Веселин Методиев: Ресурсите на правителството са изчерпани

Скандалите в МВР изместват вниманието ни от важни стратегически решения, свързани с ЕС, смята депутатът от ДСБ Веселин Методиев

Веселин Методиев е депутат от ДСБ, като това е четвъртият му мандат като народен представител. В правителството на Иван Костов беше вицепремиер и министър на образованието.

– Г-н Методиев, наред с отсъствието на Юлияна Плевнелиева от церемонията по приемането и предаването на президентската власт се коментираше и отсъствието на представители на „Синята коалиция“. Как да си обясним този факт?

– Това беше по-скоро въпрос на организационна грешка, не е политически въпрос. Темата не е обсъждана в рамките на „Синята коалиция“. Ние от ДСБ сме дали доверие в аванс. Излязохме с апел към нашите привърженици да подкрепят на втория тур г-н Плевнелиев. В личен план тази суета винаги ме е притеснявала, но това не е оправдание. Нашата позиция веднага след първия тур е много ясна.

– Как ще оцените първите стъпки на президента Плевнелиев?

– Трябва да изтекат поне 20-30 дни. Признавам, че част от хората, които влизат в неговия екип, за мен са непознати. Конкретно действие беше речта на Плевнелиев пред парламента.

– В тази реч той като че ли говореше повече като премиер, не като президент.

– Това се включваше в нашата оценка. Той влезе в една много дълга позиция, характерна за цялостна правителствена политика. Президентът се опита да постави големи акценти, да очертае перспектива, а това е негово задължение. Той заяви алтернатива на сегашното състояние и каза, че то не може да задоволява никого, че трябва да се върви по посока на определени цели.

– Мнозина са скептични, че Росен Плевнелиев ще съумее да излезе от сянката на премиера Бойко Борисов.

– Има институционален проблем, който е записан в нашата конституция. Пряко избран президент, който няма правомощия в изпълнителната власт, поражда конфликт от чисто институционална гледна точка, а не от личностна. Това го доказаха всички президенти. Те по неизбежност бяха натоварени със свръхочаквания, които не можеха да изпълнят. Заради това, когато те се опитаха да отговарят на тези очаквания, получени в резултат на гласовете на милиони хора, те по неизбежност влизаха в сблъсък с правителството. Дори когато то беше от същата партия. Този дефект няма как да бъде премахнат и мисля, че ще се реализира и в мандата на г-н Плевнелиев. Нашата конституция се нуждае от сериозни промени в тази посока.

– В каква посока – повече права за президента или избирането му от парламента?

– Аз съм от хората, които защитават парламентарния възглед. Ние сме парламентарна република и имаме европейска традиция в това отношение още от XIXв. От тази гледна точка ние не можем да вървим към президентска република. Българският парламентаризъм се е родил през март 1880 г., когато българският монарх се съгласява да назначи лидера на спечелилата избори партия за министър-председател и по негово предложение да назначи министри. Князът не е имал такова задължение по Търновската конституция. Това е раждане на парламентаризъм в една малка държава на Балканите, което било изненада за всички. От тогава насетне България функционира по този начин, когато се е управлявала в рамките на демокрация. Ние имаме отдавнашна традиция, която не познаваме много добре.

– Въпросът за полицейското насилие се очертава като един от най-големите проблеми за това управление. Смятате ли, че той ще бъде решен по един или друг начин?

– „Синята коалиция“ свалихме доверието си от вътрешния министър с много сериозни аргументи още преди година. Тези аргументи припокриват до голяма степен случващото се в момента. Най-големият въпрос е, че ние сме изправени пред решения от стратегическо естество, свързани с ЕС, но това се замъглява от скандалите, свързани с МВР. Полицейското насилие, когато не бъде атакувано от управляващите, е изключително опасно за демокрацията. Мисля, че това е задължение на министър-председателя.

– Това не е първият скандал, свързан с вътрешния министър. Премиерът сваляше хора от постовете им за доста по-малки техни недостатъци, а Цветан Цветанов продължава да ръководи МВР.

– Този въпрос е към премиера. Аз имам следната позиция. Министър-председателят, който и да е той, определя структурата и състава на МС в съгласие с парламентаристите, които го подкрепят. В случая г-н Борисов трябва да прецени дали да отслаби доверието към себе си и към политическата сила, която той води, оставяйки даден министър, или не. Явно неговата преценка е, че оставяйки вътрешния министър на поста му, той не отслабва позициите си. Последствията са за него и за неговата политическа формация.

– Тази преценка като че ли се потвърди от вота на хората на последните местни и президентски избори, защото резултатите бяха добри за ГЕРБ.

– Ще си позволя две сравнения. През 2009 г. ГЕРБ получи над 1650 хил. гласа на парламентарни избори. През 2011 г. на местните избори получиха малко над 1 млн. гласа. Загубата е над половин милион гласа. През 1997 г. ОДС спечели парламентарните избори с над 1 700 000 гласа. Две години по-късно СДС и Народен съюз заедно имаха над 1 млн. гласа. Бяхме загубили същото. Ние не обявихме това за победа, въпреки че бяхме с по-добър резултат от БСП.

– Смятате ли, че е коректно да се сравняват резултати от парламентарни и местни избори?

– Да, защото партийният вот, подкрепата на хората за една политическа партия, е пропорционалната система. Може подкрепата да идва главно заради лидера, но тя така или иначе се дава на партията.

– Смятате ли, че до края на мандата ГЕРБ има шанс да направи нещо, с което да повиши оценката за управлението си?

– Мисля, че ресурсите са изчерпани. Силата на едно управление е основно в първите месеци, когато доверието е много голямо. И то е получено, за да се извърши нещо, което само по себе си не е популярно. Решаването на проблем винаги е свързано с непопулярни политически мерки. През лятото на 1997 г. моята първа задача беше да има учебна година, защото тя се беше разпаднала покрай протестите. Но за да има учебна година, трябваше да се направи оптимизация, което е скрита дума за съкращения. Над 8000 човека трябваше да бъдат освободени и над 200 училища трябваше да бъдат закрити. Това не е популярна дейност, от нея пиар не може да се направи. Но беше свършено. Когато загубиш инициативата в първите месеци, после плащаш много скъпо. ГЕРБ например наследиха от тройната коалиция огромна дупка в бюджета. Те тръгнаха да я попълват, вместо да свият драстично разходите, за да се понесе отговорността от предишните управляващи.

– Резултатите на „Синята коалиция“ на последните избори също не бяха много добри. Имате ли вече ясно обяснение защо се случи така?

– СДС и ДСБ са получили общо гласовете на над 260 000 избиратели. Общите листи имат над 100 000 гласа, а двете партии поотделно са получили останалите. „Синята коалиция“ на парламентарните избори получи малко над 280 000 гласа. Загубата е налице, но разликата не е стряскаща.

– На следващите парламентарни избори ще има ли „Синя коалиция“?

– Според мен да.

– Има слухове, че ДСБ води разговори с Меглена Кунева.

– Това е абсурдно. Аз не знам такова нещо. Такова двуличие, демагогия и лицемерие в политиката се заплаща твърде скъпо.