Фокус: Г-н Методиев, днес се отбелязват 100 години от обявяването на Независимостта на България. Какво е значението на този акт за най-новата ни история?
Веселин Методиев: През последните 130 години има няколко събития, които безспорно са от национално значение. Сред тях веднага след Съединението се нарежда обявяването на Независимостта. От този момент насетне България става международно равноправен субект в европейските отношения.
Фокус: Въпросът за обявяването на Независимостта се решава в сложения ребус на външнополитически отношения в Европа. Как българската дипломация успява да се справи и да подготви този акт?
Веселин Методиев: Българската дипломация вече е имала доста сполучливи опити за решаване на подобни тежки задачи. Първият път е след Съединението, когато трябва да постигне успех пред Високата порта и тогавашният български княз Александър I Батенберг да бъде признат за генерал-губернатор на Източна Румелия. Това е и фактическото признаване на Съединението. Вторият път е след абдикацията на княз Александър I, когато срещу него се осъществява преврат, а след това и контрапреврат. Тогава се разразява една огромна дипломатическа криза, в която отново българското външно министерство и българските политици съумяват да спечелят за България. Така че за този трети път – Независимостта, зад тях стои един сериозен опит и спечелено доверие пред Великите сили, че българската дипломация е в състояние да решава подобни наистина тежки ребуси.
Фокус: Какви поуки могат да извлекат българските политици от деня 22 септември 1908?
Веселин Методиев: Основната поука е, че когато работиш в полза на националния интерес, печелиш уважението на другите. Когато имаш ясно формулирана цел, когато я защитаваш категорично, останалите, дори и по-силните от теб, се съобразяват с твоите амбиции. От тази гледна точка има какво да се научи от миналото. Колкото повече си раболепен пред другите, толкова по-малки шансове имаш да отстояваш собствения си национален интерес. И днес в модерния свят, ако няма такива сложни въпроси като територия и независимост, има не по-малко сложни за стопанска и енергийна независимост, независимост на решенията в икономическия живот. Така че има какво да се вземе като опит.
Фокус: Вие вече споменахте някои, но кои са според Вас основните предизвикателства пред българската дипломация сто години по-късно?
Веселин Методиев: Отново става дума за понятието „независимост“, което и днес има своя смисъл. България е член на Европейския съюз, присъедини се към една общност, в която функционират определени правила и в която се зачита националният интерес. От друга страна България е на границата на Европейския съюз и има сложната задача да бъде лоялният партньор и съдружник в това семейство. Става дума за отношенията с такива големи държави като Русия и Турция например, които не са членки на ЕС, но които имат своите амбиции по отношение на политиката на ЕС.
Фокус: Каква е била ролята на българския монарх цар Фердинанд за провъзгласяването на Независимостта? Доколко одобрението или неодобрението на един държавен глава може да се окаже фактор за извоюването на една историческа цел?
Веселин Методиев: През 1908 година Европа е монархическа. Безспорно ролята на цар Фердинанд по това време е била в полза на българския интерес. Сега спокойно може да се каже, че без ролята на монарха е било практически невъзможно да се реализира този успех.
Фокус: Как е спечелено доверието на основните велики сили и какво е било поведението конкретно на Русия?
Веселин Методиев: Първото одобрение идва от преди предишния мир, когато Русия е против Съединението, но България успява да спечели Англия и Австро-Унгария на своя страна. Впоследствие България удържа добрите взаимоотношения с Русия, особено по времето на Стефан Стамболов, а и след това при Константин Стоилов. В крайна сметка се постигат и успехите на признанието на княз Фердинанд. В самата 1908 година първата външнополитическа победа е, че България успява да привлече Австро-Унгария в момент, в който тя нарушава Берлинския договор, като анексира Босна и Херцеговина. Когато България се вписва в тази конюнктура, не е било възможно да се върнат назад нещата. Една политика, която е следвана от дипломацията на Русия, формира чувството на признателност у българите, че това е тяхната освободителка. Това е теория, която граф Игнатиев изгражда и доста умело се защитава от руската дипломация. Толкова добре е работено в тази насока, че до ден днешен в България има отглас на тези умели руски дипломатически действия.
