Веселин Методиев: Мажоритарният вот деформира всичко

– Господин Методиев, начинът, по който бяха направени коалициите пред изборите за Eвропейски парламент и разпадането на някои от тях веднага след изборната нощ, какво показва политическа стабилност и последователност или безпринцпност в името на едно или две избираеми места?

– Има една злоупотреба в твърдението, че в България има над 300 партии. Това не е вярно. Има регистрации в съда, но 300 партии няма. И това е ясно за всички. За европейските избори са регистрирани 13 партии и коалиции, за парламентарните – са 15. Говорим за една малка група от политически субекти, някои от които вие визирате във въпроса за коалициите. Тази група от политически субекти, някои като ЛИДЕР, току-що създадени като плод на амбициите на един човек от бизнеса, други-вървели във времето и донякъде успявали, трети -възникнали наскоро – като ЕНП, търсят възможности за съжителство с други партии. Тези възможности за някои се оказаха невъзможни, както бе в случая с „Напред“. Какви решения взимат колегите, си е тяхно суверенно право, хората ще преценят дали ще оставят тези партии и коалиции на сцената или не.

Има една друга група от партии и те не са повече от 6-7, които имат доста стабилен политически и партиен живот. Битката между тях решава дали България ще се управлява наляво, т.е. накриво или надясно, т.е. в правилната посока. Хората мисля, че вече разбират това. Преди 15 години беше трудно, затова се говореше за двуполюсен модел и пр. Не, той във всички случаи ще бъде многопартиен – в рамките на 6-7 най-много и двуполюсен в смисъла на „ляво“ и „дясно“. Но много партии, без да са участвали досега в управлението на страната или да са били парламентарно представени, за да видим какъв тип политика предлагат и защитават, се титулуват за десни.

Хората във висока степен се интересуват от персоните, в много голям случай от самите лидери. Затова някои хора, които не разбират много от политика, казват, че партиите били „лидерски“. Става дума за друго – силният лидер дърпа доверието на избирателите. Вижте какво стана с ГЕРБ. Господин Борисов се яви на изборите за кмет на София, събра около 200 хиляди гласа, сега ГЕРБ се явява на евроизборите и взема едва половината от тези гласове-значи е ясно, че някои хора могат да имат силен личен вот и покрай тях да функционират партия или партии. Да каже някой, че господин Иван Костов няма силен мажоритарен вот в България, означава да не разбира от политика. Но това не прави ДСБ лидерска партия, както твърдят някои. Вярно е, че ние разчитаме на вота за господин Костов и в голяма степен се чувстваме достойни, защото това е сигнал за една силна политика.

По същия начин се опитват да подменят една нормална европейска практика с една друга – бизнес практика, която е на ръба на корупцията. Това прави ЛИДЕР. Там говорят за контролиран и то корпоративен вот, което означава, че хората, които работят и си изкарват хляба в една бизнес среда, ще трябва да бъдат и политически задължени да гласуват в същата тази посока. Това е гето от политическа гледна точка.

Атанас Щерев от БНД заяви преди евроизборите, че всеки, който е против обединението на дясното в България, е комунист. Хвърлят ви ръкавицата, че вие от Синята коалиция отказвате партньорство с по-малките десни формации, което обрича на провал бъдещо дясноцентристко управление на държавата. В същото време се появиха няколко проекта, зад които видяхме, че стои огромен финансов ресурс. Те също се афишират за десни и борци срещу корупцията…

Да, прочетох в пресата, че след обръча от фирми, Доган прави обръч от партии. Съгласен съм с това твърдение, защото когато се направи анализ, се разбира, че има вот, който се е придвижил от ДПС към НДСВ; от ДПС към ЛИДЕР и т.н. Ясно е, че този вот започва да прави около Ахмед Доган обръчи от партии.

А „Ред, законност и справедливост“ какъв проект е, според вас?

РЗС, доколкото виждам, е един друг тип амбиция, но все още не е ясно дали ще успее да се докаже. На тези европейски избори не успя. Сега предстои да се представи на националните. Ако не успее и на тях, силно се съмнявам, че ще има някаква перспектива.

