Водещ: Сега започваме нашите разговори в студиото. Първо, казвам “Добре дошъл” на г-н Веселин Методиев, заместник-председател на ДСБ и народен представител от партията в парламента.
Веселин Методиев: Здравейте.
Водещ: Първо, бих искал да поговорим за няколко знакови гласувания в последните две седмици в парламента, които засягат гражданите и то гражданите, които са гласували по тяхна преценка, в дясно. Има и така, може би и от това, което и Вие ще кажете, ще бъде полезно за някои хора, които водят все още реституционни дела, тъй като това, което се гласува миналата седмица в парламента, т.е. на път да се гласува изцяло в близко бъдеще решение да се преустанови издаването на компенсаторен запис, не срещна много голям отзвук и хората не бяха като че ли доста добре информирани.
Веселин Методиев: Да, това е в стилистиката на едно посткомунистическо управление – да крие такива неща, да ги замаскира максимално, да не допусне дебат, да спре към медиите даже информацията. Случаят е следният: внесен е законопроект, правителствен, с който се отменят компенсаторните записи. Това правителство реши, че вече е изтекъл срокът, в който хората могат да търсят елементарна справедливост за себе си и за собствените си семейства по отношение на отнетата им собственост, национализирана след Втората световна война. Логиката я намират тези хора, които мислят, че с тях започва и тях свършва светът. Всеки нормален човек знае, че преди него е имало неговият баща, неговият дядо, неговата майка, баба – хора, които са се грижили за пренасянето на тази собственост, осигурявали са семействата си. И именно поради тази първа логика на комунистите им е лесно да внасят такива законопроекти.
Водещ: Какво предвижда този законопроект? Кога ще бъдат…
Веселин Методиев: Той сам по себе си е противоречив, защото се състои от един текст, от един член в Преходни и заключителни разпоредби, в който има три алинеи. Първата алинея категорично показва, че се преустановява след два месеца от влизане на закона в сила издаването на компенсаторните записи. Третата алинея ясно и точно обяснява, че който е в съдебна фаза на решение, все пак може да се надява след този срок да получи такива компенсаторни инструменти. И едното, и другото са безумни, според мен, поради една проста причина – реституционният процес наистина в огромната си част е преминал, същевременно всеки един човек, всяко семейство, което е имало реституционни въпроси, знае, че не е могло на 100% да ги реши. Събират се все още документи. Нашата администрация не може да се похвали с това, че е брилянтна в обслужването на гражданите, хората така или иначе губят в семейния си архив подобни документи и е нормално да им се остави време напред, без да се поставя такъв краен срок. Може да са 1 000, може да са 5 000 – държавата не се затормозва от това, финансово не се нанася никаква щета върху хазната. Изобщо не може да се говори за това, че държавата има интерес да спре този процес.
Водещ: Да. Това щях да Ви попитам – каква е логиката да се внася изведнъж такъв закон с такива срокове?
Веселин Методиев: Никаква, никаква.
Водещ: Губи ли икономиката нещо от това?
Веселин Методиев: Никаква, освен комунистическият предразсъдък, че то започва времето от тях и свършва с тях. Това за мен е изцяло идеологически въпрос. Няма нищо стопанско, финансово в този проблем. Нанася се просто щета на хората, на които е отнета собствеността. Трябва, аз съм дълбоко убеден, това нещо да продължи във времето, докато хората успяват да намират следи за тези свои имоти, получават компенсаторните записи. По този начин все пак имат някакво обезщетение за това, което се е случило на тях и техните семейства.
Водещ: Аз си спомням, че по едно време г-н Корнезов искаше да внася някакви такива антиреституционни закони. Това някакъв отзвук ли е от това и какво ще стане с хората, които са в последна инстанция на водене на дела за придобиване на собственост?
Веселин Методиев: Завареното положение не е проблем наистина. Но е проблем тези, които могат след три месеца да попаднат на следи за своите имоти и да повдигнат по този начин въпроса за своите обезщетения. Това се случва, според мен, периодично в семейства, в които се прави такова издирване на информация и документи на лична собственост. Но най-неприятното, според мен, е, че в това гласуване на първо четене гласовете “против” бяха само на ПГ на ДСБ. Не мога да разбера и няма как да разбера колегите от ОДС, от СДС, от БНС, които се движат в политическото представителство подкрепяни пак от такъв стимул.
Водещ: Един от първите закони на СДС беше за реституцията.
