Веселин Методиев: Правителството приключи с реформите

Г-н Методиев, отношенията между ГЕРБ и „Синята коалиция“ напоследък са все по-напрегнати и сякаш скоро ще се стигне до разрив.

ГЕРБ е политическа партия, която пое ангажимент към 1 млн. и 650 хил. избиратели за конкретни неща. Подкрепата на „Синята коалиция“ за правителството на ГЕРБ беше дадена в името на тези неща. Нашите близо 300 000 избиратели също бяха на мнение, че трябва да се потърси отговорност от едно управление, което изхарчи огромни средства, без да даде необходимото на България, като развитие, модернизация, членство в ЕС, освен формалния акт. Хората чувстваха, че се задава криза, която може да помете всекидневието и дадоха шанс на една нова партия. От формална гледна точка имаше още основания за подкрепа на ГЕРБ – например това, че и те са членове на ЕНП. А и „Синята коалиция“ разпознаваше в част от министрите бъдещи реформатори, хора, които ще се справят с конкретни действия. Този втори план функционира в някаква степен и досега.

Видя се обаче, че много голяма част от поетите задължения не се превърнаха в реална политика. Когато отминава време и ти засилваш критичността си, а насреща чуваш мърморене или отхвърляне на всякакъв диалог, е естествено да се разграничаваш и отдалечаваш. Аз мисля, че дистанцирането е съвместно. Колегите от ГЕРБ също се отдръпват от нас.

Има доста сравнения между сегашния премиер Бойко Борисов и други исторически фигури. Вие като историк с кого бихте го сравнили?

Аз мисля, че такъв тип сравнителни анализи са посредствени. Историята е учителка по отношение на големите перспективи, на големите принципи и действия, в които човек трябва да намери своето скромно място. Когато човек, участвайки в политиката, заживее с чувството, че прави история, започва кошмарът. Това е краят на здравия разум. Бих казал, че г-н Борисов представлява интересно явление. Много хора му слагат различни прилагателни, такива ще му сложат и историците. Фигурата на един човек, който има харизма и се харесва от хората, безспорно е интересна. Въпросът обаче е не само да умееш да събереш доверие, а и за какво го използваш. Тази година има избори и на тях ще се даде най-точната оценка за премиера.

На последните парламентарни избори партиите, които се заявяват като десни – ГЕРБ, „Синята коалиция“ и РЗС събраха рекорден брой мандати в парламента, повече отколкото ОДС през 1997 г. Защо отново се пропусна шансът да има силна десница?

Необходима е историческа корекция от дистанцията на времето. Конфликтът в СДС през 1994 г., в резултат на който възникна коалицията „Народен съюз“ между Демократическата партия и БЗНС в 1995 г., се изостри много. През 1996 г. се създаде ОДС, през взаимни компромиси, отстъпки и много мощно доверие на лидерско равнище. Иван Костов и Стефан Савов постигнаха политическо съгласие, но на първо място те имаха доверие на лидери помежду си. Такава коалиция има шанс, докато лидерите са налице. Дори след смъртта на Стефан Савов ОДС удържа още няколко години. Такова явление нямаме в последните години. Сега имаме г-н Борисов, който създаде партия, СДС и ДСБ, които минаха през конфликти, възстановиха доверие помежду си и потеглиха напред и някакъв опит на г-н Янев да стане фигура. Това са коренно различни неща от ОДС.

Десницата не е само прилагателно, тя има и съдържание – общи принципи, обща воля и много голямо доверие на лидерско равнище. Ако тези неща ги няма в съвкупност, нямате десница.

В момента продължава да има доверие между ГЕРБ и останалите десни партии. Едните се съобразяват с голямата електорална тежест на новото, другите се съобразяват с опит, умения и знания, с доверието на друга част от хората, макар и не толкова голяма. Въпросът е обаче дали се изпълняват задълженията и ангажиментите на избирателите.

Казахте, че има министри реформатори в правителството, към които вие все още имате доверие.

Позволих си един път да говоря с имена и видях, че не е много разумно. Мога да кажа, че тези реформаторски усилия през тази година като че ли ще заглъхнат съвсем. В година на предизборна борба реформатоското усилие почти стихва. Това означава, че повече от половината мандат е изтекъл. След изборите на правителството на ГЕРБ ще му остава 1.5 години. В настоящия момент може да се каже къде бяха постигнати известни реформаторски успехи, а перспектива почти няма, защото няма време.

Закриването на Висшата атестационна комисия беше една необходима реформаторска стъпка, която за съжаление много дълго време беше отлагана. Това за мен е успех. В областта на модернизацията на българската войска също имаше стъпки и действия. Реформаторски дух притежаваше усилието в областта на правосъдието да се постигат успехи. Този дух обаче не се превърна в конкретна политика. Нямаше как да подкрепим специализираните съдилища. Там имаше текст, който определяше политическата част от българското общество като изрично виновна. Това е тоталитарно, не е демократично. Някои от тези грешки могат да бъдат преценявани като неопитност, а не злонамереност.

Как според вас обаче ГЕРБ може да задоволи очакванията на хората бившите управляващи да си понесат отговорността?

Трябваше да се направи усилие за разкриване на механизмите на вземане на решения и изразходване на средства, а това не беше направено. Предишното мнозинство харчеше милиарди левове за броени дни. Това не можа да бъде осветено – какво е направено, кой го е направил. Това е във възможностите на всяка изпълнителна власт. За това обаче трябват две неща – политическа воля, която беше видима в първите месеци. Но трябва и експертно мнение на администрацията, защото тя може да те блокира. Една от грешките на управлението е, че се предовери на кадрите на тройната коалиция, заради което беше саботирано. Такава огромна толерантност и търпимост имаше при управлението на СДС през 1991-1992 г. Резултатът го видяхме. Правителството си отиде, защото на експертно равнище му се разиграха няколко сценария.

Сега има ли подобни сценарии?

На няколко пъти се виждаше, че подобни неща правителството не може да ги овладее и да ги управлява. Целият случай с Ваньо Танов представлява едно неумение и невъзможност да се понесе докрай политическата отговорност.

Избирателите на „Синята коалиция“ с една бюлетина ли ще гласуват на предстоящите местни избори? Ще съумеете ли да се споразумеете със СДС?

Убеден съм , че „Синята коалиция“ ще се яви с една бюлетина на предстоящите избори. Разговорите все още не са приключили. Но моята прогноза е, че бюлетината ще една.

На местните избори понякога се правят местни коалиции, които не могат да се предрешат в София. Но като политически знак, ще има бюлетина за „Синята коалиция“.