Веселин Методиев: Ще покажем, че Синята коалиция е сполучливата дясна коалиция

Защо ДСБ не предложи кандидата за вицепрезидент на Румен Христов, каквато беше договорката със СДС? Впрочем чухте обясненията на г-н Марков. Той каза ама те като не са в регистрацията, как да дадат вицепрезидента?

Имаше предварителни избори. Господин Светослав Малинов беше кандидат на ДСБ. Господин Румен Христов – на СДС. Г-н Румен Христов спечели. Според подписите на партиите, участвали в тези предварителни избори, трябваше да се извърши регистрацията на кандидата за президент от „Синята коалиция“ и ДСБ да излъчи в случая вече вицепрезидент. Колегите от СДС прецениха, че ще направят някаква друга коалиция, към която ние нямаме отношение, и по тази причина г-н Марков ви обясни, че естествено е СДС да си потърси и кандидат за. . .

Защо стана така според вас? Защо се разби „Синята коалиция“?

Защото г-н Мартин Димитров беше уверен, че това е правилна стъпка. Сега тази негова увереност ще видим докъде ще доведе. Аз мисля, като председател на предизборния щаб на ДСБ, че в тези 130 общини в България, където има „Синя коалиция“ за кандидат за кмет и общински съветници, ще покажем, че това е сполучливата дясна коалиция, и ще видите как тези, които подкрепиха Румен Христов в регистрацията, ще загубят от „Синята коалиция“ навсякъде – и в София, и в Пловдив, и във Варна, и в други градове на страната, както се казва обикновено.

Защото имате предвид, че Софиянски ще се загуби от Прошко Прошков, това ли казвате?

Ами, точно това казвам, защото ДСБ възникна, вие помните и в това студио и аз съм бил ваш гост, като софийска алтернатива на един порочен модел на управление на София, който тази седмица с един грандиозен скандал, свързан с президентската кампания, отново беше видян. И аз ще задам един въпрос, защото бяха зададени няколко въпроса по този скандал в негативен план, защото БСП си се бие с ГЕРБ – кой фактически е защитил интереса и на общината, и на фирмата в Столичния общински съвет? Коя е партията и кои са общинските съветници, които са застанали срещу рекетьорите?

Кои?

ДСБ и г-н Беязов. Защото, когато се отворят протоколите, се вижда това. Порочен модел на управление, посткомунистически, който получи името на г-н Софиянски и се предава в следващото, защото тази сага, както разбраха всички, които са любопитни към случая, е продължила дълго – 8 или 9 години. Кой застава на позиция срещу този модел на управление, срещу тези изнудвания и прочее – ДСБ. Не може да си създал партия заради това, да си възникнал, да си получил мощна подкрепа – 84 хиляди човека гласуваха за нас през 2005, когато основахме партията в София.
Това са страшно много хора. Тези хора са дали доверие заради това. Сега г-н Прошков ще търси същото доверие.

Само че казват – това разделя десницата.

Кое?

Защо ДСБ са против десницата, заедно всички да застанат зад Румен Христов. Това е на СДС тезата и изразяват учудване, когато вие казвате, ние сме против тия, които разделиха десницата и . . визирайки Софиянски и Бакърджиев . . .

Не, не, не, против модела на управление, за да не си играем с имената само, става дума за принцип. А това какво може да повярва един млад политик и да плати за това, в което е повярвал, аз съм го страдал.

Говорите за Мартин Димитров?

Говоря за колегите с най-добро чувство към тях. Сега, вярно е, че някой път човешкият опит е някак си задължителен, в политиката ми се струва също. Аз съм плащал такъв тип наивност. . .

Кога?

. . . и то скъпо. В 90-те години.

Кой е случаят. . .

Е, няма да се занимаваме с история в момента. Няма смисъл. . .

. . . един историк. . .

Когато ме поканите на разговор като историк, ще ви разкажа всичко с най-голямо удоволствие.

Чухте ли Борис Марков за ДПС, вие мислите ли също така? Да не би пък. . .

Не, не, не мисля като него.

Да не би пък идеята е като извадят ДСБ. . .

Мисля, че ДПС. . .

. . . които имат, да кажем, търкания и са по-остри към ДПС, като се извади от тази коалиция, за ДПС да бъде по-лесно да подкрепят Румен Христов. Да не би тази сметка да се прави?

Ако това стане факт и г-н Христов стане кандидат на ДПС фактически, става още по-лошо, според мен, и не вярвам да се случи така. Защото аз не виждам аз каква подкрепа мога да окажа в такава ситуация. Тогава се сменя цялата, как да кажа, конфигурация на президентските избори. И не случайно сбърках, и на парламентарните може би. Не вярвам изобщо, че има такава перспектива. Освен това не вярвам, че е възможно някой, включително г-н Касим Дал, да кажем, или г-н Корман да влязат. . .

Корман Исмаилов.

. .. Корман Исмаилов. .. да влязат вътре в това избирателно тяло, което е наистина, с много голямо съжаление го казвам, наистина едно затворено гето. Там се знае как се управлява. Никой не си прави илюзии, най-малко пък аз.

