Веселин Методиев: Не очаквам резки промени в политическото пространство през 2012 година

Веселин Методиев е депутат от ДСБ и бивш министър на образованието в правителството на Костов. Един от основателите на партията. Историк по образование, той дълго време работи в Главно управление на архивите. Бил е заместник ректор на Нов Български университет. През 2006 г. беше предложен от ДСБ за кандидат-президент на десницата, но впоследствие е издигната кандидатурата на Неделчо Беронов. При последните избори, депутатът оглави тъмносиния изборен щаб. Освен по историята, Методиев е запален по футбола.

Г-н Методиев, какви са очакванията ви в политическото пространство през 2012-та? Ще ни изненадат ли някакви промени?

Резки промени не очаквам. 2012 г. се очертава като една от много тежките стопански години за целия евроатлантически свят. В това отношение България е безспорно засегната. Мисля, че всички реформи, които трябваше да доведат до антикризисно управление на управляващите, в крайна сметка се блокираха и може би ще попаднем в ситуация, която ще изисква много повече воля за управление, отколкото в момента.

Но има и оптимистични прогнози за тази година – че ситуацията няма да се влоши сериозно и българите едва ли ще обеднеят.

Ако сметнем времето, което за радост мнозина българи не познават, защото не са живели в него, и си спомним нивото на заплащане, което беше по 70 долара, ще признаем, че сме живели в различни условия. Ако това ни е целта, можем да я постигнем. И ако смятаме, че това е добро живеене – също можем да го постигнем. Например, помня като млад шофьор, а това беше преди 30 години, на задната седалка на „Волгите“ и „Москвичите“ гледах големи количества яйца, които се пренасяха от селата към градовете, за да може да се хранят хората. Ако това е живеенето и стандарта на живот, може би ще го постигнем.

Г-н Методиев, в тези тежки за света времена, не би ли трябвало да има стремеж към национално съгласие, преглъщане на нападките между политическите сили, обединение…

Обединение и национално съгласие може да се постигне тогава, когато проблемите се виждат по общ начин и когато се постига съгласие за конкретни действия в управлението. В момента ние се различаваме по това, че някои казват – кризата мина, други казват – нещата се влошават. За съжаление на нас се е паднал жребият да съобщим лошите новини. По простата причина, че никога не сме си спестявали истината, дори в най-трудните моменти за самите нас като политици.

Но ето – г-н Дянков призна, че годината ще бъде тежка и кризата ще се задълбочи.

Г-н Дянков не е най-добрият пример за последователно говорещ български политик, защото той няколко пъти приключваше с кризата. Така че неговите макрополитически оценки вече не могат да бъдат водещи.

Значи вече не е предпочитаният министър?

За подкрепа на финансова стабилност, за която се говори толкова време, трябва да притежаваме слаб ум, за да не я подкрепим. Кой е този, който няма да иска България да е финансово стабилна? Всички го искаме. Кой е този, който ще иска България да е на второ място по задлъжнялост в момент на дългова криза? Никой не го иска. Постижението на г-н Дянков е, че той поддържа една разумна политика.

Питам ви, защото г- Костов беше заявил преди време, че Дянков е министърът- фаворит на ДСБ заради воденето на последователна дясна политика.

Да, тя е дясна тази политика на финансова стабилност. Така е.

Г-н Методиев, как гледате на опита на независимите в парламента да правят нова дясна партия?

Аз съм се присъединявал към група народни представители, с които учредихме заедно Демократи за силна България (ДСБ). Искам само да кажа, че това е много труден процес. За да тръгнеш по такива стъпки, първото, което трябва да направиш, е да се убедиш дали имаш подкрепа на хората. Когато във ВИАС в една зала, която събира 1000 човека, бяха дошли над 5000 души, за да кажат, че искат нова партия, ти тръгваш да я правиш. И пак е много трудно. Защото след това трябва да напълниш залите в Пловдив, Русе, Варна, както се случи с ДСБ. И хората да го поискат.

Ваши бивши колеги твърдят, че се очаква създаването на още десни партии до изборите. Притесняват ли ви тези процеси?

Не, не мога да се притеснявам. Аз съм демократ човек и гледам със симпатия на усилието да се правят най-важните инструменти на парламентарната демокрация – политическите партии. И го казвам най-искрено. Но наистина – това е много трудна работа и се съмнявам, че може да се събере толкова потенциал на подкрепа. Не е въпросът до това дали има няколко човека, които биха се нагърбили. Важно е да се получи подкрепа през хората. От тази гледна точка единственият човек, който ми се струва, че в момента прави такъв опит, е г-жа Кунева. В момента, в който видя, че тя събира във ВИАС 5000 човека, ще реша, че тя наистина има успешен проект.

Смятате, че тя е сериозният фактор вдясно?

По простата причина, че е събрала много голямо доверие през избиратели на редовни избори.

Това подкрепа ли е на твърденията, че вие, от ДСБ имате намерение да си партнирате с Кунева, дори да се явявате заедно на следващи избори?

Едно от най-лесните неща, съм забелязал, е да се правят спекулации в областта на футбола и политиката. Така че такива спекулации има.

А как гледате на процесите в „Атака“, която всеки момент може да се разпадне парламентарно?

Опасно е парламентарната група да се разпадне. Там има две много важни хипотези, които също са свързани със стабилността на парламентарната демокрация от гледна точка на гласуването на хората. Дали ще има нова ПГ на „Атака“, която няма да е на партията „Атака“ и как ще се случат тези неща, е интересно да бъде наблюдавано. Към подобен тип експерименти най-голяма е отговорността на тези, които управляват в момента – по принцип, не днес.

Скептичен ли сте към прогнозите, че в следващия парламент могат да останат само 3 партии – ГЕРБ, БСП и ДПС?

На такива прогнози съм се наслушал. Но мога да ви кажа, че резултатите от местните избори винаги са били много удобен инструмент за добър анализ. Резултатите от местните избори през изтеклата година показаха следното – че гласувайки за пропорционални листи, което е фактически партийният вот, в следващия парламент би трябвало да попаднат – на първо място ГЕРБ, тъй като има най-много гласоподаватели, и след това БСП. И след това, на много малко разстояние една от друга, са ДПС и Синята коалиция. Така че това са 4 формации.

Не говорихме само за Синята коалиция. Кажете, ще имате ли промяна в позицията към ГЕРБ?

Няма да има, защото ръководството се подчинява на решенията на Националното събрание на партията.

А каква ще бъде съдбата й? Към партньорство ли вървят нещата със СДС или към раздяла?

Ние сме взели решения на Националния ни съвет и понеже сме дисциплинирани, ще се подчиним. Решението е да работим за Синята коалиция. Тоест от гледна точка на ДСБ, този проект има своята перспектива и трябва да бъде укрепван. Че по пътя на неговото развитие има спадове и възходи, е нормално. Аз лично пък най-малко мога да се притесня – все пак съм историк по образование.

Тоест да смятаме, че ОДС на Евгени Бакърджиев и Стефан Софиянски не стои по пътя ви и повече няма да се намесят в отношенията ви със сините?

Никаква пречка не може да ни бъдат. Това са опити на хора да проверят дали има доверие в обществото към тях. Опитът беше ясен – няма доверие.