Веселин Методиев: И нещо повече – едно от първите неща, които хората скандираха по митингите, беше да се възстанови тази справедливост на отнетото им имущество. Това е част от цялата идея на противопоставяне на комунистическата и тоталитарна държава – да загърбиш, да не внимаваш, да го правиш така, просто от безхаберие за мен е доста голяма грешка, за да не кажа друга, по-тежка дума.
Водещ: Вие смятате, че от СДС и БНС не са гласували заради разсеяност или?
Веселин Методиев: От групата на ОДС имаше три гласа “за” правителствения законопроект. Не зная кои са колегите. Групата на БНС в голямата си част също не беше взела… В крайна сметка парламентът има дневен ред, знаеш кои закони след кои идват, знаеш кои закони засягат хората, които ти представляваш в парламента, и трябва поне за тези точки да си изключително подготвен да излезеш да защитаваш каузата си, защото тя е каузата на тези избиратели. Тя не е твоята лична кауза.
Водещ: А НДСВ как гласуваха е интересно.
Веселин Методиев: Също подкрепиха правителствения законопроект.
Водещ: А имаше ли въобще дебат върху това?
Веселин Методиев: Имаше дебат и в този дебат участвахме пак само ние, в смисъл групата на ДСБ. Това е една от хватките на управляващите, когато има такъв законопроект, на който те не искат да има много голямо внимание, информационно, те фактически не се изказват и по този начин блокират и дебат вътре в самата зала.
Водещ: Добре. Пак да кажем, това може да е полезно за някого. Ако бъде приет този законопроект, кога ще спрат да се издават компенсаторни записи?
Веселин Методиев: Два месеца след влизането му в сила. Т.е. сега предстои второто четене. Надявам се, че колегите, които са в опозиционни групи, поне на второто четене ще бъдат, така, по-съзнателни, да изпълнят своя дълг и там да се развие по-голям дебат, за да стане по-ясно за хората. Същевременно и ще се опитаме и някои от текстовете да отпаднат. Разбира се, срещу това мнозинство подобни неща трудно могат да се случат.
Водещ: Да, и затова побързайте, ако сте решили да си върнете собствеността и…
Веселин Методиев: В някаква степен, да, в някаква степен това, което може да кажем на слушателите, тези, които имат подобни неща в своите семейства, е поне да заведат при своите адвокати дела за там, където им е отказвано, за да могат да влязат в тази съдебна процедура и оттам да се надяват на защита на собствения си интерес впоследствие.
Водещ: А други, пак говорихме за такова знаково гласуване за десни принципни въпроси. ДСБ атакува бюджета пред Конституционния съд, видях, че сте събрали нужните подписи, внесено е. Преди да кажете кой пак ви подкрепи или не, ще ми кажете ли основните аргументи /…/?
Веселин Методиев: Разбира се. Приемането на Закона за бюджета за 2007 г. съдържаше в себе си една група текстове за промяна на други закони, например Закона за ДДС, Закона за пране на мръсни пари. И тези текстове бяха внесени направо на второ четене, което е противоконституционно. В Конституцията е записано, че всеки закон се приема на две четения. Такива поправки, особено Законът за ДДС беше няколко страници поправки. Да не кажа голяма дума, но сигурно 1/4 от Закона се поправяше през Закона за бюджета. Когато се говори за държавния бюджет, там наистина се дели черта на власт и опозиция. Там се вижда кой е против едно правителство и кой е за едно правителство. Вътре в залата на тази тема дебатът беше опозиционен в групите, които сме в опозиция срещу управляващите. Той продължи, между другото, по приемането на второ четене на Закона за бюджета над 15 часа. Може би два или три часа бяха отделени точно на тези скандални поправки. Когато започна събирането на подписите, колегите от СДС, които участваха в дискусията, отказаха да подпишат. Абсолютно неразбираемо. Искали да направят експертно проучване за себе си, при условие че самите им речи вътре в залата бяха достатъчно категорични. Ясно беше, че това е някаква ревност, която за мен е неприемлива. По същия начин трябва да кажа, че мнозинството успя тази седмица да приеме с 3/4 поправките в Конституцията, защото разчиташе на гласовете на БНС и “Атака”. Фактически прокара тези 3/4 и ускори една процедура, която е спорна, особено по отношение на Инспектората, който се създаде към Висшия съдебен съвет (ВСС), пък и по други текстове. С други думи появява се такова…
Водещ: Доста голямо плаващо мнозинство.