Неделчо Беронов взима с Юлияна Николова 271 хиляди гласа. Сега според вас Румен Христов повече ли ще вземе?

Не мога да вляза в гадателски режим, първо защото. . .

Понеже Борис Марков каза, че ги брои тези пари. . . тези партии. .. тези гласове за сигурни.. .

(Смее се – бел.ред.)

. . .понеже се говори тази седмица за подкупи.. .

Симпатична грешка.

Да.

Аз смятам следното. Има много твърда подкрепа на двете партии в „Синята коалиция“, тоест има си хора, които подкрепят ДСБ, има хора, които подкрепят СДС, и има една трета група хора, които подкрепят „Синята коалиция“. Ако човек направи анализ на 2009 година, резултата, ще ги види, между другото може да ги види и по избирателни райони. Сега въпросът е поставен по следния начин, аз с г-н Марков съм го обсъждал: ако кандидатите за кметове на „Синята коалиция“ в тези 130 общини, които са над 80 процента от общо избирателите на България, атакуват и търсят доверие заедно и за местните, и за президентските избори, имаме много голям шанс да се получи добър резултат. Ако те не положат това усилие, говоря за местните председатели на Съюза на демократичните сили, за ДСБ, за кандидати за кметове, за водачите на листи, ако това усилие не бъде положено на място, никой тук в центъра не може да свърши нищо. Защото съчетанието на местни и национални избори има своята специфика. В случая това е за мен пътят за решаване на задачата.

Какви са шансовете на Прошко Прошков?

Според мен много големи да отиде на балотаж. И не само той. Мисля, че в Пловдив кандидатът на „Синята коалиция“ има същите шансове. Мисля, че във Варна г-н Недков също. По една проста причина – че разклащането на доверието, някаква бъркотия не съществува само в дясно, както обичат някои ехидно да казват, то е за съжаление в целия политически живот на България. Г-н Марков даде пример с Кирил Йорданов на кого е кандидат. На хиляда човека се оказа кандидат и на няколко партии. Мисля, че може да има много голяма изненада в Сливен, където нашият кандидат, на „Синята коалиция“, това е г-н Сяров, се състезава срещу двама кандидати на БСП, единият от които май че тази седмица са го изключили от БСП, и срещу г-н Лечков, който засега казал министър-председателят все още ще го държи. Това засега дали трае до 23 октомври, или по-рано, при един разкопан град и при една доста тежка картина в Сливен. Така че . . . има шансове за такъв демарш. Извън тези градове, в които, както беше споменат например един Пазарджик, аз мисля, че там от първия тур ще има победител и това ще е десният кандидат.

Там като „Синя коалиция“ ли?
Да.

А какво ще стане в Плевен, Монтана, където имаше такива въртели покрай регистрацията?
Ами това, което им направи ГЕРБ на г-н Зеленогорски и на Златко Живков съответно в Плевен и в Монтана, може би ще им се отрази. Това безспорно е скандално, но знаем от опита си дотук, че такива глупости обикновено дават пък и някаква преднина.

Е, какво очаквате от полското председателство на Европейския съюз, което сте били сезирали за нарушения във връзка с изборите?

Когато в една страна членка на Европейския съюз се въведе система за отстраняване на кандидати преди изборите служебно, през администрацията, да има реакция на Европейския съюз. Това очакваме. Тъй като освен в Москва и в Петербург за последните 15 – 20 години на Стария континент не сме чували някой да отстранява кандидати служебно, за да остане накрая само един, а в случая беше направен такъв опит. В крайна сметка не можеш изборната администрация да я използваш за предрешаване на резултати. Изборната администрация е помагач на изборния процес. Например имате проблем в документите – окей, дайте време, поискайте. . . направете указания, поискайте да се изправят. Това е добре, няма проблем, но да си играете на ръба на сроковете, да местите дати, папки с административни трикове, които не правят чест на тези, които в момента управляват, и това не може да остане тихо, скрито и да се мълчи. Защото един от най-големите проблеми на нас българите е, че мълчим. Не може да се мълчи, когато се срещнеш с арогантността, наглостта, която съсипва демократичните практики.

Но всъщност това като че ли е част от дебата от тази седмица, тази история с общината в София. Дали е мълчал. . .

Знаете ли колко човека са станали да се изкажат на това прочуто заседание 2007 година?

Колко?

Само от ДСБ. В крайна сметка е обърнато решението в полза на справедливостта, както сега вече става ясно.

На Плевнелиев.
В полза на фирмата „Линднер“, ако не бъркам името, която е била представлявана от г-н Плевнелиев, въпреки че крайният резултат някой се е изтарикатил пак, изписвайки го, да обърка нещо, и този някой би трябвало да се разбере кой е. Но вътре в залата, където влизат два доклада, и двата доклада фактически рекетиращи в крайния си резултат фирмата, е станало само ДСБ да говори. Мълчали са всички. Не може да се мълчи. Кадиев задава въпроси. Какви въпроси задава Кадиев? Да каже кой е говорил там, освен г-н Беязов като представител от името на „Демократи за силна България“. Кой друг е станал в залата? Че тази зала нали е публична, демократична, като в Народното събрание. Нали там се изразяват позиции, нали там се заема мястото, което си, а не само пред вас. С цялото ми уважение към вас журналистите, но официалното място е там. Отворете протоколите, ще видите архитект Беязов от ДСБ и мълчание от БСП, мълчание от другите.

