Веселин Методиев: Изказването на Президента беше високомерно

Водещ Бойко Василев: …Ние опитваме сега да внесем рационалност в цялата тази седмица, поне отчасти откъм юридическата й страна, защото в студиото са трима депутати Веселин Методиев от „Демократи за силна България“, професор Огнян Герджиков от НДСВ и Михаил Миков от „Коалиция за България“. Добър вечер.

Добре, почваме по ред с нещата. Трябва ли да се радваме на безпрецедентното съгласие, с което беше избран главен прокурор, или трябва да сме подозрителни към това съгласие? Господин Методиев?

Веселин Методиев, депутат от ДСБ: Съгласието е безпрецедентно, това е вярно, и тук не става дума за радост или за скръб. Въпросът е как е постигнато то. Що се отнася до мнението на „Демократи за силна България“, аз мисля, че то е известно, за да не го повтарям тук пред вас във студиото. Но трябва да призная, че наистина с много голям интерес слушах разговора с избрания главен прокурор господин Велчев и мога да направя един опит тук в студиото за прогноза, каквато вие търсехте, а не да се връщаме върху онова, което вече е дебатирано в публичното пространство.

Водещ: Прогноза за какво?

В. Методиев: За това дали този избор ще доведе до промени, които са очаквани, до модернизация, както се изразява господин главният прокурор, на тази много важна институция.

Водещ: И ще донесе ли?

В. Методиев: Според мен, има четири неща, които бихме могли да научим сравнително бързо, и от тях да разберем, да си направим извод. Тъй като съвсем основателно в момента избраният главен прокурор дава отговори, които не са категорични, тъй като той не е встъпил и в длъжността. Първото е, след като българската прокуратура е получила тези тежки упреци тук в страната и извън, за това, че тя изпълнява политически поръчки, че се ангажира с влияние върху българската политика, една проверка за това дали предшественика на господин Велчев се е занимавал с това ще ни даде категоричен отговор. Да, вярно ли е, той ли го е вършел или някой политически наставник му е връчвал тези политически поръчки? На второ място, само преди броени години, и то не много, институцията на съда, на съдебната система, както я наричаме, Висшият съдебен съвет поиска оставката на този човек, на предшественика на господин Велчев, и разсъждавайки върху това да поиска неговата оставка, разсъждаваше върху доказателства, върху данни, с които разполагаше, за да стигне до искането за оставка. Тези неща би трябвало да станат ясни именно сега. На трето място, доста дела, които бяха от обществен интерес, заглъхнаха, не се знаеше какво става с тях, има ли наистина данни за извършени престъпления или не, спирани ли са такива дела от обществен интерес – също много важен въпрос, на който би трябвало да се получи скорошен отговор. И последно в тази поредица, имало ли е случай на дела, в които лично главният прокурор се е намесвал, за да бъдат спирани, защото той самият е чувствал за себе си някаква засегнатост? Тези неща биха могли да дадат много категоричен отговор за неща, в които България е обвинявана в тези години, особено в последните три-четири години.

Водещ: Добре. Кажете с честно сърце и с една дума вие вярвате ли, че на тези въпроси ще получите оптимистичен отговор?

В. Методиев: Вижте, тук не е въпрос до моето сърце, наистина. Тук е въпрос за това дали в прокуратурата ще се извършат такива промени, които да са убедителни, защото самият главен прокурор каза, че не е въпрос на думи, а на конкретни действия.

Водещ: Добре. Господин Миков, имаше ли политическа договорка, хайде така да кажем, около избора на главен прокурор?

Михаил Миков, депутат от „Коалиция за България“: Искам да кажа нещо много важно, което някак си се изплъзна и на медиите, и на наблюдателите. За пръв път мисля, че има една нормализация, ще я нарека, при избора на главен прокурор. Какво се случваше при предишните избори? Създава се Висш съдебен съвет, за да избере главния прокурор Х. Променя се Висш съдебен съвет, за да се избере главният прокурор У. Тоест, тогава имаше пряко въздействие, изразено и в законодателно, и в избор на членове на Висш съдебен съвет, за да се избере лицето Х или У. Днес какво стана? Никой, по никой начин не се опита да променя Висшия съвет, да променя правилата на мача второто полувреме, началото на второто полувреме.

Водещ: Е, защото първото завърши с 23 на нула, как ще го променя?

М. Миков: Не, и аз мисля, че това е най-сигурният знак за една нормализация на конституционното решение като дух, като идея за независимост, не само на главния прокурор, но и на висшите магистрати, другите висши магистрати, които следва да се избират от Висшия съдебен съвет като такъв. Определено смятам, че нямаше политическо въздействие. Аргументи в тая посока се чуха много. Едва ли може да приемем, че 23 души гласували са фенове на една само политическа партия или на трите политически партии, или пък… Все има някой, който е фен и на опозицията, и аз мисля, че в крайна сметка надделяха други критерии. Ако щете, и онова усещане на членовете на Висшия съдебен съвет, представителите на съдебната система, че трябва да се свърши с това, което е било, и да се тръгне по нов път.