Веселин Методиев: Да, точно това щяха да кажа. Появява се такова мнозинство, в което управляващите разчитат да теглят гласове от различни опозиционни групи, без ДСБ, за да си постигат такива цели. Досега, когато е ставало дума за принципни разлики – Конституция, бюджет, там, където наистина се вижда кой е на власт и кой е в опозиция, ДСБ не си е позволявало никога да наруши тези принципи. За съжаление останалите ни колеги ги нарушават. Надявам се, че сега по отношение на компенсаторните записи все пак поне там ще се получи такова единство в опозиция, защото пак да кажа – наистина въпросът е на елементарната справедливост, заради която хората излизаха по площадите в продължение на години през 90-те години.
Водещ: Това безспорно е така. Що се отнася до Конституцията, текат вече поредните поправки. Нека припомним все пак се стигна до тях поради глупост – управляващите не обърнаха внимание нито на експертите, нито на опозицията и трябва сега да поправят нещо, което очевидно нямаше да мине нито пред ЕК…
Веселин Методиев: Аз съм убеден, че и сегашните поправки ще бъдат санкционирани по същия начин. Т.е. ние завършвайки четвъртата поправка, както се казва, влизаме в петата поправка. Много нелепо, клеветнически и в крайна сметка глупаво е твърдението, че ние сме против Инспектората, защото ДСБ през г-н Костов управлява съдебните процеси чрез г-н Григоров. Ето такава глупост беше казана, която предизвика ръкоплясканията на “червените”. Те живеят в такива митове и легенди, които са им създадени от външни представи, а нещата са съвсем, съвсем други. Не можеш да искаш независима съдебна власт, не може да искаш ефикасен съдебен процес и да въведеш, както се изрази един колега от нашата група, фактически омбудсман в съдебната система, защото това звучи нелепо.
Водещ: Ще наблюдава работата на съда.
Веселин Методиев: Какво ще наблюдава, след като той трябва да е ефикасен самият съд, досъдебното производство и в крайна сметка да има справедливост, която хората чакат от тази съдебна институция, наречена съд, и знаем, поне тези, които са любопитни, се надявам, че знаят и не го чуват за първи път, че ефикасността зависи от това прокуратурата да излезе от тази независимост, в която беше попаднала по силата на Конституцията от 1991 г.
Водещ: Добре, обаче от това, което говорите Вие, излиза, че политиката почти е на приключване, умираща е в България, няма опозиция или тя е съвсем малка в лицето на вашата парламентарна група. Има отказ въобще от слушане на аргументи, плаващо мнозинство, което не може да разбереш кой е десен и кой е ляв в…
Веселин Методиев: В едно съм сигурен, г-н Дачков – няма умиране на политиката. В една страна, където има хора, които отстояват позициите си, отстояват принципите си, т.е. държат се като граждани, политиката има своята перспектива и своето бъдеще. Ние станахме членове на ЕС благодарение на политиката, т.е. на сблъсъка, който имаше между левица и десница в продължение на десет години. Ние станахме членове на НАТО и изпълнихме цели благодарение на политиката. Сега въпросът е кой каква цел поставя. И от тази гледна точка се създава това впечатление, за което сте прав. Когато кажеш: “Аз си поставям цел моята страна да бъде силна в рамките на ЕС”, каквато е каузата на ДСБ, за силна България в обединена Европа, ти имаш цел, опитваш се да я преследваш, доколкото можеш, както успяваш, както го правиш по-добре, по-ефикасно. Но когато си безцелен, то тогава наистина ставаш и маргинален в политиката, защото просто няма какво да преследваш като своя цел.
Водещ: Какъв ще бъде критерият, по който ДСБ ще подреди листата си за евродепутати?
Веселин Методиев: Нова тема, както казват Ваши колеги.
Водещ: Да, но тя е свързана с това, за което говорим.