Тоест какво ще е успех за ДСБ на тези избори?

Успехът на „Синята коалиция“, това е успехът за ДСБ.

А успех на „Синята коалиция“ ще бъде?

Означава в областните центрове да има балотажи, в които ние се надяваме да спечелим крайната победа.

И най-накрая?

Знаете ли, има една госпожа, която е ваша. . .

Цветанов си сложи десет. . .

. . . е ваша. . .

. . . Станишев каза – един повече.

. . . ваша колежка е, онзи ден бях в нейно предаване, казва се Клара Маринова. Тя беше за известно време политик. . .

Тя беше председател на медийната комисия даже.

Да.

По времето на Жан Виденов.

Да. И е популярна с една фраза от времето на Жан Виденов с червената карта на Клара, когато развя една карта, в която примерно двеста и кусур общини бяха червени. Те се сринаха след десет месеца, и то се сринаха по начин, че сринаха и България. Аз мисля, че тези неща на надиграването, надлъгването с броя на общините няма много голям смисъл и ще кажа защо, особено днес в България. Защото от тези 260 общини може би в 60-70 няма живот за съжаление, там няма хора. Какво като спечелите с 500 срещу 600 гласа, какво като спечелите с 34 гласа отгоре сред една общност от 1100 човека, какво като го броите като спечелена община? Какво се случва от това? Какъв е политическият ефект за хората? Какъв е политическият резултат за българската национална общност – нулев, никакъв, някой си в партийна централа се радва. И идва при вас тук усмихнат до уши, че имал осем кметове в тези общини. Какво от това? Какъв резултат има за нас
българите? Никакъв. Така не се мери политика. Ефективността на политиката се измерва в крайна сметка с живеенето на хората и с рисковете, с които политиците се нагърбват. Само един пример ще дам, бърз. Когато си получил голямо доверие, примерно БСП при Виденов, нали, 2 милиона, или сега ГЕРБ при г-н Борисов – 1 милион и 650 хиляди, това доверие не ти се дава, за да живееш луксозно, в медиен комфорт и да се търси нов мандат, а за да го изхарчиш за онова, което трябва да се направи като тежка реформа в България, затова се дава това доверие. То не ти се дава само за да се радваш. Това не е доверие за суетата ти. Аз като ги гледам тези хора, вече съм в някакъв, как да кажа, в почуда съм най-малко. Че какво толкова много се радват, че ги дават по телевизията? Те не са получили доверието на гражданите на България за това.

Кое е най-голямото качество на основните ви опоненти?

Селската хитрост. Защото в една страна посткомунистическа, това се оказа много мощен инструмент за манипулация. И когато свободният градски човек застане срещу нея, може да се окаже в един момент без да е разбрал кога е изигран. Това е Андрешко. Има това качество.

А недостатъкът ви – на десницата, на ДСБ? Най-големият недостатък, с който влизате в тези избори?

На ДСБ сигурно, че аз съм им шеф на щаба, не знам. Не мога да намеря недостатък при ДСБ. Признавам си.

А вие, вие какво залагате лично?

Аз залагам едно-единствено през цялото време, в което се занимавам с политика, и това е да може българската десница да бъде все по-европейска.

Не, на всеки, след всеки избор обикновено към тези, които са се занимавали с кампанията и лидерите на партията, веднага следва въпросът – ти сега като загуби какво ще направиш, ще си тръгнеш ли?

Ти сега като спечели, какво ще направиш. . .

Да. От това, което казаха всички преди вас между другото, общо взето, общините стигат, за да спечелите всички.

Точно така. И това е било винаги на местни избори.

Всеки си постави цел, която. . .

Така е.

. . . е изпълнима и ще бъде постигната.
Аз затова ви казвам, че. .. ама, аз затова ви казвам, че този разговор няма смисъл, защото то не се мери по този начин. Мери се по другия – когато си получил доверие и си свършил нещо за България. Например, пак да го кажа в ясен, прав текст. Дават
ти доверие толкова много хора, вие „Дарик“ радио ни дадохте доверие в 1997 година, факт е. Бяхте с нас, бяхме всички заедно по площадите. Това доверие отиде, за да се направи една изключително непопулярна реформа, да се съкратят огромен брой хора и да се извърши възстановяване на частната собственост в икономиката, което се нарича приватизация. И платихме скъпо, защото знаехме, че ще платим скъпо. То не ни беше дадено, за да ни дават по телевизията.

А вие докъде гледате сега? Къде е визията напред във вашата партия?

ДСБ има това задължение, заради което е и създадено – да отстоява позиции, да брани позиции със съзнанието, че електоралното равнище няма да се озове на онова място, на което сме били примерно в 90-те години. Но имаме задължение, за да може да е демократичен българският политически живот, да отстояваме своите принципи, заради които възникнахме. Това е перспективата пред ДСБ.