Фокус: Какво значи Независимостта за съвременното българско общество?
Веселин Методиев: За българското общество тази дата няма много голяма популярност. Надявам се отбелязването на 100-годишнината да й спечели тази популярност. Това е резултат от това, че много дълго време за тези събития се пишеше малко, малко историци са заемали място в историографията с описание на събитията. В продължение на две-три поколения в учебниците по история не се отдаваше значимото на Независимостта на България. Заради това този акт не е толкова познат днес. Много късно – едва през 1998 година беше обявен деня на Независимостта за официален празник. При първото му отбелязване се правеха репортажи, в които ваши колеги питаха хора по улиците какъв ден е днес, и основният отговор е бил „Не знам, но не се работи“.
Фокус: На какво се дължи това подценяване?
Веселин Методиев: На това, че трябваше монархията и буржоазията в класово-партийния подход да бъдат обявени за виновни и техните положителни успехи – на българската буржоазия, на българските политически партии и на монарха, изобщо не трябваше да бъдат популяризирани. Това е в общи линии причината.
Фокус: Народното събрание подпомогна издаването на книга, посветена на Независимостта. Какъв знак дава с това законодателният орган на обществото и може ли от парламента да започне реабилитирането на деня на Независимостта?
Веселин Методиев: Това, което се случи преди няколко дни е продължение на онова, което започна, когато се честваше 120-годишнината от историята на държавните институции – парламент, Министерски съвет, министерства, през 1998 година. Тогава се издадоха такива книги. Парламентът издаде за книга за 120 години българско Народно събрание, правителството – за 120 години Министерски съвет. В това участваха редица български историци. Сега като най-значима и полезна е книгата на професор Георги Марков. Подобни действия на парламента само трябва да бъдат поздравени като разумна политика.
Фокус: Опозицията на няколко пъти беше обвинявана в разделение на нацията във връзка със започналата на 6 септември подписка за уволнение на правителството. Смятате ли, че има политизиране на националните празници и защо се повдига такова обвинение към опозицията?
Веселин Методиев: Мисля, че гласуването преди няколко дни на решението за приемане на принципите и идеите на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма показва, че нацията е разделяна много дълго време – десетилетия наред. Повече от половин век се разделя на комунисти и антикомунисти. Мисля, че по този начин е разделена националната общност, а не на национални празници, независимо от това каква е политическата конюнктура, кой е на власт и кой е в опозиция. Разделени сме по друг начин. Не можем да намерим път да извървим това, което се нарича съгласие, защото от другата страна комунистите, или както се наричат днес – социалистите, не желаят да се преклонят пред жертвите на тази тоталитарна държава. Ние от дясно казваме, че искаме да се преклоним пред жертвите и на нацистки и комунистки режими. Не делим жертвите на лоши или добри, но видяхме, че от другата страна няма такова желание. Дори имаше доста цинично, бих го нарекъл, отвратително поведение. Това, че на 6 септември ще бъде освиркан президентът не може да раздели националната общност във връзка със Съединението.
Фокус: Членството на България в НАТО и ЕС не би ли трябвало да работи в посока на преодоляване на това разделение с оглед на това, че вече се налагат европейски и атлантически ценности?
Веселин Методиев: Да. И аз самият недоумявах онзи ден, когато слушах изказванията на колегите от БСП, защото те използват речник и стоят на място от преди 18 години. Сега изобщо не желаят да склонят глава и да кажат: „Да, нека да има такъв ден в памет на всички убити хора, жертви на тоталитарен режим“, независимо от това през коя година и кой режим ги е убивал.
Фокус: Размисъл за какво трябва да си дадем в деня на Независимостта?
Веселин Методиев: Ако носим поне малко здраво национално чувство в себе си, трябва да си спомним първо за строителите на съвременна България – хората, които създадоха модерна България. Да се преклоним пред тяхната памет, пред това, което са правили в продължение на 30 години, за да може нашата родина да стане мощна балканска държава и да спечели признанието на съседите си и на великите сили. Мисля, че в такъв момент това е първото наше задължение и може би след това да се замисли всеки един от нас какво прави, за да помага на страната си днес, за да бъде тя силна държава.