Очевидно е, че досегашните управляващи правят всичко възможно-с черен пиар, със съдебно-процедурни препятствия, с пускането на втори, трети и четвърти писти, с донорство на гласове и с какво ли не още да възпрепятстват създаването на десен кабинет. Според вас, може ли да се окаже прав Ахмед Доган, който не знаем дали изказа само собствена прогноза или неговото изявление е част от един по-сложен и може би задкулисен (и корпоративен сценарий) за един слаб следващ кабинет с кратък живот? А може би не е изключено при влизането на повече партии сегашната управляваща коалиция да разшири формата си и да остане във властта?

Пред България има две възможности: едната е да направим дясноцентристко управление чрез вота на хората, в което Синята коалиция да е гарантът за същността на тази политика и за нейната посока. Това зависи от хората. Вторият вариант, за който вие говорите, който е подмолен и скрит, неминуемо ще доведе до криза с размерите на 1996-1997 година. Съжалявам, че го казвам, защото е грубо, но е вярно. Тъй като няма възможност тези хора, които претендират за левица, да управляват такива процеси. Вижда се. Те и в състояние на растеж не могат да управляват пари и се видя какво направиха – вкараха България в задния двор на Европа, а камо ли в една ситуация на криза и рецесия.

Това, което каза лидерът на ДПС, може ли да се свърже със заявлението на президента Георги Първанов, направено малко преди евроизборите „готов съм със състава на два кабинетаекспертен и служебен“?

Всички тези щуротии водят в лошата хипотеза, всички тези щуротии ще заведат страната, най-лошото-хората в България, в кризата.

Възможно ли е някой да иска това целенасочено?

Не, за мен е възможна друга хипотеза-злобата и омразата към десницата да породи уродливи решения, които ще тласнат обществото ни в криза. Това е възможно.

Не успяхте да се споразумеете с ГЕРБ за общи мажоритарни кандидати, но възможно ли е Синята коалиция да отвори вратите си за още някои десни субекти? Кои имат шансове?

Аз мисля, че е въпрос на регистрация. До последния момент хората преценяват. Аз зная, че се водят разговори, но не мога да кажа имена и партии, защото е възможно да злепоставя онези, които не са взели още крайното си решение. От тази гледна точка в събота нещата ще са ясни. Мисля, че ще има мажоритарни кандидати, които ще са излъчени непартийно; ще има мажоритарни кандидати, които ще бъдат от популярната гражданска квота и ще бъдат подкрепени не само от Синята коалиция, но ще се явят с нашата регистрация.

Преди повече от година говорим и пишем, че т.нар. мажоритарни мандати ще отворят възможност в бъдещия парламент да влязат олигарси, местни феодали, мутри и т.н. И сега вече виждаме подобни мераци. Мажоритарен вот в този деформиран вид може да деформира всичко. Тук сте права и освен да се съглася с вас, нямам какво да отговаря, ясно е, че е така.

Как ще погледнат на нас европейските ни партньори, ако Галев стане утре депутат?

По същия начин, по който неразбиращо ни гледаха защо задържахме министри две години след като ни казаха: „Тези хора крадат пари!“. По същия начин ще ни гледат и тогава.

Не можеше ли да се преброят само бюлетините, обявени за недействителни? Това нямаше ли да даде яснота дали е имало умишлена спекулация с вота на избирателите?

Несъвършенствата на законодателството ни са видими. Възможността Конституционният съд да отменя избори за нас в този момент е прекалено силен ход преди националните избори. Ние, все пак, имаме достатъчно основания да подозираме, че до националните избори могат да настъпят други катаклизми, които да ни принудят да атакуваме сами изборите от 2009 г. Затова сме търпеливи, както казва моят колега Атанас Атанасов, популярен като генерал Атанасов, ние сме много търпелива партия.

Очаквате ли идването на наблюдатели от ОССЕ да намали възможността за купуване на гласове или у нас това се прави толкова перфидно и хитро, че няма как истината да излезе наяве? И последно наистина ли очаквате ожесточаване на кампанията?

Един мой много добър познат, политическият наблюдател Иван Кръстев чух да казва, че ще се влиза вече в ръкопашен бой. Склонен съм да вярвам, че става дума за много силно изострени конфликти, които ще бъдат на регионално равнище – от една страна с мажоритарните кандидати, от друга – с националната листа, т.е. вероятно всеки избирателен район ще погълне в себе си такъв ръкопашен бой. Дано, изразявам някаква надежда, че все пак разум ще има, дано това не се превърне в национален ръкопашен бой. Защото националният ръкопашен бой в историографията се нарича гражданска война!!!