– Г-н Методиев, защо според вас вчера синдикатите и премиерът Сергей Станишев не успяха да постигнат споразумение?
– Има две логични обяснения. Първото е, че г-н министър-председателят се е явил на тази среща и е влязъл в преговорите без да се е подготвил. Т.е. той не е познавал средната заплата в отрасъл образование и не е познавал това деление вътре в отрасъла, че заплатите на непедагогическия персонал и на учителите се различават както в конкретни стойности, така и в средните заплати. Това е добронамереното обяснение. Второто е, че е направен опит да се заблудят синдикатите и по този начин да се получи ефект на демотивация сред учителите с оглед на днешния национален митинг, така че част от учителите да помислят, че правителството има добра воля, че е готово, а някой друг не е готов да постигне споразумение.
– Останахме с впечатлението, че синдикатите са се съгласили с офертата на премиера, а след като учителите не са отстъпили от исканията си за 100% увеличение на заплатите, се е стигнало до изходна точка.
– Това, което аз чух от Крум Крумов (лидерът на Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, бел.ред.) по телевизията вечерта в новините е, че тяхното съгласие за 650 лв. е свързано със средна заплата за целия отрасъл, което при учителската заплата означава друго по-голямо число. Те са коментирали на срещата, както казва г-н Крумов, съгласие за 650 лв., ако то се отнася за целия отрасъл. След като са излезли от срещата, са научили от пресконференцията на министър-председателя, че не става дума за отрасъла, а само за учителските заплати, което наистина е изключително некоректно.
– Трябва ли правителството да увеличи със 100% учителските заплати?
– Вече цял месец мнението, което имат ДСБ, изградено от експертиза и оценка на приходите за 2007 г. и за очакваните резултати на бюджет 2008, включително един много сериозен ръст на БВП, показа, че това поетапно увеличение до 100% е възможно. Отговорите, които се чуха преди 20 дни от правителството на това, което ние казахме, беше, че говорим неверни неща и заплашваме финансовата стабилност и Валутния борд. Вчера самият министър-председател се самообори в тези твърдения, защото каза, че могат да се увеличат заплатите от 2007 г. Т.е. падна техният аргумент, че ако се вдигне основата на учителската заплата през 2007 г., ще се получи финансова дестабилизация. Те сами признаха, че ние сме имали основание за нашите твърдения. Ако се вгледат внимателно в прогнозите на БНБ за 2008 г. и видят какви са очакваните приходи, ще разберат, че е съвсем естествено да могат да увеличат заплатите през 2008 г. Учителската заплата не само е ниска. Тя е загубила своята покупателна способност, което означава, че когато тя бъде увеличена, включително и рязко – 50% в рамките на шест месеца и 100% в рамките на година, година и три месеца, това означава, че тя е възстановила възможностите си за елементарните нужди, които има едно семейство, за да закупи за себе си най-неотложното – храна. Това не може да доведе до инфлация, защото инфлацията си върви по друга линия. Инфлацията си върви от това, че например е повишена газта и от там се е повишила електроенергията. От там върви този процент на инфлация, който не е познат в предишните години, а не от това, че ще се увеличат учителските заплати. Тази спекулация трябва да бъде по възможност разсеяна, но гледам, че доста хора се стараят тя да бъде обявена за истина.
– Основателни ли са опасенията на правителството, че ако увеличат заплатите на учителите, ще се предизвика недоволството на други сектори, които също ще поискат увеличение?
– Тази задача също има решение и беше предложено пак от ДСБ. Предложението, което направи нашата парламентарна група е час по-скоро, с оглед на големия приход, правителството да внесе актуализация на бюджет 2007, за да може във всички отрасли, където бюджетът разплаща заплати, да се прецени какви увеличения са възможни на базата на тези приходи. Тогава няма да се появи никаква верижна реакция, защото хората ще видят с очите си, че правителството е внесло тази актуализация, парламентът, включително и опозицията, има съгласие да подкрепи тази актуализация и нещата ще си отидат по местата.
