Веселин Методиев – Регулация на СРС (+ВИДЕО)

Водеща Жени Марчева: Здравейте, вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. Ето с какво ще се занимаваме в следващите минути – изясни ли се истината около подслушаните разговори на шефа на митниците Ваньо Танов с ключови фигури от управляващата партия, които изтекоха в публичното пространство. Това ще питаме нашите гости Димитър Лазаров, депутат от ГЕРБ, и Веселин Методиев, депутат от „Синята коалиция“, и двамата членове на подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства. Само тук да кажа, че това всъщност е единствената институция, която до ден днешен излезе с позиция по този скандал. За това ще говорим и само след секунди, но преди това искам да ви питам, изслушахте доста хора в тази комисия – и вицепремиера Цветан Цветанов, и шефа на ДАНС Цветлин Йовчев, и вчера главния прокурор Борис Велчев. Помогнаха ли ви те да достигнете до тази истина и имаше ли сериозни разминавания в техните обяснения, това, което чухте от техните уста?
Димитър Лазаров: Трябва да кажа, че, освен че изслушахме вицепремиера г-н Цветанов и г-н Йовчев, и г-н Велчев, главния прокурор, ние получавахме и информация от съответните ведомства, така че не бих казал, че е имало затруднения в работата на комисията. Не, не, не бих казал, че е имало сериозни различия в това, което те са изнасяли пред нас за работата на органите на досъдебното производство и на служителите от МВР, ДАНС по прилагане на специални разузнавателни средства за конкретния случай, а и изобщо за организацията, работата по прилагане на специални разузнавателни средства в последните години назад.
Водеща: Г-н Методиев, вие какво ще кажете за кооперативността на хората, които успяхте да изслушате?
Веселин Методиев: Ние вчера говорихме, че са над 15 човека за тези десетина дни. За тримата, за които посочихте, споделям мнението, което изрази г-н Лазаров. Не съм усетил противоречия в твърденията на главния прокурор, на вътрешния министър, който е и заместник министър-председател, на председателя на ДАНС. По-скоро такъв тип противоречия чух на различни равнища по етажите на властта в институциите, специално в МВР и в Държавната агенция за национална сигурност. Там имаше хора, които. . . някои през медиите искаха да бъдат изслушани, други ние сме канили да слушаме и там не бих казал, че информацията се засичаше. Даже ще си позволя директно да дам оценка. Струва ми се, че някои от тези хора не разбраха, че се намират в парламентарна комисия и че с цялата сериозност и строгост на ситуацията трябва да се съсредоточат, да си спомнят някои събития отпреди време.
Водеща: Както се казва, г-н Методиев, в онзи стар виц – поименно.
В. Методиев: Да, поименно. Ще ви ги кажа поименно, разбира се. Служителите на Държавната агенция за национална сигурност, които бяха на равнище ръководител сектор и отдел, да не объркам йерархията, имена не ме мъчете да ви ги кажа, защото бяха много имената, не съм запомнил всичките. Това, което научавахме от служителите на СДОТО и съпоставяхме с това, което ни казваха хората на така наречения акаунт, тъй като се е слушало в Държавната агенция за национална сигурност, разминавания в отговорите на едни и същи въпроси са налични в нашите стенограми, така че това е останало. В зависимост от развитието на ситуацията всички тези неща могат да бъдат отново поставени на преглед, могат да станат нашите стенограми по една елементарна логика са поверителни, могат да бъдат разповерявани, ако се налага. Така че това, което в момента аз ви говоря, може да бъде обект на следващ разговор, на по-следващи действия. Важното обаче за мен е. . . това, с което вие започнахте, искам и аз да го подчертая, ще ви бъда благодарен, ако ми дадете тези 30 секунди. Нашата подкомисия успя за едно сравнително прилично време от десетина дни да обобщи, да събере тези данни, да излезе с конкретни констатации, с конкретни изводи. Ние имаме, г-н Лазаров има някои несъгласия по някои от точките, но да кажа, че е по-малко от половината от общо точките, с които ние сме излезли, и сме със самочувствието, тук бих включил всичките си колеги, че ние в момента можем да оглавим един процес на много сериозни реформи и промени в тази система, защото тя безспорно се нуждае от такива. В това няма никакво съмнение.
Водещ: Това е основният ви извод, който. . .
В. Методиев: Това е основният ни извод.
Водеща: Само след секунди ще чуем, разбира се, и г-н Лазаров, за да каже какви са неговите особени мнения и забележки, но един от изводите, категорични, до които стигате, е, че, придобитата от СРС-тата информация, СРС-та, които са били прилагани спрямо шефа на митниците Ваньо Танов, не е използвана единствено и само в рамките на това досъдебно производство, както би трябвало да е по закон. Как стигнахте в крайна сметка точно до този извод и казвате, че отговорността за това трябва да се поеме от преките ръководители на сектора за сигурност, т.е. да разбираме вицепремиера Цветан Цветанов? Как той ще поеме тази отговорност според вас?