Водещ: Добре, господин Герджиков, като че ли от НДСВ има… бяха хората, които намекнаха, че има някакво политическо съгласие, поне намекнаха, нали? Нямате ли интерес да представите този избор като една сделка, от която, да речем, утре вие може да почерпите някакъв дивидент или аргумент?

Огнян Герджиков, депутат от НДСВ: Аз разбирам от сделки, но в техния гражданско-правен или търговско-правен смисъл, защото с тях се занимавам. Но тук вие говорите за политическа сделка.

Водещ: Да.

О. Герджиков: Все имам чувството, че се изпуска нещо много важно в основополагащата максима, тръгнала от Монтескьо, за разделението на властите, изпуска се началото на този принцип, който стои в основата на всяко демократично изградено общество, а именно, че във всяко такова общество трябва да има взаимодействие, на първо място, между властите, и след това разделение на властите. Не може да има „Китайска стена“, не може да има абсолютно самопроизвеждащи се власти, затворени помежду си, нали, вътре в себе си системи. От една страна, законодателна, абсолютно изолирана от всички останали, от другата страна, изпълнителна, изолирана от останалите, от трета страна, съдебната, абсолютно изолирана. Такова капсулиране просто би било пагубно. Така че, когато на най-високо равнище политици разсъждават как ще бъде в перспектива с прокуратурата, кой ще оглави тази важна институция, не виждам нищо осъдително да има… по този въпрос да се търси някакво разбирателство. Съвсем друго е, ако се оказва натиск, груб политически натиск. И заради такъв натиск да става това, което господин Миков говори преди малко.

Водещ: Значи, разбирателство обаче имаше, според вас?

О. Герджиков: Разбирателство – да, за мен трябваше да има и имаше.

Водещ: Ами, може би някой от Висшия съдебен съвет се е респектирал от това разбирателство.

О. Герджиков: Но това разбирателство не е такъв натиск, за какъвто се говори, аз не съм свидетел и не мога да кажа.

Водещ: Не е въпросът за натиска, въпросът е за смелостта да тръгнеш срещу влака, който идва срещу теб. Нали, след като виждаш една воля, ти се респектираш от нея и…

М. Миков: Мерси за комплимента.

О. Герджиков: Какво значи… какво значи да се респектират? Това са магистрати, това са наистина хора, които… От кого са зависими толкова тези, които са във Висшия съдебен съвет? Нима могат да бъдат… нима могат да бъдат… какво – уволнени, или могат да бъдат арестувани, или какво могат да бъдат направени те, че да гласуват така категорично за една кандидатура?

Водещ: Господин Методиев, вие тук не говорихте за този политически натиск, политическа сделка, но за това говорихте цяла седмица. Аз искам малко самокритично да ви попитам нали вие бяхте вицепремиер 1998 -1999 г.?

В. Методиев: …1997-1999 г., ако искате точно…

Водещ: Говоря за годините, които бяха ключови за избора на Никола Филчев. Хайде, честно кажете имаше ли тогава политическо съгласие за избора на Филчев?

В. Методиев: При избора на господин Филчев това, което мога да припомня – не че беше заместник-министър при господин Гоцев като министър на правосъдието – и аз съм работил…

Водещ: Да, значи, заместник-министър във вашето правителство.

В. Методиев: Да, и аз съм работил с него в качеството му на заместник-министър, тъй като той имаше отношение към проблемите на юридическото образование, висшето образование, и оттам е тази наша съвместна дейност. Споменът ми е, че имаше пет кандидатури и че господин Филчев беше избран… впоследствие това, което научихме всички, главно с подкрепата на тогавашните прокурори, които са членове на Висшия съдебен съвет.

Водещ: Нито намек подкрепа от вас, нито намек подкрепа от вас?

В. Методиев: От хората, които… за да отговоря на това, което каза господин Миков от хората, които са били избирани от парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, подкрепата е била от трима или четирима дейци на Висшия съдебен съвет. Това са фактите, които са изнесени към онзи момент на избор.

М. Миков: Там имаше друга избрана кандидатура. Смени се в движение Висшият съдебен съвет, президентът Стоянов върна избрания кандидат Бойко Рашков, подмени се Висшият съдебен съвет с нова парламентарна квота и така се случи този избор, за който господин Методиев говори. За припомняне само, нищо повече, това е история.

Водещ: Добре. Вие държите ли за тезата за политически анализ?

