Веселин Методиев: Има всички шансове да превърнат България в офшорка

Г-н Методиев, защо според „Демократи за силна България“ бюджетът за 2008-а е бюджет на измамата?
– Най-малкото по две причини. Първата е заложените приходи.Те са силно подценени и според мнението на ДСБ на хората, които помагат експертно и на политическата част на партията, подценяването е поне 1 милиард лева. Планираните приходи ще бъдат надвишени поне с толкова. Втората част, където са разходите, е фактически натрупването на този свръхизлишък. Той няма да е 1.85 млрд. лв. приблизително, колкото е планиран, а много повече. Освен това се планира инфлация от 6.5%, а се знае, че тази година тя ще надмине 12 на сто и не може така рязко да падне. Няма такъв случай – това е огромна инерционна система и при много добра финансова политика инфлацията слиза надолу…
Според ДСБ при разпределението на парите за догодина са подценени здравеопазването, образованието и съдебната система. Като член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси сигурно сте казали това на колегите си. Имаше ли някаква реакция?
– Разбира се, че го казах. Реакция нямаше, имаше само уверения, че се прави възможното, което е 22% увеличение за образование например. И че тези над 440 млн. лв. нето са повече от парите за 2007-а. Само че тези 22% нямат нищо общо с реалността, с живота. Защото като кажем, че ще се увеличат заплатите и за това се заделят стотици милиони лева, трябва да знаем изваждаме ли доходите от блатото. При 12% инфлация или при 11% те не са извадени от блатото. Резултатът от тръгването към реформа в сфера, в която е евтино заплащането, е предварително известен. Необходимо е все пак да има някаква стабилизация на доходите, за да може да очакваме реакция и провеждане на реформа.
Не харесвате и записаното в бюджета по отношение на усвояването на Структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз…
– Реалността показва, че България не се е подготвила за членство в Европейския съюз. За 2007-а страната ни не е усвоила нито едно евро. Да кажете, че от нула ще отидете на 1.8 млрд. евро, означава, че отново лъжете. Според мен най-фаталното от всичко това е вече чисто политическо. Държавата става много богата, а гражданите – много бедни. Така се случва само в авторитарни държави, при авторитарни режими. В демократичните, дори и в тези, които преживяват тежка криза, самата държава продължава да изпитва финансови трудности, заедно с гражданите. Тежестта от кризата се понася равномерно. В демократична страна, където кризата е преодоляна, гражданите са заможни. Заради Валутния борд е малко вероятно пълно повторение на събитията от времето на Жан Виденов.

Възможно ли е обаче бюджет 2008 да взриви социалния мир?
– Във всички случаи са основателни предупрежденията на синдикатите, че при такава финансова политика правителството трябва да очаква стачки. Кабинетът не само че не изпълни обещанията, които щедро даваше през 2005-а, но и отиде назад. Най-голямото изоставане е по отношение на политиката на доходите. 2007-а е първата от десет години насам, в която хората усетиха трудността на собствения си месечен семеен бюджет. Всички те, независимо дали са с по-високи, или с по-ниски доходи, виждат, че в това, което са си планирали като разходи, се получава дупка.
Ще има ли предсрочни парламентарни избори? Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов те ще се случат още догодина през пролетта. Това само политическо говорене ли е и доколко е близко до фактите?
– Политическо говорене на партия, която за първи път е била на местни избори и е реализирала 550 хиляди гласа, ако не бъркам. Същевременно обаче предсрочни избори могат да се поискат от партия, която е надминала в пъти или поне с повече проценти парламентарното мнозинство, успяла е да го победи, включително и на местни избори, въпреки че те са специфични.
Може ли уличен натиск да предизвика падането на правителството?
– В момента нямам отговор на този въпрос. Заради доходите е естествено хората да са недоволни. Но дали това недоволство ще бъде толкова силно, че да ги изведе на улицата…
Май избирателите все още не виждат ясна алтернатива на тройната коалиция. Така ли е?
– Това е вярно и опира до друг въпрос – доколко опозиционно настроени са политиците? И доколко парламентарните или извънпарламентарните формации се припознават като алтернатива? След евроизборите имаше едно припознаване на ГЕРБ и „Атака“. След тези избори, по начин на гласуване на хората, „Атака“ вече не е припозната като алтернатива. От друга страна, десницата не напредна рязко в местните избори спрямо евроизборите. Постигна частични успехи с това, че има общински и районни кметове, говоря за ДСБ и СДС, но в никакъв случай не може да се каже, че е припозната като алтернатива.
Идваме си точно на думата. Изчерпан ли е проектът „Демократи за силна България“, както неотдавна каза вашият съпартиец Нено Димов?
– Не. Да се изчерпа идеята да си демократ в силна държава със заможни граждани е абсурд, според мен. Тази идея не може да се изчерпа. Може да има вътрешнопартиен проблем… Но да си демократ в държава с бедни граждани, а тези, които гласуват, припознават популистки партии, е доста по-трудно…
– Права сте, съгласен съм, но това не означава да се откажеш. Аз продължавам да съм убеден, че целта, която трябва да преследвам като политически човек, е да бъда демократ в силна България, независимо от сегашното й състояние.
Ще се разцепи ли ДСБ? Ще има ли депутати, които ще напуснат парламентарната група?
– Според мен не е възможно ДСБ да се разцепи. Мисля, че ще преживеем тази вътрешнопартийна ситуация. Как ще я преживеем и дали някои колеги ще се откажат да участват, трябва да попитате тях. Аз самият нямам намерение да се отказвам – ще си свърша работата в този парламент, за което съм получил доверието на хората през 2005 година.
Дали на националното съвещание на 1 и 2 декември отново ще бъде повдигнат въпросът за оттегляне на Иван Костов от председателския пост в ДСБ? – Не очаквам тази тема да е част от дебата. Може някой да я постави, може да не е един човек, може двама, може пет. Но не очаквам това да е темата на разговора. Моето мнение не се е променило с годините. България много трудно създаде национални политически лидери. Не говоря за партийни лидери,каквито имаме в изобилие. Такъв национален политик бе покойният Стефан Савов. Той можеше да стигне до решения, които са надпартийни, и да погледне напред. Мисля, че г-н Костов е следващият, и за съжаление само другият човек, който успя да постигне политически поглед не само на партиен, но и на национален лидер. Не бих призовавал такива хора да слязат от сцената, защото от това ще загуби националната политика. В нашия случай най-много губи десницата.

