия по въпросите на държавната администрация би трябвало да сте запознат с въпросните поправки. Например с увеличаването на таксите за достъп и с изискването този, който търси информация, да доказва интерес. Това демократично ли е?
– Високите такси, според мен, могат да се окажат бариера по-скоро пред изследовател. Не пред институция, защото от професионална гледна точка, когато има силен интерес да се вземе някаква информация, дали таксата е няколко лева, или няколко десетки лева, едва ли ще е преграда и инструмент за цензура. А що се отнася до доказването на интерес, това трябва да бъде дефинирано много ясно. Ако е дефинирано в посока изследователски интерес, за тези, които се занимават с научни изследвания, е едно. Но ако е дефинирано като журналистически интерес, е друго. Тогава може да има чисто политически мотиви дадена администрация да спре достъпа, което се превръща в цензура. Ето това не бива да се допуска.
– Смятате ли, че мотивите на вносителите не са тъкмо такива?
– Вижте, в мотивите винаги се описва съществуваща практика, която налага известни промени. Един закон е практикуван известно време и трябва да бъде поправен. Това е здрава, нормална логика. Въпросът е да стане така, че резултатът да не е лош, за което говорихме току-що. И когато се търсят аргументи в действащата практика, да не се защитава администрацията, а интересът на обществото. А той минава през интереса на гражданите и в крайна сметка през интереса на медиите и на тези институции, които са неправителствени. Би трябвало например един вестник, който се води от обществения интерес, да бъде допуснат до всички възможни източници на информация.
– Неведнъж сте казвали, че през последните два мандата държавната администрация е прекомерно раздута. Защо Централната избирателна комисия за изборите за евродепутати трябваше да увеличи числеността си и да включва 25 души?
– Двадесет и пет човека в един орган, който е сам по себе си политически, защото провежда изборите и при условие че в него има шест души от опозицията и 19 от мнозинството, показват безсмислието на големия брой. БСП винаги ще имат мнозинство. Наличието на повече хора е просто отзвук на формулата осем-пет-три и нищо повече.
– Не е ли все пак някакъв жест към опозицията? Ето, за президентските избори миналата година ви орязаха тотално.
– Какъв жест може да е това – 19 към 6? Опозицията има своето представителство, изразено в броя на хората, които са я подкрепили на последните парламентарни избори. Мисля, че трябва да се правят повече икономии – нещо, което явно не се споделя от управляващото мнозинство.
– Сега ще стигнем и до комисията по досиетата, която все още не съществува. Пак има опити опозицията да бъде лишена от представителство. По странен начин си служат с квотите управляващите…
– Да отговоря най-напред на въпроса как функционира това с квотите. Има политически кабинети, които представляват министри и заместник-министри. В споменатото съотношение се разпределя представителството на всяка от управляващите партии и накрая от всички политически кабинети, като се тегли чертата, трябва да се получи осем-пет-три. Това им е формулата, с която управляват. И тя съдържа в себе си политическа арогантност. С комисията по досиетата е по-сложно. Няма как да се възпроизведе коалиционната формула в деветчленна комисия. От друга страна, е необходимо тази комисия да бъде създадена в изпълнение на закон, който беше приет от 90% от депутатите. Значи всички парламентарни групи трябва да имат представителство. Това явно затрудни управляващите, особено БСП. В НДСВ и в ДПС сякаш има повече желание комисията да заработи и да има по един човек от парламентарна група, а двама да бъдат избрани извън това разпределение. Чувал съм го от колеги депутати, включително и от БСП. Включително и от г-жа Татяна Дончева. Но самото ръководство на БСП не може да се справи с проблема вече два-три месеца.
– Ако все пак не успеете да се преборите за свой представител в комисията по досиетата, ще подкрепите ли кандидата на ОДС Георги Константинов, който обжалва отказа на Националната следствена служба да му бъде разрешен достъп до класифицирана информация?
– Не сме променили принципната си позиция, че всяка парламентарна група трябва да има свой представител. Заплахите, че ДСБ ще бъдат лишени, вървят кулоарно. Никой не си е позволил да ги изрече гласно. Що се отнася до г-н Константинов, има известно озадачаване от неговите изказвания. Когато един човек съобщава за себе си, че е истински комунист, изповядващ идеите на анархокомунизма, от гледна точка на дясната политика това звучи най-малкото впечатляващо. Да не кажа по-силна дума.
