Веселин Методиев: И турците в Кърджали се оплакват от тормоза на ДПС

– Г-н Методиев, във вторник вечерта бяхте на среща с хората от Кърджали. Какво научихте от тях?
– Срещата в Кърджали беше по два повода. Първият беше да се огласи изявление на местната ни организация за подкрепа на единна дясна кандидатура за президент, към която се присъединиха и организацията ни в Ардино, и регионалният координатор на ДСБ от Крумовград. С това на практика изчерпахме първата тема, а втората се оказа много по-голяма и по-важна за хората там. Те бяха дошли, за да говорят за тормоза и дерибействането, на което са подложени от местните управници на ДПС. Веднага трябва да кажа, че те бяха и българи, и турци. Тоест не бяха дошли, за да се делят по етнически признак, а, за да изразят заедно огромната си тревога от това, че нещата, които им се случват от няколко години насам, за първи път създават напрежение, на което те не са били свидетели. Стигна се дотам, че те самите да кажат: „През 80-те години държавата на Живков извършваше тук неща, които бяха осъдителни, но ние, хората, някак си бяхме съхранили отношенията помежду си. Сега нашите отношения са поставени на изпитание, лошотията влиза между нас, обикновените хора“. И според тях това се дължи на прекалената власт, която получи ДПС. Казаха го и българи, и турци.
– Какво конкретно ви казаха?
– Това, което наистина най-много ме впечатли, защото не съм очаквал да чуя подобни неща, бяха конкретните примери, които даваха хората. Единият случай беше в село край Ардино. Става дума за едно 19-годишно момиче, служителка, която чисти около общината, както успях да разбера от възрастния човек, който го разказваше. При изсипани два камиона с чакъл, кметът й е разпоредил да разнася чакъла с лопата. Както самият този възрастен човек каза – има трактори, багери, техника, която може да свърши тази работа. Момичето обяснило, че не може да го направи, че е болнава и е опасно за нея да върши тази тежка физическа работа. След което е получила два шамара от кмета на селото.
Друг възрастен човек стана и каза, че е бил изселен през 1989 г., живял е дълго време в Турция със семейството си, сега се е прибрал обратно там, където се е родил, явно за да изкара старините си в България, чувствайки се в своята родина. Когато се върнал, попитал: „Какво става тука, какви партии има, за кого да гласуваме?“. Отговорът естествено бил – за Ахмед Доган и ДПС. Той обаче не гласувал. Защо, си е негова работа. Може би е решил човекът, че не е наясно с партиите. „В резултат на това, казва той, върху мен започна да се оказва насилие. Спряха ми тока, или както той се изрази, енергията. Съседът, с когото си живеех добре, доведе свой роднина с едно голямо куче, насъскват кучето срещу мен, не мога да изляза в двора, когато е там“. Този човек е станал жертва на насилнически действия спрямо него. И понеже това са малки неща, тези хора се опитват да се жалят, отиват по институциите, от тях се иска да дадат свидетели. Този човек, когото го нападат с кучето, казва: „Как да дам свидетели, ние сме двама съседи, живея сам, кой да ме види?“. И това е наистина една лична трагедия на тези хора, която остава без решение. Едни от думите, които използваха най-много по време на срещата ни, бяха: „Ами няма решение, а като няма решение, няма демокрация“. И разказват за различни институции – за областен управител, за общини, за областния център, за полицейските служби. Навсякъде на практика те се срещат с безхаберие и безотговорност. А това означава, че те не могат да живеят спокойно във всекидневието си.
– Вие поехте ли някакъв ангажимент пред тези хора?
– Да, разбира се. И им казах нещо, в което съм абсолютно убеден – единственият начин да се противопоставим е да бъдем заедно. Една политическа партия има смисъл от своето съществуване, когато много хора, които не споделят определени идеи и споделят други, се събират заедно, за да защитават своите права. Зная, че това е трудна работа. Особено в Родопите. Но няма друг политически път да се научават повече подробности. На тяхна основа аз възнамерявам да отправя парламентарни питания към министри, когато става дума за техни ресори, да се прави интервенция пред областни управители, пред кметове и да се иска взимането на мерки. Това мога да направя аз като депутат.
– Какъв е шансът на местно ниво да се брани справедливостта на тези хора?
