Веселин Методиев: Турция не може да провежда съвременна външна политика с инструменти, идеология и настроения от миналото

Веселин Методиев: Благодаря Ви, госпожо председател.

Слушайки дискусията реших, че ще взема думата, просто за да внеса още една гледна точка, основно заради колегите от ДПС.

Тази тема е политическа тема. В никакъв случай тя не е историческа, защото парламентите на Европа и на Евро Атлантическия съюз не се занимават с исторически изследвания, а се занимават с политически оценки. Атаката към Република Турция се дължи на нещо, което ние българите, можем да кажем и балканските хора. Не на онова, заради което е атакувано от Съединените щати, Франция или някъде другаде. Там е друга игра, която в момента, на мен честно да Ви кажа не ми е интересна.

Проблемът се състои в следното. Когато големи империи са наследени от републики и тези империи са съумявали да се реформират и задават на народите вътре в себе си шанса да се развият, да тръгнат в самостоятелност във века на националните държа – 19 век например, никой не се е обърнал днес назад да ги погледне и да каже – защо не признаете геноцида в своята империя? Някой да се е обърнал към австрийците и да иска от тях такова признание? Не! Защото няма на какво основание.

Има основание към Османската империя поради една много проста причина, а тя е следната, колеги от ДПС: да си бил комунист, да си станал социалист и да кажеш аз нямам нищо общо с комунистите – не може. Ти си го влачиш това, защото казваш: „аз съм приемник на тази бивша партия, която се преименува“. Когато си приемник, както Република Турция се стреми и непрекъснато твърди, че е приемник на империята, тя трябва да излезе и да се разграничи от тази империя. Разграничава ли се Република Турция днес от Османската империя или има в главата си, в мозъка си, в днешната си политика някакви повеи от империята? Това е политически въпрос. Заради това се появява този проблем. Една империя, която е катастрофирала като реформаторска дейност. Абсолютна катастрофа е Османската империя, от която са страдали всички народи, които са били вътре в тази империя, включително българите.

Не може българският парламент точно от тази гледна точка да не пусне, да не фокусира проблема точно през това. Това не е далечна държава в Европа или извън Европа. Това сме ние тук хората на Балканите. Може ли да си позволи една държава, която казва „аз се модернизирам, аз се европеизирам, аз излизам на друго място“ да мъкне след себе си, със себе си в собствената си политика идеята да провежда съвременна външна политика с инструменти, идеология и настроения от миналото? Знаете ли кой друг го прави това? Има само още една такава държава, освен Република Турция на която в главата й кънти подобно нещо. Това е Русия И тя вади някаква имперска политика отпреди 150 години. Това и ли е пътят? Това ли е пътят, който ние не можем да наречем с истинското му име? Не е това пътят! Ако Република Турция искаше в тези години докато се води този дебат не да бъде подкрепяна от някого, затова Вие не трябва да я подкрепяте в никакъв случай по този доста, как да кажа, глупав начин, простете за израза. Трябва да им се каже в очите на тези хора и то ние българите трябва да им го кажем: „Изправете се, ако искате да сте модерни и се извинете, след като сте приемници, защото има за какво да се извините. Наистина има за какво да се извините, най-малкото защото сте негодници като реформатори и съсипахте историческото време на българите на Балканите в продължение на над 100 години!“

Какво се случва с кърджалийството? В края на 18 век – пълен разпад!

Седи централна власт в Цариград и тук по територията се безчинства, не само по българската, от това което наричаме кърджалии. Централната власт е събрана там в столицата и не смее да мръдне. Каква империя? Смешници! И сега се гордеят с това. Нещастници! А нямат силата и доблестта да станат и кажат: „Ние сме приемници на нещо наистина тежко. Трябва да го наречем тежко и трябва да се извиним на онези, на които спряхме историческото време, спряхме им часовника.“

Защо не бяхме под австро-унгарска власт. Ние българите си говорим това на шега, защото Австро-унгарската империя се реформира и даде път. Даде път на унгарци, даде път на чехи, даде път на много народи вътре в себе си. Не само това, нарече се от австрийска, австро-унгарска. Ето пример, по който се движим ние българите. Нали сме част от Европа?! Нали не искаме да сме част от Азия, от тази руско-турска щедрост на имперското мислене от миналото в съвременния свят в 2011, 2012, 2013, 2015 година?!

Който не може да се реформира, който не умее да се реформира, той трябва да може поне да стане и да каже: „Не успях, съжалявам изгубих времето на другите“.

И това не се отнася до политическите партии, за които ние водим дебата тука и по принцип за българските реформи. Това се отнася за международните отношения, за голямата политика. Двигател на голямата политика става онзи, който хваща динамиката на времето и се движи с времето напред.

Както е казал великият Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща, но и ние него го обръщаме.“ Какво са обърнали в Османската империя във времето? Нищо! Абсолютно изоставащи хора! Изоставащи, изоставащи, изоставащи, изоставащи… Сгромолясващи се на два пъти! Безуспешно.

Веселин Методиев: Понеже имаше реплика от залата, ще завърша с отговор на това „коя империя не се сгромолясва“. Видяхте ли какво направи Великата Британия в годините, видяхте ли, прочетохте ли го? Отказаха се. Казаха: „Не можем да бъдем повече империя, ще се модернизираме, ще влезем в друг свят, ще се откажем от тези претенции.“ Направиха ли го? Направиха го! Направиха ли го германците? Направиха го! Искате примери, че те примерите са много. Обратните примери са два – Русия и Турция. Благодаря Ви.