– Преди седмица обвинихте Бойко Борисов, че ръководи синдикатите, а от там и учителската стачка. На каква основа са твърденията ви?
– Имаше нападение от страна на КТ “Подкрепа” към ДСБ. Имаше и отговор, защото синдикатът е заявил подкрепа на г-н Борисов за кмет на София. Когато една синдикална организация пряко афишира своята симпатия и публично заявява подкрепа, нормално е да има и политически отговор на това нещо.
– Според вас как трябва да се реформира образователната система? Вие сте бил и министър на образованието в правителството на ОДС.
– Темата с реформите означава да се направи сериозен и задълбочен преглед на това, което се е случило през последните 18 години. В тези 18 години има три периода, в които са правени опити за промени в образованието. Първият е до зимата на 1996 г., когато поради сгромолясването на Виденовото правителство и финансовия колапс на България учебната година беше прекъсната. Това е първият случай, сега е вторият, в който за месец, месец и половина, спира учебният процес. Вторият период е нашето управление до 2001 г. Третият е след 2001 г. до днес. В първия период министрите на образованието в различни кабинети са правили промени, необходими след излизането на България от комунистическия режим. Там от голямо значение са два законопроекта, които са станали закони през 1991 г. – законът за народната просвета и законът за автономия на висшите училища. Законът за народната просвета дефинира конкретни задължения към изпълнителната власт, които към 1996 г. на експертно ниво бяха правени опити да бъдат решени, но не се бяха превърнали в нормативна система. Т.е. този период се характеризира с много големи усилия, но без резултати накрая. В периода, в който аз съм бил министър и след това проф. Димитър Димитров, фактически всички онези експерименти бяха преоценени, част от тях на експертно равнище бяха възприети изцяло и станаха нормативни актове. Системата започна да работи с нови инструменти от гледна точка на своята нормативна база. Приеха се поправки в Закона за народната просвета, необходими, за да се стартира процесът на държавните образователни изисквания, а това са стандартите за учебния процес. Прие се Закон за учебния план, който регламентира къде, колко и какви предмети трябва да се учат, учебното съдържание. Прие се и Закон за професионалното образование, който беше необходим, особено с оглед на българската интеграция в ЕС. Започна въвеждането на тестовете, започна да се работи върху външното оценяване и в крайна сметка беше поставен срок за матурата до 2003 г. Тези неща са съпътствани с трудности, вероятно има и грешки, които е трябвало да бъдат отстранявани във времето, но последният период от 2001 г. досега се характеризира с това, че особено до 2006 г. спряха всякакви промени. Всичко, което беше извършено, беше стопирано. Ще припомня, че тестовет,е стартирали през 2000 г. бяха спрени 2001 г. есента и въстановени през 2006 г. Тестът е много важен инструмент за оценяване. В крайна сметка той води до самото заплащане, защото когато имате строги, обективни критерии на оценяване, може от там да оценявате и самия учителски труд. Отложи се и матурата с оправдания. Няма нищо по-пагубно от това да започнеш да се оправдаваш с миналото. В миналото винаги може да има недостатъци. Твоята задача е да ги поправиш така, както ти мислиш, а не нищо да не правиш.
– Учениците протестират срещу матурите, защото те не са вход за универститети.
– Трябва да стане така. Има два обективни критерия. Първият е, че децата, които завършваха средно образование през 90-те години бяха набори от по 100 000 – 120 000. сега завършват наполовината. Нормално е след проверка на техните знания в края на гимназиалното им образование, тази проверка да е естествен вход към висшето, защото самата конкурентна среда е коренно различна. Вторият обективен фактор е, че след като си част от една общност, каквато е ЕС, където матурите са такъв тип инструмент, е нормално да го възприемеш и ти. Децата в крайна сметка имат правото на много по-голям избор – освен българските университети, всички тези университети в ЕС. Да не говорим, че част от децата със своя талант и дарби прескачат и рамките на самия ЕС. Тук няма какво повече да се проявява инатлък.