– Те казват така: „При нас почти нищо не се променя, когато цялата власт е в ДПС“. Те го говорят по техния начин, казват – всички са вързани един за друг. Понеже това са малки населени места, хората се познават. Във висока степен от това се поражда и страхът. Заради трудността да се влезе вътре в тези общности. Те са затворени. Тъй нареченият български етнически модел затвори тези хора в гета. Това сме го казвали и понякога не му се обръща внимание, защото звучи като лозунг. Когато даваме тежка присъда за поведението на това ръководство на ДПС, се е смятало, че това има само някакъв абстрактно политически план. „Ръководството на ДПС е проклятие за България“, беше казано от г-н Костов и не беше разбрано преди години. Сега ми се струва, че много хора започват да го разбират. Това означава, че част от българските граждани не са равнопоставени с другите. Не им се защитават правата, не им се защитава интересът, нямат свободата да избират. И това наистина е абсолютно невъзможно в една страна, член на ЕС. Всички тези проблеми няма да се решат с магическа пръчка. Но не могат да продължат да бъдат укривани. Защото, на практика, те се укриват и хората в голяма степен ги е страх от това, че ще продължава да се мълчи.
– Търсят ли си правата или се примиряват?
– Този човек с кучето е ходил в полицията. Казали му да доведе свидетели, за да се образува дознание. Той няма свидетели. Мъжът, който разказа случая с 19-годишното момиче, също каза, че са ходили и в общината, и в областната управа в Кърджали. Те ги разиграват, казват им да отидат друг път и се отнасят немарливо към техните проблеми. Може би, защото самите тези хора знаят, че нищо не могат да направят.
– След разговора си с тях разбрахте ли дали негодуванието им е само от ДПС или се прехвърля и върху държавата, и другите управляващи партии?
– Те знаят, че първопричината е ДПС, но безспорно се превръща в проблем с доверието към държавата изцяло. И към нещо, което според мен е много по-голямо. Те са уплашени, че се загубва доверието между самите хора. Те преценяват ситуацията като много лоша. Ситуация, за която нямат памет да им се е случвала. Защото това, което е характерно за управлението на ДПС, е арогантност, алчност, наглост. Това не е въпрос на етнически характеристики, това са личностни характеристики на хора, на които им е дадена власт. И ако това не бъде променено, може би резултатите ще са много лоши.
– Появява се етническо напрежение в този район?
– Да, те казват, че се появява етническо напрежение. Това вече го споделят и обикновените хора, българи и турци. Те са уплашени от това най-много. Това арогантно поведение на турци във властта много бързо се превежда на етнически език и оттам се влошават отношенията помежду им. Нещо, което не им се е случвало.
– Докъде може да стигне това напрежение?
– Задължението на всички политици е много остро да разкритикуват този така наречен етнически модел и да се формира общо мнение той да бъде радикално променен. Това, в крайна сметка, засяга и самото участие на ДПС във властта. Не мога да се сдържа да не кажа, че отговорността я носи конкретно президентът Първанов, който направи управляващата коалиция. Хората го казаха вчера – „Защо трябваше да се направи правителство с ДПС, не можеше ли само БСП и НДСВ да се коалират?“ И те знаят отговора, казват: „Защото Първанов иска да бъде избран с гласовете на ДПС“. Тези хора не са глупави. Те са простички и обикновени хора, но ясно разбират защо се прави всичко това. Те знаят, че зад цялата тази история стои спекулация, корупция, някаква политическа интрига. Не е да не го разбират. Не го казват по начина, по който ние го говорим. Те си говорят с един по-обикновен език, на моменти по-хаплив и по-обиден. Но знаят за какво говорят.
– Освен за чисто битовите им проблеми, стана ли дума за обръчите от фирми на ДПС и преяждането му с власт?
– Чуха се и тези понятия – преяждане с власт, обръч от фирми. Но за тях те са външни понятия, някак по-отдалечени. Тези хора час и половина се опитаха да говорят за своето всекидневие. Един друг човек стана и каза, че е прострелян с ловна пушка в крака през 1994 г., счупен му е кракът, има следствие, знае се кой го е направил, следователят нехае, прехвърля го, спира делото, след това с много труд човекът се опитва да го възстанови, отива да си види показанията, вижда, че са фалшиви. Сменени са документи. Той остави копия от документи при колегите от ДСБ в Кърджали. Вече 10-12 г. няма никаква справедливост. И двамата са турци. И казва: „Аз не намирам справедливост от българската държава, от институциите, които трябва да ми я гарантират“. Само един такъв случай стига, достатъчно е да го знаят всички останали и ето го инструментът на страха. Дори и да се оплачеш и да се образува дело, в крайна сметка, то ще се потули. Защото тези, които там са на власт, ДПС, ще скрият всичко, което си поискат. Тоест те са недосегаеми от закона. Няма закон и тези хора го разбират.
Тези хора искаха някой да ги чуе какво казват, да си изплачат болката. И, както обикновено се случва в провинцията, да кажат на тези хора от София какво се случва тука и да направите нещо. Защото за тях хората от София са властта.