В. Методиев: И председателят на Държавата агенцията за. . . законът е. . .
Водеща: И Цветлин Йовчев, разбира се.
В. Методиев: Законът е възложен на конкретни хора, заради това и естествено е там да се адресира отговорността. По този въпрос ще чуете две различни мнения. Моето е следното: когато се заявява специално разузнавателно средство, което е едно от артилериите на службите за борба с престъпния свят, не е проста работа, не е дребно нещо, трябва да има, първо, много голяма убеденост и мотивация да се използва то. Второ, когато е свързано с досъдебно производство, с предварително производство, с наказателно преследване, информацията, която се събира по него, трябва да бъде дадена на заявителя, в случая това е прокурорът, и той да разполага в цялост с всички данни в тези подслушани разговори.
Водеща: А не информацията да е филтрирана.
В. Методиев: Първо, информацията му се представя с едни справки, в които има. . . мъжки глас говори за бирената фабрика или служебен разговор, или някакво друго заглавие на разговора, който може да трае 3-5 минути, може да трае 30 секунди, но този, който чете този текст, не може да се ориентира, безспорно. Но, за да отговоря на въпроса ви точно, който вие задавате, спорът, който се появява, е дали службите, оперативните, било то СДОТО, било Държавната агенция за национална сигурност, могат да ползват тези разговори, за да набират друга информация и да я отлагат за себе си, и тя да не отива до заявителя, в случая до прокурора, до хората, които се занимават с досъдебното производство. Практиката се оказва, че позволява тези неща. А в закона е записано – ако има информация, която е извън тази по темата на заявителя, то тогава директно министърът и председателят на агенцията трябва да бъдат информирани, за да се реши какво да се прави повече с това СРС.
Водещ: Добре, да чуем г-н Лазаров. С особено мнение подписвате това становище, с какво не сте съгласен?
Д. Лазаров: Категорично несъгласие в тази част, аз ще ви обясня, преди това обаче само ще ми позволите също да кажа, че потвърждава се това, което ние, от ГЕРБ, направихме, когато изменихме в тази част закона и създадохме тази подкомисия с участието на представители на всички парламентарно представени партии, за да няма никакво съмнение, тогава така обявихме и това се потвърждава, за да няма никакво съмнение, че се търси някакво прикриване, търсят се някакви други дивиденти. И фактът, че тази комисия действа с представителите на всичките парламентарно представени партии, потвърждава тогава тази наша теза. Та, по отношение на несъгласието. Вижте, тук е направен един кардинален извод на база на една практика, която тя не е само по отношение на конкретния случай. Практиката, когато разследването на криминални престъпления се извършва в екип и тези екипи, вие знаете, бяха създадени преди няколко години назад. Естествено е, когато има един такъв екип, работата да се разпределя, още повече когато се касае за по-голям кръг – 15-20 кръг лица, които биват проверявани или разследвани. Нормално е да се разпределя работата между членовете на този екип, било то от ДАНС, било то от ГДБОП. Нормално е всеки от тях да има определени задачи и да бъдат докладвани на ръководителя на екипа, в случая наблюдаващия прокурор. Ако някой от този екип си е позволил да не си свърши достатъчно съвестно работата, да задържа информация, това е друга тема. Тук въпросът е, че би трябвало да се регламентира по-детайлно, по-стриктно работата на тези екипи. Да, когато информацията със СРС-та, придобита, тя трябва да отива в пълен обем, когато касае, разбира се, предмета на доказване. Но съгласете се, че не е в състояние който и да е сам една такава информация в пълния обем да я чуе цялата и да прецени кое е важно, кое не е важно, защото, ако има едни, да речем, 300-400 разговора в един обект и една голяма част от тях касаят други взаимоотношения, лични, битови. . . Това е целта на този екип, поради което аз не считам, че тук има някаква незаконосъобразност. Тези екипи са създадени с някаква съвместна заповед. Ние между другото не сме се запознали с нея, за да видим как е регламентирана. . .
В. Методиев: Инструкция.
Д. Лазаров: Инструкция или съвместни. . .
В. Методиев: Това, което сме видели дотук, като се даде инструкция. . .
Д. Лазаров: Ние не сме се запознали. . .
Водеща: Така ли е. . .
Д. Лазаров: . . . но очевидно трябва едно по-пълно, по детайлно регламентиране на дейността на тези екипи.
Водеща: Добре, но ето тази подкомисия установява, че шефът на митниците Ваньо Танов е бил подслушван по-дълго от законово регламентираното. Кой в този случай трябва наистина да поеме отговорност за това?
Д. Лазаров: О, не, няма такава констатация.
