Веселин Методиев: Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, да се направи кратък и ясен закон по принцип е трудно. Да се направи кратък и ясен закон в хуманитарната област е още по-трудно. Да се направи кратък и ясен закон в областта на такова широко понятие като “младежка политика” е практически тежка задача. Трябва да призная своята изненада, че по време на обсъждането в Комисията по образованието, младежта и науката, разглеждайки правителствения законопроект, той беше похвален и от колеги от опозицията – че е кратък и ясен, и то от хора като господин Николов, които отдавна се занимават с младежка политика и който е автор на законопроект.

Моето мнение е, че трябва и трите законопроекта да бъдат подкрепени, за да може около правителствения законопроект да се консолидира по-нататъшната работа на комисията за второ четене. Затова има два пътя.

Единият път е днес колегите от ГЕРБ да подкрепят всички законопроекти, както постъпихме с други депутати от другите парламентарни групи. По всяка вероятност поради някаква политическа инерция няма да го направят.

Вторият път обаче, който подсказа госпожа Чалъкова преди мен и който може би ще бъде реалният път на Законопроект за младежта, е колегите, които са направили другите два законопроекта, да бъдат така добри и да подготвят текстове за второ четене. Уважаеми членове на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, това е работа на комисията – да отделим достатъчно време и да направим там дискусия, която не е възможно да се случи в пленарната зала.

Кои са акцентите, върху които трябва да се търси това съгласие?

На първо място, трябва да се разбере какво може реално да постига държавата в областта на младежката политика, а не какво е пожелателното мислене в тази посока. Пожелателното мислене е следното: “Закон за младежта може да реши проблемите на младите хора в България”. За мен това е пожелателно мислене. То може да звучи популистки много ефектно, може дори младите хора да повярват, може би да гласуват вляво за такава вяра – и това се е случвало не само в България – но е сигурно, че не работи. Тази работа безспорно е свързана с финансирането.

Но когато говорим, че трябва да има финансова политика за развитието и за преборването на младежката безработица, това е въпрос от друг порядък, въпрос на стопанска политика на държавата и не е свързан със Законопроекта за младежта. Ако продължава настояването в тази посока, консенсус не може да се постигне.

Ще дам пример от днешния ден, не с България. Много страни в Европа изпитват проблеми. Някои от тях реално се справят с тях, например министър-председателят на Италия. Днес прочетох, че той е изработил нова стопанска политика за младежката безработица, забележете – не през Закон за младежта, а през икономическата политика на Италия. А това е съвсем различно!

Първият въпрос е какво може да направи държавата? Законопроектите както правителствените, така и останалите са дали отговор на няколко регламента, които в България ги няма, заради което в комисията лесно се постигна гласуване “за”. Беше подчертано например, че въпросът с доброволческата дейност на българската младеж, която за радост, вече е силно развита в нашата страна, няма свой национален регламент. Българските млади хора, ставайки доброволци в различни страни на Европа, на евроатлантическия свят, на въпроса: “Как е уреден този въпрос в националното Ви законодателство?”, отговор няма, защото той не е уреден – нещо, което явно трябва да се прецизира, да се направи по най-добрия начин. Има предложения в различни законопроекти.

На второ място, какво да бъде националното представителство? Тук вече започна дебат. Има различни версии.

Версията национално представителство през избирателите, ще рече – през парламентарното представителство на политическите партии, е изключително устойчиво, уважаеми колеги, и няма защо да бъде критикувано поради много простата причина – това е волята на българските граждани. Когато казваме, че ще има национално представителство, което ще си създаде национален съвет, който ще бъде партньор, контрагент на правителството, на страната, трябва да знаем по какъв път тази институция (правителство) се е случила. Тя се е случила при същото това доверие. Затова срещу нея може да застане младежката организация, която извличаме пак от волята на гражданите. Иначе, коя ще е тази младежка организация?

Ще попаднем в нелепите спорове, в които сме попадали тук, за синдикално представителство, за начин, по който са представени работодатели и прочие. Ще започнем да броим хора – защо е числото 1000, а не е числото 2000 и така нататък.

Заемането на позиция за национално представителство може да бъде свързано в рамките на парламентарна дейност единствено и само през волята на гражданите. Няма откъде да вземем произход на това представителство иначе. Винаги той ще бъде оспорим.

На трето място, възможно ли е в законопроекта със закон да задължим Министерството на финансите? Всички колеги, които работят по-отдавна в парламента, знаят, че не е възможно. Законът за бюджета е този, който разписва харчовете по политиките. Няма законопроект, който да е разписал финансови дейности в такъв мащабен инвестиционен план, в какъвто чух желание. Това обаче не означава, че текстът на правителствения законопроект, който явно ще отиде на първо четене в комисията, не се нуждае в тази посока от дискусия. Аз лично ще участвам най-активно и с огромно желание стига колегите, главно от групата на народния представител Ивелин Николов, които са внесли законопроекта, да защитят още повече конкретни текстове, които са свързани с финансовата политика, но, естествено, не можем да намерим числов израз, защото това е въпрос на друго.

Ще завърша с това, с което започнах: оценявам високо умението да се направи кратък и ясен законопроект в такава деликатна област. Смятам, че ефект от него може да се получи само при постигане на съгласие на второ четене.

Ще се обърна към колегите от ГЕРБ. В тази зала през 1999 г. тук, на тази трибуна, имаше физически сблъсък, мятаха се черни знамена от лявата страна на залата. Политическата конфронтация тук беше стигнала до много висок градус, който Вие изобщо не познавате и не знаете какво значи, дори като атмосфера вътре в залата.

Месеци след това, броени седмици след това тук сме приемали закони в областта на образованието с национално съгласие.

Няма смисъл от политически инат, той не води доникъде. Той води до едно познато място за всеки от нас и това познато място е, че спечелваш силово ситуация в рамките на седмица-две, след това ефектът за обществен интерес е нулев. Благодаря Ви, госпожо председател.