– Тоест, няма да го подкрепите?
– Не, не казвам такова нещо. Това е въпрос на избор от страна на колегите от ОДС.
– След като те така плътно застават зад него, това е тяхно решение, не е наше.
Какво ще излезе от обжалването на г-н Константинов? Каква е прогнозата ви?
– Това могат да кажат колегите ми от вътрешната парламентарна комисия. Но съм чувал г-жа Цвета Маркова да казва в публичното пространство, че има възможност решението на Националната следствена служба да бъде отменено.
– Десницата пак се озова в деликатно положение. Ще подкрепите ли по някакъв начин СДС, за да не суспендира Европейската народна партия членството на съюза?
– Десницата не е в деликатно положение, СДС има такъв въпрос вътре в себе си по отношение на Европейската народна партия. Ние го наблюдаваме много внимателно, слушаме изявленията на колегите, защото вътре в самата партия има спор. Разбира се, в края на месеца председателят на ДСБ Иван Костов ще има среща с г-н Мартенс. Това е срещата на върха на партиите членки на ЕНП. Там също ще се събере необходимата информация. След това вече може да се направи по-точен коментар.
– Не рефлектира ли този случай върху отношението към българската десница? Все пак ЕНП е най-голямата по представителство в Европейския парламент и партньорството с нея е важно.
– Да, точно така е. Но никой не поставя под съмнение последователната и принципна политика на ДСБ в Европейската народна партия. От момента, в който сме заявили желание за членство – през процедурата на нашето утвърждаване и сега, като членове, сме имали политически идеи и възгледи, които съвпадат с тези на ЕНП.
– Знае се, че в ДСБ не обичате много социолозите и не им вярвате, но последните данни показват, че може и да нямате свой представител в Страсбург.
– Има различни данни. Последните са представени от две агенции. Едната е „Маркет тест“ и там не се поставя под съмнение дали ще имаме евродепутат. В проучването на НЦИОМ това се поставя под съмнение. Не че нямам доверие на социолозите, а съм респектиран от фактите. В момента вие разговаряте със заместник-председател на парламентарна група, която не трябваше да е в 40-ото Народно събрание. Такива бяха прогнозите преди парламентарните избори.
– Имате шанс за един евродепутат…
– Вече ще отговоря конкретно. От гледна точка на самите числа, мисля, че има общо съгласие сред социолозите за ниско гласуване. Споменават се конкретно между 1.8 млн. и 2 млн. избиратели. За ДСБ се говори, че има сравнително най-висока убеденост на привържениците си, че трябва да гласуват на тези избори. Което означава, че някъде около 150 хил. души, подкрепящи ДСБ от самото му възникване, са готови да гласуват днес. Ако са верни тези две неща, че ще участват 2 млн., и от тях 150 хил. са готови да дадат доверието си на нас, то ние имаме възможност да атакуваме и второ място в Страсбург.
– Кога листата ви ще е готова окончателно?
– В неделя (18 март – б. а.) ще бъде последното общо събрание и на него ще стане ясно окончателното подреждане.
– Имате ли намерение скоро пак да внесете вот на недоверие към правителството?
– Готови сме да обсъждаме останалите три теми, за които се говореше -енергетика, национална сигурност и социална политика. Отворени сме за разговори по всяка една от тези теми, които са важни за обществения интерес в България.
– Появиха се прогнози, че БСП и ГЕРБ ще управляват заедно. Възможно ли е това?
– За да се говори за следващо управление, трябва да се каже, че това е пред разпадане. Аз не виждам такъв процес в Тройната коалиция. Що се отнася обаче до изявлението на ГЕРБ, че никога няма да влязат в коалиция с БСП…
– Имаше я и думата „засега“, казана от формалния председател Цветан Цветанов.
– Това ми звучи като Симеон Сакскобургготски през пролетта на 2005 година. Нямам доверие на хора, които лесно сменят позиции в името на идването им на власт.
– Лидер ли е партията ГЕРБ в дясното политическо пространство?
– Мисля, че ГЕРБ е лидер в едно отношение – измести „Атака“ от популистката част на политическата сцена. Начинът, по който се държат, обещанията, които поемат, лекият и малко простодушен начин за подвеждане на избирателите ми напомня 2001 година. „За 800 дни сега имаме шанс, ние можем да го направим бързо и ще стане лесно“. Хората обичат да чуват подобни неща и така се появява поредната популистка сила.