Водеща: Напротив, вие констатирате, че, пак повтарям, информацията, която е придобита от СРС-тата, не е използвана единствено и само в рамките на досъдебно производство. . .
Д. Лазаров: Това, това е друго, другата част. . .
Водеща: . . . междувпрочем и главният прокурор в прав текст го заяви вчера.
Д. Лазаров: Това не означава по-дълго. Дадено е разрешение от съдия по съответния ред. Преди изтичането на срока на това разрешение има едно продължаване, предсрочно прекратено подслушването. Тук въпросът е друг, това, което и аз казах, дали служителите, членовете на този екип съвестно си изпълняват задълженията, за да преценяват в срок, в пълен обем и да информират и да предоставят тази информация на наблюдаващия в конкретния случай прокурор. И тук се намесва т.нар. техническа форма акаунт, защото техниката напредва и между другото 2008 година Законът за специалните разузнавателни средства точно в тази част е променен, защото преди тази информация, преди да стане ВДС, разбира се, тя е била предоставена единствено и само на хартиен носител, т.е. службите от СДОТО е трябвало да изписват едно към едно абсолютно всички разговори, които се провеждат. Съгласете се, че това практически и тогава и при увеличаване на обема, а той вече е започнал да се увеличава, е невъзможно, поради което е дадена възможност през СДОТО заявителят или тези, които имат право да, в конкретния случай на достъп до тази информация, да имат възможност на живо да я проверяват и да преценяват кое е необходимо и кое не.
Водещ: Въртим се около точка 4, за да стане и за аудиторията съвсем ясно, нали, просто ще я цитирам, защото е кратка: „На оперативните работници е предоставена, без това да намира основание в закона, възможността да оценяват информацията и да филтрират потока към разследващите органи.“ Категорично несъгласие от ваша страна, но вие смятате, че това е тип филтриране?
В. Методиев: Сега, да го кажа с такива, по-простички думи, защото наистина има лексика, която е малко усложнена, но да са живи и здрави юристите, те умеят да го правят това. Стая, тази, в службата с СДОТО, която е на МВР, която по закон е техническата служба, подслушват някакви хора други хора. Извън тази стая, в друга стая, в друга институция Държавната агенция за национална сигурност, други хора със слушалки слушат записите на същите хора, дето ги слушат и тези хора. Аз това го наричам хаос. Законът е казал: отговорността е на техническата служба, но е създал някакво изречение, че не само на писмен, на материален носител, разбирай има електронни носители, разбирай има компютър, сървър, някъде седи информацията, всеки да слуша. Как така? Какво значи това? А този, който е поискал това нещо, седи някъде в друга стая, казва се прокурор, и не слуша нищо, а чака някой да му каже нещо. Това е порочно. Освен това, в началото на цялата тази верига, нали, стои един документ, който е наречен от самите оперативни служители „с най-ниска степен на достоверност“, който е мотивацията да се слуша, забележете, председателя на Агенция „Митници“. Не кой да е.
Водеща: Което означава, че за използването на СРС-та е нямало абсолютно достатъчно аргументи и мотивация?
В. Методиев: Сега вече ще се спори тук. За мен няма. Ще ви кажа защо. Доброволен заявител е фигурата на персоната или персоните, които подават информация за това, че участваш в някаква далавера. Оперативните работници са си изградили някакви системи, с които проверяват тази информация дали е достоверна, дали не е достоверна. В нашия случай – с най-ниска степен на достоверност и от една справка. Да бяха 2-3. Ще ви го кажа на езика, който аз познавам по-добре, защото това за мен е ново, аз работя от една година в този сектор. Ние, историците, на базата на един исторически извор не правим заключения, защото знаем, че може да се подведем. Как може един оперативен работник да не. . . той подвежда нагоре всички. Прокурорът казва, аз не знаех, че е с тази ниска степен на достоверност. . .
Водеща: Как се слагат. . .
В. Методиев: Оперативният работник казва, ама аз не знаех, че този документ отива за мотивация за СРС.
Водеща: Лавинообразно. Как се слага точка на тези безобразия? Какви законови промени трябва да се направят?
В. Методиев: Той каза, г-н Лазаров и ние тук мисля, че сме хората, които имаме и задължението, не само вече изграденото самочувствие от знанието, но и задължението да бъдем, как да кажа, средището, в което трябва да положим заедно усилия с изпълнителната власт, със съдебната власт и да започнем да работим по тези регламенти. Всичко трябва да бъде детайлизирано наново според мен. Много от нещата трябва да се решат кардинално различно, включително по институции. Аз смятам, както и по-голямата част от колегите, че Министерството на вътрешните работи повече не може да бъде службата, изпълнител на СРС-та. Това СДОТО, за което говорим трябва да отиде в Министерството на правосъдието и ще кажа защо там. Защото ние се грижим за две неща, работейки за контрола върху СРС-тата. От една страна е да бъдем наясно с контрола в използването им при борбата с организираната престъпност, с корупцията, с мафията в България, всички там сме зад една и съща цел, нямаме никакви различия. Другото обаче е да защитаваме човешки права, граждански права. Не може да се подслушва, да няма никакво основание или много малко основание и накрая да няма никакъв резултат. . . Ами, на тези хора кой ще им се извинява?