В. Методиев: Вижте, аз участвах в едно предаване тази седмица в друга телевизия, в която бяхме с господин Червеняков от „Коалиция за България“. Това беше в деня преди номинациите, както се оказа впоследствие, единствената номинация, и господин Червеняков не се поколеба да каже, че той като деец на Българската социалистическа партия ще носи отговорност за избора на новия главен прокурор. Политическа отговорност. Това са негови думи.

Водещ: Така ли е, господин Миков?

М. Миков: Не сме го товарили с такова бреме. Мисля, че сам поема тая отговорност, щом така смята, но „Коалиция за България“ и Българската социалистическа партия не е възлагала нито на ръководните си кадри, нито ще приеме върху себе си такава отговорност, която е отговорност на един друг кворум.

В. Методиев: Аз казах един факт, нищо повече.

М. Миков: Всеки може да се похвали с нещо.

О. Герджиков: А може ли аз все пак да спомена нещо от вчерашния ден – избора на господин Велчев за главен прокурор. Господин Иван Григоров застана твърдо и пое тази отговорност.

Водещ: Да, така е, да.

О. Герджиков: Струва ми се, че той най-малко може да бъде, така, подозиран в леви убеждения.

Водещ: А той от ваш… понеже той каза приятеливие ли сте от тези приятели, господин Методиев?

В. Методиев: Аз се познавам с господин Григоров от повече от десет години.

Водещ: Значи, вероятно се…

В. Методиев: Да, може да… може да ме е причислил към своите приятели – в това не виждам нищо лошо.

Водещ: По един кратък отговор.

В. Методиев: Виждам нещо, обаче, което вие го казахте като метафора и мисля, че сте прав. Може би наистина когато видиш, че влакът идва срещу теб, трябва да се дръпнеш от релсите.

Водещ: Добре. Сега да не се окаже, че аз съм част от дискусията? Аз просто ви провокирам. Беше ли честно и въобще беше ли по европейски да се повдига от ваша страна въпросът със старите фамилии?

В. Методиев: Вижте, не може да се подмине такава тема по две причини. Първата…

Водещ: Защо? Нали не избираме дядото за главен прокурор?

В. Методиев: Разбира се. И то не е свързано с качествата, достойнствата и недостатъците на самия господин Велчев, който е избран за главен прокурор. Става дума за нещо друго. Има реставрации на поведение и недоверие дори към личности, които не са свързани по някакъв начин с това, което е било преди. Дали то ще бъде опровергано, отхвърлено или прието няма много голямо значение, защото това е наблюдението, което се прави от хората тук, в страната, и извън страната. Ни не сме избирани, както в репортажа, който дадохте преди малко.

Водещ: Да, ние не сме ферма. Има ли реставрация на старите фамилии, господин Миков, и в смисъл, БСП разчита ли на тях като ресурс кадрови?

М. Миков: БСП никога не е разглеждало хората като синове и дъщери на този или онзи, това първо. Второ, в нашата партия има много хора, чийто родители, чиито бащи не са живели най-комфортно преди 10 ноември. Има много такива хора и те стават все повече. В тоя смисъл, ползването на историята като актуална храна за политиката води само до един извод – до отсъствието на актуални политически решения, на визия занапред. И тогава остава анализът на това, което е спомени, история, факти, да, често фактите се вплитат в политически игри. Но въпросът е отделните политически сили дали могат да гледат повече напред или пък… в днешния ден или могат винаги да открият факти в миналото. Ние също доста сръчно можем да го правим тия 15 години от преход биха дали богата политическа храна за оценката, анализа на актуални политически партии и персони от тях.

Водещ: Господин Герджиков, вие по този въпрос нещо да добавите?

О. Герджиков: Да, много ми се иска да спомена нещо. Малко съм изненадан от тази позиция на господин Методиев, когото аз действително много уважавам. Тя не е негова само лична позиция, доколкото разбирам – това е позиция на дясното пространство. Защото тази позиция много неприятно съвпада с един много… и може би най-ретроградния период от господството на БКП. По онова време, когато БКП господстваше, и беше… и в конституцията започваше член първи с нея, тогава беше точно това характерно и много хора пострадаха. Аз най-много мразя за себе си да говоря, но тук просто ще спомена, че като син на безпартийни, аз имах трудности в моето развитие и това точно като че ли сега някой иска да ни го припомня, с което… мен лично ми е много болезнено.

Водещ: Добре, да направим… може би пак ще се върнем в разговора и на това да направим плавен преход към събитието на днешния ден изявлението на президента Първанов. Понеже тук има двама юристи и народен представител, който не е юрист, но въпреки това участва в тези работи.

М. Миков: И главният прокурор.

Водещ: Главният прокурор, да. Той все още е тук. Но става въпрос и за следното че вие пък като историк, господин Методиев, сте се занимавали с конституцията. Предстоят нови промени в конституцията. Днес президентът каза, че е очаквал по-решителни стъпки за ограничаване на имунитетите. Предложи някои и краткосрочни, и дългосрочни идеи, включително за увеличаване на президентските правомощия. Нека да коментираме това, господин Методиев.