Какви са плюсовете и минусите за ДСБ и за десницата след местния вот?
Плюсовете са светлината в тунела от достойното ни представяне и спечелените кметски места. Разбира се, обективно погледнато, минусите са повече. В София преди изборите направихме коалиция със СДС, а след вота не можем да направим обща група съветници и така ставаме неубедителни пред хората именно като алтернатива. Минус е да тръгнеш към общи действия в един друг областен център на страната, да не успееш да постигнеш съгласие и да се явите разделени. И да се окаже, че вместо да спечелим, да речем, 20% от съветническите места, имаме десет.
Преди седмица лидерът на СДС Пламен Юруков каза, че са се водели разговори за сливане с ДСБ, но те не са довели до никъде. Смятате ли, че трябва да има такова сливане?
– Аз споделям мнението, че този опит за партийно инженерство е много сложен. Това е обща воля на много хора, сближаване, единодействие, търсене на възможности за обща работа в парламента и в местните
структури на властта. През годините сливането на партиите бе приоритет на БЗНС. След всеки обединителен конгрес възникваше още поне едно БЗНС. Струва ми се, че този опит трябва да ни стряска, когато се произнасяме за такива варианти.
Не е ли по-стряскаща претенцията на Бойко Борисов да се представя за автентично десен?
– Не е възможно, защото това, което прави г-н Борисов, е да яха вълна на популизъм и да ползва дивиденти от обстоятелството, че неговата партия все още не е понесла отговорност като власт или опозиция. Той се измъкваше от собствената си отговорност като кмет на София с тогавашния общински съвет. Сега, след като са се явили на избори и са получили доверието на хората, оценката вече ще се прави според свършеното.
Мислите ли, че на парламентарни избори ГЕРБ ще има такова мнозинство, че да управлява сама? Споделяте ли мнението, че партията на столичния кмет е склонна на взаимодействие с БСП?
– Това, което виждам у хората, които се представят като ГЕРБ, не само у г-н Борисов, е по-скоро един откровен стремеж да се влезе във властта на централно ниво. Когато има такъв откровен стремеж към власт, може да се окаже, че няма никакви задръжки за коалиране. Няма да се изненадам, тъй като видях какво се случи с НДСВ. Заявяваш едно преди избори, а после се случва друго.
Най-опасно ще е, ако, както казах, в една богата държава с бедни граждани се установи режим, който вече не е демократичен, а парадемократичен, на фасадно равнище. А вътре управлява една група хора, която обслужва огромни финансови интереси. Това, според мен, може да се случи. И дали ще се случи в облеклото на ГЕРБ, на президентското движение „Съзидание“, или през някаква друга формула, не е толкова важно. Важното е, че има такива възможности. Тези дни беше споменато, че намаляването на данъците и лошата финансова политика тласкат страната към офшорка. Ако България се превърне в псевдодемократична държава като офшорка, то тогава положението наистина ще стане много лошо.