Водещ: Ами, тук трябва г-н Лазаров да попитаме, става дума за седма точка, аз, така, протоколно, да мине към Министерството на правосъдието на подчинение използването, прилагането на СРС-та. Категорично сте несъгласен, защо?
Д. Лазаров: Такъв дебат, не, не аз не съм категорично несъгласен, но. . .
Водещ: Е, отбелязано е, че за седма. . .
Д. Лазаров: Но така, но така категорично казано, че трябва да отиде там, с този категоричен извод не съм съгласен, защото такъв дебат между другото 2008 година при промяна на закона за специалните разузнавателни средства е имало. Аз не зная, не съм се запознавал, тепърва ще се запозная с мотивите за и против. . .
Водещ: Да, но какво иска. . .
Д. Лазаров: . . . и колегите, които тогава са участвали в този дебат и са отхвърлили тази възможност, сигурно са имали. . . или поне Народното събрание, или комисиите, или работните групи са отхвърлили тази възможност. И изведнъж сега някак си започва отново да се прокарва. Има и други възможности, има място да се обсъжда за регламента на тази служба СДОТО. Но по отношение на това, което каза г-н Методиев за надеждността, ненадеждността на източниците, ние, в комисията, и в публичното пространство се говори, че да, в повече от колкото може би е нормално се прилагат специални разузнавателни средства, не всякога е необходимо и че службите би трябвало да ползват и други методи. Един от тези методи е да внедряват свои сътрудници в тези криминални структури. А в същото време казваме, че заявеното от едно лице, което не е анонимно в никакъв случай, което съществува някъде с трите си имена, с ЕГН-то, по обясними причини, то не се обявява публично, в същото време казваме, че този източник е ненадежден. Степента може да бъде различна и тя се проверява, и в конкретния случай, както и в много други случаи, една такава информация при публичната тайна и говорене, че има корупция в митниците, това не е от сега, това говорене е от години назад, ето тази информация се проверява.
Водеща: Г-н Лазаров, един последен въпрос към вас. . .
Д. Лазаров: И още нещо искам да кажа, аз не искам да деля хората, дали се касае за, когато говорим за защита на гражданските права, дали се касае за г-н Ваньо Танов като шеф на Агенция „Митници“. . .
Водеща: Да, или за някой друг.
Д. Лазаров: . . . или за всеки един обикновен гражданин, просто не искам да правим това разделение.
Водеща: Добре. Един друг случай, който ни впечатли. Как тълкувате факта, че 16 ваши колеги от ГЕРБ гласуваха „въздържал се“ на предложението за създаване на анкетна комисия по случая „Горна Оряховица“? Знак ли е това според вас за разцепление в парламентарната група на ГЕРБ?
Д. Лазаров: О, категорично не може да бъде знак за разцепление в парламентарната група на ГЕРБ. Не зная, вчера всъщност ние цял ден и онзи ден се занимавахме в подкомисията и аз с подготовката на този доклад. Но категорично не може да става, вчера говорих с колегите, за някакво разцепление в парламентарната група на ГЕРБ.
Водеща: Добре. . .
Д. Лазаров: Просто това не звучи сериозно даже.
Водеща: Тридесет секунди и за г-н Методиев. Съгласен ли сте с главния прокурор, който твърди, че има шизофрения в обществото ни по отношение на СРС-тата. Като ги няма всички питат защо не ги покажете тези СРС-та, за да разберем истината, като ги има, казват – е, сега защо ги изкарвате тези СРС-та, това е тайна.
В. Методиев: Аз казах на г-н главния прокурор вчера на срещата, която имахме, накрая неща, които тук ще ги кажа съвсем накратко, там, пред него бях малко по-обстоятелствен. Държавата и нейните институции отговарят пред хората за случващото се. Хората не отговарят пред държавата за случващото се. Така че обвинението за шизофренно поведение да го отнесем към институции, които не си вършат работата, това е моето мнение, а не към хората. Хората имат пълното право да бъдат взискателни, ние затова сме в демокрация, и да искат от институциите. Иначе за какво изобщо говорим.
Водеща: Добре. Благодаря ви за този разговор. Тук бяха Димитър Лазаров, депутат от ГЕРБ, и Веселин Методиев, депутат от „Синята коалиция“.

БНТ, „Денят започва“ – сутрешен блок, стенограма БТА