С бившия министър на образованието и депутат от „Синята коалиция“ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ

– Г-н Методиев, защо се стигна до оставката на образователния министър Сергей Игнатов? Скандалът във Фонд „Научи изследвания“ ли е причината, или оценката е изобщо за работата му? Бойко Борисов дори е казал пред протестиращите учени, че „Игнатов е от другата страна“ в казуса с фонда и не му е дал възможност да отговори на обвиненията на учените.

– Чисто политически, нещата според мен изглеждат така: за един ден имаме две оставки – едната е на г-н Игнатов, другата на председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Това се случва, след като се видя, че ГЕРБ излизат в позицията на губещи от референдума за АЕЦ „Белене“.

Политическият отговор, който властта дава, е ясен – и двете засегнати сфери са изключително чувствителни – колко плащаме за ток и парно и какво става с образованието. Дъждът от оставки в момента прилича по-скоро на опит министър-председателят Бойко Борисов да покаже, че контролира политически ситуацията в страната. Съвсем страничен е въпросът дали ще започнем да плащаме по-малко за ток и парно и дали нещата в образованието ще тръгнат по друг път.

– И все пак откъде тръгна историята около фонда и съмненията как се печелят проекти? И това ли „изяде главата“ на министъра?

– Скандалът с Фонд „Научни изследвания“ тече вече повече от 100 дни. Той не е от вчера. Историята тръгна от кампания, организирана от млади учени, чиито проекти бяха отхвърлени. В отговор се появиха много несръчните обяснения от замесените чиновници. Проблемът стигна до парламента, където обаче не се стигна до решения. Напротив – нещата се блокираха не без участието на депутатите от ГЕРБ. Така по естествен път казусът стигна до правителството.

На първото заседание на комисията по образование за 2013 г. се обърнах към министър Игнатов и му казах, че има нужда от радикални персонални и нормативни промени. Ето с това министърът трябваше да се справи – с администрацията, върху която беше хвърлена сянка на съмнение. В политиката вината не се доказва от прокуратурата. Или успяваш да отхвърлиш съмнението, или освобождаваш този, върху когото е паднало. След като това не се случва вътре в министерството, нормалният път е казусът да се прехвърли в правителството. Там министър-председателят е този, който трябва да се справи – или да отхвърли съмненията по начин, който не може да бъде дискутиран повече, или да стовари политическата отговорност върху министъра. Така стоят по принцип нещата в парламентарната демокрация, не говоря дори конкретно за г-н Борисов и г-н Игнатов.

Грешката, която допусна министърът, е, че не реши проблема в началото, позволи целият този процес да се развие и да стигне до върха на изпълнителната власт. А там вече трудно можеше да се очаква развой, различен от този, който видяхме.

– От ден първи на скандала във фонда обаче Игнатов брани провала му. Убедителен ли беше? И защо, вместо да разпореди проверки от самото начало, първо търсеше повод да напада бившия управител на фонда Емил Хорозов например?

– Мисля, че г-н Игнатов на първо място подцени онова, което се е случвало във Фонд „Научни изследвания“ преди той да оглави министерството. Не обърна достатъчно внимание на анализите, направени за фонда, и не предприе кадрови стъпки въз основа на тях. Мисля, че това е грешка.

– Какво имахте предвид, казвайки, че Сергей Игнатов е подценил това, която се е случвало във Фонд „Научни изследвания“ преди това?

– Бившият управител Емил Хорозов написа доклад за състоянието на фонда, за корупционни практики, проблеми в нормативната уредба. Познавам в някаква степен този документ, г-н Хорозов е искал среща с мен. И данните там според мен звучат доста убедително. Не казвам, че тези данни са достатъчни за прокурорска проверка за управлението на фонда и начина, по който се разпределят проектите. Но за вземане на ясно управленско решение ми се струва, че бяха напълно достатъчни.

– Данните за по-сериозни нарушения не се ли отнасяха за началото на управлението на ГЕРБ?

– Не, не. В доклада на г-н Хорозов става дума предимно за периода, в който на власт е тройната коалиция. Тоест можеше да се допусне, че хората, които са работили там тогава, няма защо да остават на постовете си и сега.

– А как си обяснявате тогава тази „приемственост“ на екипите, управлявали фонда по време на тройната коалиция и по времето на ГЕРБ?

