B: Електоратът на ДСБ според “Алфа рисърч” е елитарен – какво предприемате, за да разширите кръга на избирателите си?
– Електоратът на ДСБ според изследването е преди всичко последователен и консервативен, въпреки че я има и думичката елитарен. Това, което ДСБ прави, е да защитава своите позиции и същевременно да ги разяснява по начин, който да помогне да стигнат до по-голям брой хора.
B: Променя ли нещо в стратегията на ДСБ категоричното заявление на Симеон Сакскобургготски, че няма да подкрепи правителство с мандата на БСП?
– За нас няма понятие категорична позиция на Симеон Сакскобургготски, защото той е политикът в прехода, който най-малко е удържал на предварителните си обещания. Аз съм много по-склонен да смятам, че Симеон Сакскобургготски ще направи така, че той лично да оцелее в някаква политическа кампания.
B: Какво означава фразата на Иван Костов, че ако се наложи да бъдете в едно правителство с НДСВ, той пак ще им търси сметка за сегашната политика? Какво би могло да наложи да бъдете в едно правителство с НДСВ?
– “В едно правителство с НДСВ” е нещо различно от “в правителство на НДСВ”. Сред най-любимите коментари на тази кампания е да се съставят непрекъснато коалиционни правителства. Ние няма да отстъпим от своите ангажименти, заявени в обществения ни договор за силна България. В него е записано, че искаме да се потърси отговорност за действия за възстановяване на имоти, които не отговарят на закона, включително и на Сакскобургготски. И дали ще има конфигурация в парламента с някакви взаимоотношения с НДСВ на тема изпълнителна власт или не, това няма да промени нищо.
B: Това означава, че няма да влезете в такава конфигурация.
– Означава, че ние ще останем верни на ангажимента, който сме поели в договора за силна България с гражданите.
B: Може ли да бъдете по-ясен: ако от гласовете на ДСБ зависи да има или да няма правителство на БСП, каква крачка ще направите вие?
– На този въпрос имаме един-единствен отговор: ние не сме изобщо убедени в твърдението, че БСП ще спечели тези избори.
B: А кой ще ги спечели?
– Казвам това, което виждам, като ходя на събранията на ДСБ из страната. А то е, че има и мотивация, и желание да се спечели максимално доверие. Така че намирам за неуместни тези предварителни спекулации кой с кого ще прави коалиции и т.н. Вместо да се направи анализ как е управлявана България през последните 4 години, се говори за варианти как би могла да бъде управлявана след изборите, при положение че те не са минали.
B: Събитията говорят друго – Ахмед Доган даде знак на БСП, че би управлявал с нея, тоест той отново става решаващият фактор?
– Изявлението на Доган от сряда (че се задава лявоцентристко управление – бел.ред.) говори, че той самият е притеснен за собственото си оцеляване и прави всичко възможно да оцелее чрез БСП. Нормално е да го търси там, откъдето е произлязъл – на всички е известно, че той е сътрудник на бившите служби за сигурност.
B: Остава ли актуална тезата на г-н Костов за експертно дясноцентристко правителство след изборите?
– Ако бъдещият парламент е в криза от първия ден, тъй като партията с най-много спечелени мандати няма да може да състави правителство, това е хипотеза като много други. В такъв случай би могло да се прибегне и до съставяне на експертно правителство.
*****
Симпатизантът на ДСБ – елитарен, консервативен, последователен
Геновева Петрова, “Алфа рисърч”, в-к “Дневник”
От учредяването си досега партия “Демократи за силна България” (ДСБ) се полза с подкрепата на относително малко като електорална тежест, но твърди симпатизанти, открояващи се с ясен социално-демографски профил и политически приоритети. Техните характеристики позволяват типичният гласоподавател на партията да бъде определен като елитарен, консервативен, последователен.
Елитарен, защото типичният симпатизант на ДСБ е жител на София или друг голям градски център, на възраст над 40 години, с висше образование, частен собственик или упражняващ свободна професия, със среден до висок доход.
70 на сто от подкрепата за партията идва от София и големите градски центрове, 37% от симпатизантите й са хора с висше образование. Ако има нещо от социално-демографския профил на ДСБ симпатизанта, което може да се определи като минус, то това е възрастта му. След БСП това е втората партия, сред чиито привърженици поколението над 61 години има най-голям дял.
Консервативен, защото оценката му за ценностите, които трябва да споделя българското общество, отрежда водещи позиции за традиционните консервативни ценности. Повече от всички останали избиратели, симпатизантът на ДСБ смята, че на българското общество е нужна законност (71% при средно 49% за страната). Ценностната му система се допълва от позицията за отстояване на националните интереси, сигурност, гаранции за достоен живот на обикновения българин и зачитане на морала и традициите.
Последователен, доколкото е налице много силно припокриване между ценностна система и оценка за политическите приоритети. Най-важно за него и повече, отколкото при симпатизантите на всички останали партии, е поддържането на ред и законност в страната (41%), следвано от икономическото развитие и растеж (35%).
ДСБ симпатизантът смята, че за постигането на тези цели страната трябва да се управлява от дясно правителство. Той застава твърдо зад тезата, че България има нужда от нов кабинет (84%), но не и от резки промени в общите политически приоритети и посока на развитие (60%).
Една от основните характеристики на електората на ДСБ е изключително силната степен на мобилизация за участие в изборите – над 80 на сто. Установеното в началото на годината твърдо намерение за гласуване бележи лек спад, но се запазва в рамките на 73 на сто.
Огромното мнозинство от поддръжниците на ДСБ са бивши гласоподаватели на СДС – 73% заявяват, че са гласували за ОДС през 2001 г. Другата партия, от която ДСБ издърпва, но значително по-малка подкрепа, е НДСВ.
ДСБ е една от малкото партии в страната, чиито симпатизанти имат много ясно очертан профил. Докато профилът на другите политически формации вдясно е доста по-неясен и одобрението за тях идва от разнородни социални групи, ДСБ симпатизантите са изключително хомогенни. Това представлява сериозно предимство за партията на Иван Костов, доколкото създава възможност да се разчита на твърде мобилизиран за участие в изборите електорат. От друга страна обаче, е индикатор за относително ограничена социална база, а оттам и за липсата на допълнителна електорална периферия. Което е и едно от основните предизвикателства пред ДСБ в предстоящите избори – разширяването на влиянието извън кръга на твърдите симпатизанти.
Сравнението между образа на ДСБ симпатизанта и партията показва изключително силна степен на съвпадение между приоритетите на гласоподавателите и посланията на партийните лидери. Което прави подкрепата твърда и консолидирана. Към момента тя поставя партията в границите на 4-процентната бариера и я превръща в една от интересните загадки, които ще получат отговора си в изборния ден.