Веселин Методиев: Да, разбира се. Ние сме публикували процедурните правила, които приехме. Накратко казано изтича срокът за номиниране, което може да направи всеки сам или някой от органите на партията да го извърши на своите кандидати, до 31 януари. В периода до 5 февруари Комисията за подготовка и подбор на кандидати на ДСБ ще направи разговор с тези номинирани кандидати и след 5 февруари те ще бъдат фактически в разговор вътре, с общинските организации. В периода от 5 март до 20 март ще се проведат шест общи заседания на регионални събрания, на шест места в България, където чрез гласуване ще бъде извършено фактическото подреждане на тази листа, като конкретният начин на гласуване в момента подлежи на уточняване – дали в тази бюлетина ти гласуваш подреждайки, или просто даваш доверието си за определени хора, даваш доверие за пет от десет и т.н. Т.е. има някои технически въпроси, които сега тепърва ще решим. Но фактически това ще бъде едно състезание, което ще продължи пред очите на хората 15-тина дена в шест големи града на България, където ще се съберат от всички региони представители на ДСБ и със своя вот те ще подредят тази листа.
Водещ: Опитни политически анализатори казват, че изборите за европейски депутат минават през локални проблеми, че много малко от хората в съответната страна се интересуват от проблема за Европейска конституция, какъвто би трябвало да е патосът на такъв депутат.
Веселин Методиев: Да, прав сте. Но в крайна сметка локалният, в случая националният, интерес също е важен и хората наистина в по-голям степен се вълнуват от това. За кандидатите на ДСБ ще бъде валидно едно двойно “не'”. Те отиват в Брюксел и Страсбург, за да не допуснат България да бъде “троянският кон” на Русия и да не допуснат неподготвената Република Турция в ЕС. Това е вътрешен, български интерес в рамките на голямата европейска общност. Аз съм сигурен, че с подобно послание няма друга партия в България, която да излезе поради самото поведение на тези партии в момента. Ако някой се е вторачил в проблемите на Република Турция като например “Атака” и г-н Сидеров, забравят за заплахата от Русия. Ако други се обърнат с лице към проблема на енергийната независимост на България, примерно като колегите от СДС, забравят за проблемите на Република Турция. Така че от тази гледна точка мисля, че кандидатите на ДСБ ще бъдат наистина с уникално послание на тези европейски избори. Казвам го и защото трябва да съобщя този факт защо съм толкова вътре в темата. Аз бях избран за председател на предизборния щаб на ДСБ за тези и следващите местни избори и голяма част от времето ми в момента минава в работа по подготовката на тези избори.
Водещ: Добре, обаче Вие казахте “два пъти “не””. Основното обвинение срещу ДСБ е, че е партия на отрицанието и основното й послание е “не”. Мислите ли, че…
Веселин Методиев: Има “да”.
Водещ: … да, има “да”?
Веселин Методиев: Разбира се, има “да”.
Водещ: Да, на базата на това, което постигате досега, това печелившо ли е?
Веселин Методиев: Има “да” и “да”-то е именно в стремежа на ДСБ да има силни институции, ефикасна държава, заможни граждани и външна политика, която е пряко зависима от членството в ЕС, защото тя стана фактически вътрешна политика за ЕС, която да гарантира на България първостепенен политически фактор на Балканите. Това са все “да”-та и то от най-големите “да”-та за една национална общност, защото по този път можеш да напуснем последните места на класацията в ЕС, в Европейската общност и да отидеш по-напред, с което да спечелиш достойнството за собствената си страна. Мисля, че от това по-голямо “да” няма.
Водещ: Добре, аз разбирам, че разговорът ни е малко фокусиран около различни въпроси, но наистина е хубаво да чуем мнението Ви върху тях. Още един въпрос, свързан в професионалната Ви работа и по-скоро в историята Ви в качеството Ви на вицепремиер в правителството на ОДС, помним много добре, че се нагърбихте с непосилната задача да помирите двата синода, когато воюваха много силно. Вашият коментар за това, което се случва от днешна гледна точка в Българската православна църква – мутризацията, даването на титла “архонт”, абсолютно невалидна титла в… както и да е, няма да спорим върху това, а може би можете да кажете нещо от историческа гледна точка, но Галактион, скандалът с Галактион, скандалът с Кирил Варненски, който прилича повече на туроператорска фирма, отколкото на архиепископ, думите на един йеромонах, който каза, че ангели небесни са го отвели в Рим за споменатата архонтска авантюра и т.н. Какво се случва, Вие като историк можете ли да кажете какво се случва с православната църква? И днес ли се берат плодовете на това, което е посято много отдавна като че ли?