– Обяснявам си го с подценяване на нещата от човек, който политически не постъпи правилно.

– Въпросът е защо г-н Игнатов бранеше ръководството на фонда с всички сили? И вярвате ли на версията на Борисов, че едва в понеделник, когато учените дойдоха в кабинета му, е научил за мащабите на скандала? Въпреки че същите тези учени преди това бяха под прозорците му?

– Според данните, които излязоха публично след срещата на учените с Бойко Борисов – проверката на инспектората към Министерския съвет явно е дала фактическа обосновка, заради която да се търсят оставки. Това обясни и вицепремиерът Симеон Дянков. Каква е била предварителната информация, с която е разполагал премиерът, не искам да гадая. Основната грешка е, че министърът не се справи сам в рамките на собствената си администрация и допусна скандалът да излезе много извън рамките на министерството.

– Това, че учените не оставиха темата да заглъхне и стигнаха дори до Брюксел ли катализира процесите?

– Ако не бяхме членове на Европейския съюз, днес Венета Марковска щеше да е конституционен съдия. Така че много ясно и видимо е, че страховете на това правителство от Брюксел са силно повишени.

– Срещу действия на министерството и ГЕРБ в сферата на образованието не липсваше напрежение от самото начало на мандата. Първо бяха скандалите с БАН, а от месец насам и недоволството срещу промените в Закона за предучилищното и училищното образование и въвеждането на задължителна забавачка за 4-годишните. Имаше протестиращи майки под прозорците на Борисов. Това част от основанията за оставка ли са?

– Споровете за това дали децата трябва да бъдат задължително на предучилищна на 4 или на 5 г., отново задължителна или не, каквито бяха дебатите преди 1-2 г., не са от такъв мащаб, че да предизвикат политически конфликт като този. Факт е обаче напрежението от началото на мандата в различни образователни сфери. Отношенията с БАН са такъв пример. Когато си позволиш да влачиш толкова дълго нерешени въпроси, да дадеш основание на опозицията да те атакува с числа и факти, рано или късно ще трябва да дадеш и отговорите. Дали тези отговори се приемат от хората или не, се вижда на избори. Тоест отговорът за ГЕРБ ще е ясен само след няколко месеца.

– Каква оценка ще дадете на времето, в което г-н Игнатов водеше Министерството на образованието? Какво свърши и какво не успя да свърши?

– В годините досега поне по отношение на образователното министерство има принцип бивши министри да не дават оценки на своите предшественици и наследници на поста. И не ми се ще точно аз да наруша това неписано правило. Но все пак ще кажа, че за мен промяната в развитието на академичния състав в България и премахването на съветската социалистическа структура ВАК (Висшата атестационна комисия – б.р.), беше безспорно правилна стъпка на Сергей Игнатов. След това мога да кажа, че темпото на промени в образованието беше забавено.

– Какво може да свърши следващият министър на образованието на ГЕРБ до края на мандата? Чухме заявка от Борисов вчера, че щяло да има нова структура на министерството…?

– Единственото, за което евентуално може да им стигне времето на ГЕРБ и на Министерството на образованието, е да сведат до минимум конфликтните точки в проектозакона за предучилищното и училищното образование. И този закон да бъде приет окончателно от Народното събрание на второ четене.

Но това, струва ми се, е максимумът, който може да се очаква от това управление, тъй като времето за действие е много ограничено – има около 15 работни седмици до края на мандата на действащия парламент.

– Кой очаквате да е новият министър на образованието и вярвате ли, че изборът щял да е след консултации с депутатите от ГЕРБ, каквато била заявката на премиера?

– Изборът на министри в правителството по конституция е работа и отговорност лично на министър-председателя. И той носи цялата отговорност за кадровите решения. С кого ще се консултира и как – си е негова работа, която няма отношение към отговорността му.

***

Визитка:

Веселин Методиев Роден е на 3 ноември 1957 г.

Историк, преподава в Нов български университет.

Народен представител в 37-ото, 38-ото и 40-ото НС.

Вицепремиер и министър на образованието и науката в правителството на ОДС с премиер Иван Костов.

Депутат от „Синята коалиция“ в 41-вото НС, член на комисията по образование.

Един от основателите на ДСБ, председател на изборния щаб.