Веселин Методиев: Липсата на приемственост в образованието е пагубна. Сегашното управление допусна левицата във властта

Г-н Методиев, защо напуснахте Демократическата партия и се преориентирахте към ДСБ?- В развитието на българските партии през тези петнайсет години имаше моменти на кризи. През 2001- 2002 г. видях, че не мога да бъда полезен с нищо при вземането на решенията. Практически по-полезно беше да оставя колегите си да преценяват без мен. Идеята за ДСБ не беше само на действащи политици, а и на хора, които са изразявали граждански позиции, без да бъдат политически обвързани с партии. Това е кръг от съмишленици, в който сме дискутирали през годините различни политически въпроси. За мен ще остане много ярък спомен 28 февруари 2004, когато във ВИАС г-н Костов обяви имената на хората, които предлага в ръководството на ДСБ. От публиката те бяха посрещнати одобрително. За мен това не беше изненада, защото ние бяхме заедно през тези петнайсет години. Тук не става въпрос само за партийно членство, а за един общ граждански проект, в който сме в съучастници. Винаги сме споделяли идеята за модерна, свободна и демократична България. А сега поставяме сред целите си да бъде и силна.- Поддържате ли контакти с бившите министри от правителството на Костов – Бонев и Бакърджиев?- Бил съм с тях колега в рамките на правителството. На практика, след като то беше разформировано, не съм се срещал с никой от двамата. – Как оценявате развитието на процесите в дясното пространство?- В българската десница настъпи политическа криза, която не беше наименована по този начин от дясната партия или поне от тези които претендират, че са такива. А тази криза се изразява в отказа да бъдеш истинска опозиция, тогава когато избирателите са решили да те изпратят в такава. Резултатът от изборите през 2001- 2002г. еднозначно посочва мястото на българската десница. Кризата не можеше да бъде преодоляна от съществуващите партии поради това, че те останаха в рамките на прехода. Не потърсиха предизвикателства и не си поставиха нови задачи. Дори не предприеха реформа в своите редици, за да отговорят на тази оценка на избирателя. Има един принцип в политиката, който трябва да се спазва. Когато си в опозиция, трябва да положиш усилия така да реформираш своята дейност, че да спечелиш одобрението на хората. – Тази реформа, за която говорите, случи ли се? – Мисля, че до пролетта на 2004г. такова политическо поведение на опозицията не беше осъществено. ДСБ в последните месеци показаха как трябва да се държи политическа партия от десницата, когато е в опозиция. Нека само да припомня, че в последните 20-25 дни ние сме направили оценка както на цялостното управление на НДСВ, така и на всички отделни ресори. Което показва нашето опозиционно поведение.- И каква е вашата оценка за резултатите от управлението на сегашното правителство? – Настоящото управление на страната не успя да извърши това което обеща. Всички българи знаят е, че то тръгна с огромни обещания, които не изпълни. Тук става дума за вид политическа лъжа. По-важно е, че това управление допусна българската левица във властта. Чрез НДСВ и ДПС хора, които не получиха доверието на избирателите, овладяха ключовите позиции във важни институции. Особено тези, които са свързани със сигурността. Дали ще бъдат специалните службите за сигурност или министерство на вътрешните работи, това е нарушаване на принципите на демокрацията. За тези подмени отговорността се носи от управлението на Симеон Сакскобургготски. По този начин практически държавните институции много отслабнаха. Ние говорим за силни институции не в смисъл на силовата държава, разбирана от тоталитарното време, а на институции, носещи отговорност. Днес българските държавни институции не са такива. Най- пресният конфликт, който беше свързан с позициите на България е, когато външният ни министър разговаря в САЩ и предприе самоинициатива във връзка с поведението ни в антитерористичната коалиция. Впоследствие българският министър-председател каза, че нашето правителство няма нищо общо с тази инициатива. Това злепоставя образа на България пред света. Това управление не може да бъде окачествено по друг начин, освен като слабо.- Кога България може да стане наистина силна държава?- На първо място, когато се осъществи силна демокрация и се спазват нейните принципи. Политическите сили трябва да посочат перспективата пред страната, да работят за нея, де не изпадат в зависимост от парите на олигархията и организираната престъпност. Сегашните български партии превърнаха демокрацията ни във фасада, зад която непрекъснато има някакви договаряния. Не може да остане добър спомен от това, че български политици са на яхта с човек, чийто бизнес има съмнително естество. Доста горчив привкус има и това, че българските партии не са се отделили от подземния свят. Силната демокрация изисква силни държавни институции, които могат да носят отговорност пред тези, които с са те избрали. – Връщането ви в политиката ориентирано ли е към работа отново в сферата на образованието?- Моят ангажимент в Демократи за силна България е свързан и с образователна политика, тъй като нашата партия има 12 комисии в различните сектори. Участвам в ръководството на тази по образованието. Всичко, което съм научил през времето в тази област, ще го дам на ДСБ. Ако хората ни дадат своето доверие, това може да се превърне и в част от една бъдеща политика на страната. Говоря обаче не в рамките на заемане на постове, далеч сам от тази мисъл. Никога не съм участвал в политиката заради постове.- Адекватна ли и е образователна ни система на сегашните условия в България?- Адекватно поведение означава да се създава стабилност и сигурност и да се извършват необходимите промени. Как можем да обясним драматичния път на Закона за учебния план в частта за матурата в продължение на три години? Като неумение да се извърши една промяна. Сега чуваме някакви дати, но не можем да бъдем сигурни, след като това управление е доказало, че е несигурно. Българското обществено мнение отдавна декларира своята подкрепа за тестовете. Те бяха въведени през 2000 г. и после отменени от това управление през 2001 г. Но сега чувам, че отново ще бъдат въведени след година-две. Големият проблем е липсата на предвидимост, но това е характеристиката на днешното правителство. – Как виждате развитието на ДСБ в бъдещето?- Нашата задача е да бъдем политическото представителство на хората, които бяха загубили възможността да гласуват. Това ни беше казано по време на инициативното събрание през пролетта. Наш съмишленик ни посрещна с думите: „Ние, избирателите, сме тук, но изчезнаха партиите, за които да гласуваме“. Ние искаме да търсим доверието на хората по един коректен начин.- Как оценявате работата на кабинета в сферата на образованието?- Управлението на Симеон Сакскобургготски, сменяйки няколко екипа за 3 години, не успя да създаде стабилност в образователната система. През 1998-1999 г.според мен в образователната система се появи сигурност. Знаеше се какви законопроекти са предвидени. Имаше предвидимост, те се дискутираха широко в обществото. И в крайна сметка нямаше изненади. От 2001 г. насам в образователната ни система непрекъснато има някакви изненади. За които вестниците съобщават предварително, след което минават десет дена и се оказва, че това май няма да се случи, защото ще се вземе решение да се отложи за неизвестно време. Въвеждането на едни или други наредби, нормативи и правила например. Така че първото, което може да се каже, е че образователната ни система попадна в нестабилна и несигурна среда. Защото ако смениш един министър с друг, това не променя самата политика. Знаем, че не става дума само и единствено за личността на министъра. Въпреки че Владимир Атанасов ще остане в историята като човек, който може да въвежда в системата на образованието несигурността. Друго, което е много характерно за това управление е, че се изпусна политиката на приемственост. Ще дам пример със Световната банка. Споразумението беше провалено, защото проектът практически фалира. Това означава липса на приемственост, загриженост за усилията на много хора преди това правителство. Което в образованието е пагубно.