Веселин Методиев: Аз съм имал доста разговори в рамките на две години и половина с българските архиереи, може би с по-голямата част от тях съм имал лични разговори и съм имал една-единствена молба, която отправих към дядо Максим в самото начало. Това беше още през есента на 1997 г. Помолих го не толкова като заместник министър-председател, а като патриот, човек, който си обича страната, защото аз съм такъв, така съм възпитан от дете, да направят всичко възможно, за да помогнат на страданието на националната общност в този отвратителен атеистичен комунистически път, в който бяхме попаднали. Независимо от всичко останало, за мен това беше най-важното, защото си давам сметка, че една национална общност без ценности няма шансовете да върви изправена и гордо напред. Получавах аргументи, които и да ви ги кажа сега няма да има никакъв смисъл, според мен. Някои от тях бяха канонични, други от тях бяха на ръба на политическите, и през цялото това време съм изпитвал същото това, което изпитвам и сега, когато научавам за тези много неприятни неща. Това е срам. Мен ме е срам, защото не мога да приема, че светите хора, тези, от които в крайна сметка трябва да получаваме душевната си сила, се представят по този начин пред българската национална общност. Това при всички случаи, думите са силни, но мисля, че са верни, драматично е за самото живеене на националната общност и за нейното бъдеще. Не можеш да си член на европейската общност, която е фондирана през християнската църква, независимо от дълбочината на вярата, годините и прочие, и прочие и да имаш такъв епископат, който прави такива неща. Нямам обяснения кога ще се спре това нещо и защо го правят. Чух, че не искат да се отварят досиетата. Все неприятни неща, все срамни неща.
Водещ: Има ли възможност да бъдат административни обвиненията, както се оказа, има ли в българската история такива?
Веселин Методиев: Българската история не познава точно такива практики на административни обвинения. Познава една криза от 1992 година, след която се развиха и впоследствие нещата. Правителственото намесване вътре в работата на Светия синод. Нашето управление се беше поучило от тази намеса, защото такава грешка е грешка при всички случаи.
Водещ: Да, митрополит Панкратий, Бог да го прости, също беше от ДС и то не беше алтернатива на статуквото.
Веселин Методиев: И в някаква степен нещата бяха зависими от самите архиереи, от свещениците. Усилията, които направи Вселенският патриарх като беше в София, свиквайки този събор в “Св. Александър Невски” беше от историческа гледна точка мащабно събитие в историята на България и на българската църква, но резултат нямаше, за съжаление. Затова, в някаква степен, не мога да кажа за себе си поне, че виждам близка перспектива за добри дни за българската църква.
Водещ: И наистина накрая споменахте досиетата. След малко ще продължим с разговора. Какво се случва? Беше приет закон. Вестниците писаха, че отваряме досиетата, но всъщност нищо не е отворено. Не се знае дали ще се отворят. Как текат разговорите и преговорите за сформиране на комисията и кандидатите на ДСБ?
Веселин Методиев: Повторното отваряне на досиетата сега през 2007 г. стартира изключително мудно. Колегите, с които ще разговаряте, доколкото знаете, са господата Андреев и Димитров. Те ще кажат с каква скорост са се движили те, с каква скорост ще започне проверката и предоставянето на документи през 1997 година всичко беше въпрос на няколко седмици след влизането на закона в сила. Най-голямото забавяне беше месец и половина, когато имаше конституционно дело. Сега минава повече от месец и половина. Това, което мога да ви кажа, че има срок 12 февруари. Ние получихме писмо от председателят на Комисията по вътрешен ред и сигурност г-н Свинаров. И писмото беше, че до 12 февруари трябва да представим своите кандидати за тази комисия. Парламентарната група обсъди кандидатури на ДСБ. Обсъди ги като хора, които са вътре в самата политическа партия, с ангажименти, участват в нейни координационни органи и същевременно имат някаква експертиза, която е подходяща за случая. Крайният резултат е, че най-много гласове спечели г-н Валери Кацунов, който е доктор по история и главен асистент по архивистика в Софийския университет и след него г-н Иларионов, който е математик, статистик, човек, който също борави с информационни системи, т.е. и двамата има качествата да бъдат членове на тази комисия. Знаем от г-н Свинаров, че ние сме били единствената парламентарна група, която е спазила срока. Това отново показва едно разпасване и разхайтване, което дава впечатленията, за които вие говорихте за българската политика. Няма консултации в момента. В комисията, доколкото зная не постъпват или ако са постъпили някакви имена, май че ДПС са внесли, така твърдят те, не съм питал колегите си от комисията, но забавянето вече е налице и то в порядъка сигурно на два месеца ще стане съвсем скоро.
Водещ: Добре. Много ви благодаря.