– Споменахте, че има намаляване на броя на учениците. Трябва ли да се закрият училища и да се съкрати учителския персонал?
– Родените през 1980 г. са 120 000. През 1996-1997 г. вече наборът е 65 000 – 67 000.
– Почти наполовина.
– Училищната мрежа, която е изградена в България, е била голяма заради големия брой родени деца. Намаляването на училищната мрежа е много тежък въпрос, защото той е свързан и с романтика, ако щете, свързан е с живота в едно населено място. Когато някъде има примерно 25 деца и има основно училище, а за да има основно училище трябва да има 8 класа по две паралелки с по 15 деца, самото затваряне на училището води до това, че тези деца, заедно със своите родители, се изтеглят в друго населено място. Това е тежък въпрос, защото засяга живота и съдбата на български семейства. Но за да разчитат на качествено образование, те неизбежно трябва да отидат в училище, което може да им даде такова качество. Вторият фактор са т.нар. слети паралелки. Когато има повечко деца на различна възраст и направите една паралелка, в която има три деца за първи клас, пет за втори клас, шест за трети клас и седем за четвърти клас, какъвто и надарен учител да влезе в класната стая при такава паралелка, той не може да направи нищо друго, освен да ги научи да четат, да пишат и да смятат. Това е таванът на неговите усилия в цялата учебна година. Мисля, че това се разбира съвсем ясно. Не може да има такива паралелки и не може да има такива български училища.
– Трябва ли да се делегират повече правомощия и самостоятелен бюджет на училищата?
– Сега наблюдавам с много голям интерес, особено в последните 24 часа, идеята делегираните бюджети, които стартираха през 1998 г., за да се пазят парите за училището само за училището в рамките на общинския бюджет, да излезе от общинския и да стане фактически част от централния бюджет, защото той не може да виси във въздуха. Той ще отиде в бюджета на министерството на образованието. Този въпрос е разискван в България преди 100 години – дали да бъдат учителите със своите пари към министерство на просвещението или към общината. Тогава българските политици са казвали, че от една страна трябва да се децентрализират, да имаме силни общини, които да се грижат за просветното дело така, както е било през Възраждането. От друга страна други политици са казвали, че има опасност парите на училището, попадайки в ръцете на общината да не отидат за училището. Това е много спорен въпрос. Недоверието към кметовете в навечерието на местни избори и то споделено от централната власт е абсурдна ситуация. Аз бих участвал в такъв разговор, когато се прави с компетентност и бих чул аргументи “за” и “против”, за да се вземе най-правилното решение.
– Нямате ли позиция по този въпрос?
– В момента все още съм с позицията от преди години, че делигираният бюджет е част от общинския бюджет. Защото училищните настоятелства, които са мощен инструмент за стабилност на българското средно образование, имат прекия поглед, те могат да решават най-добре какво се случва. Те могат да казват кои са най-добрите учители. Поради тази причина имам доверие на децентрализацията. От друга страна обаче, ако ги няма тези активни граждански фактори, съществува опасността тези пари наистина кметът да ги даде за плочник пред кметството в навечерието на избори, примерно. Слушам с внимание.
– Сериозният дебат тепърва предстои.
– Да, това е сериозен дебат. Нека да кажа и още нещо във връзка с дебата. Аз не съм оптимист, че ще се случи сериозен дебат след приключването на стачката.
– Защо?
– От това, което чувам в момента през политическите дейци на управляващото мнозинство основно, повечето техни приказки или са надменни и некомпетентни, както е случаят със “седенката”, или са абсолютно паникьорски, безпомощни, без яснота какво трябва да се прави, без познаване на проблемите. Аз съм имал срещу себе си опозицията в периода, в който съм бил министър, в лицето на БСП, които бяха изпратили в комисията по образование само народни представители, които са били учители. Знам каква сила могат да представляват тези хора в качеството си на депутати. Сега не виждам такова нещо. Сега виждам да излизат хора, които са доста в страни и не са се подготвили за дебата, т.е. те не познават реално сърцевината на проблемите.