В. Методиев: С удоволствие. Речта на президента днес може да бъде разделена условно на две, за да мога да я коментирам. Първата част беше това, за което вие говорите, която съдържаше в себе си един възглед върху конституционната промяна. В този възглед се очертаха становища, които аз откровено ще кажа, че са становища, споделени в предизборната програма на „Демократи за силна България“, и не мога да не кажа, че ги посрещнах с много голям интерес.

Водещ: Ръкопляскахте ли?

В. Методиев: Не. И то съм направил нещо много правилно, че не съм ръкопляскал, защото втората част, в която президентът напусна тази материя, която е характерна за един държавен глава – въпросите на конституцията, на сигурността и навлезе в социалните въпроси на обществото, където няма правомощия българският президент, съобщи нещо, което беше според мен, абсолютно неразумно че социалната роля на президента не е в неговите правомощия с това да предизвиква обществен дебат. Обществен дебат може да предизвиква опозицията поради липса на гласови ресурс. Обществен дебат може да предизвикат неправителствените организации, но не държавният глава на страната. Но това е най-малкият проблем. Искам да отговоря за конституционния въпрос нещо важно, според мен, и това се съдържа в термина, който вие ползвахте дали е радикална и решителна промяната или не. Нашето мнение също е, че тази промяна е нерешителна и не е радикална. На второ място, което също ми се струва много важно, не можеш да искаш съдът да дойде и да отговаря в парламента, защото както и да търсим взаимодействието, за което говори господин Герджиков, на властите, то институцията на съдебната власт е съдът. Идеята е именно с проблема с прокуратурата. Промяната се наложи в крайна сметка поради проблема с тази институция. Завършвам тази институция няма място да се отчита в рамките на един път годишно в Народното събрание, а тя трябва да бъде под контрола на Народното събрание.

Водещ: Съгласен ли сте, господин Миков?

М. Миков: Е, не съм съгласен.

Водещ: Разбира се, че не сте.

М. Миков: Да, има определен съвпад в критиките, които отправи президентът, и това, което казва дясната опозиция. Аз мисля, че той се дължи на желанието за повече. Само че желанието за повече трябва да води до реализма да стане възможно. Защото нито президентът може да приеме поправките, промените в конституцията, нито опозицията. Управляващата коалиция ще го стори. Тя заяви волята, параметрите на тия поправки. Да, редакционно може да има промени, но това ще стане факт и това са възможните промени. И другият въпрос, специално за съда – ние искаме да идва веднъж шефът на Върховния касационен съд. Днес бях на една дискусия, организирана по същата тема същите въпроси и там се поставят. Какво той ще каже една гола статистика? Не, той ще ни каже горе-долу неговата представа за еднаквото приложение на закона. Защото върховните съдилища административен и касационен освен за всичко друго, отговарят и за това. Аз искам, примерно, от него, като най-обща констатация да разбера как може в едно съдилище на България за контрабанда на 8 килограма наркотик, хероин, да се дават три години условно. Как може два пъти на едно и също лице да се налагат за грабеж условни присъди? Не като конкретика, не като имена, не като казуси като изводи за еднаквото приложение на закона, за това, което се случва в прокуратурата и съда. Аз даже не знам дали прокуратурата там е пледирала за такова наказание или съдът пък е преценил, че това е справедливо.

Водещ: Да, репликирайте, господин Методиев…

М. Миков: Това иска да чуе обществото и парламентът може да получи това от шефовете на съдилищата.

Водещ: Да, репликирайте само…

В. Методиев: Това, което каза господин Миков, е в посока на взаимодействие между властите да се вземе опит, да се обсъди, да се реши промяна в законодателството. Разбира се, че това може да се осъществява между парламента и върховните съдилища. Говорим за контрол, а контролът е следното в петък главният прокурор на страната, не шефът на Върховния съд, да дойде и да отговори на актуалните въпроси на народните представители, които им се задават от избирателите. Защо няма развитие на това досъдебно производство? Защо няма отговори на тези въпроси, които аз поставих в началото?

М. Миков: Решението на този въпрос е в правата, които даваме конституционно, но те пак опонират и на това на министъра на правосъдието. Има решение на тоя въпрос.

Водещ: Добре. Професор Герджиков, категоричен отговор на въпроса плахи или решителни са промените в конституцията, които ще бъдат направени сега?

О. Герджиков: Мога да се съглася нещо с господин Методиев категорично, че това не са тези решителни промени в конституцията, които много хора бихме искали, и аз съм от тях, но нека все пак да бъдем реалисти. Защото такива решителни промени ние просто не можем да направим. Не можем да направим, защото сме обикновено Народно събрание. Има един Дамоклев меч, който виси от 1991 година, това е в основата на конституцията от 1991 година, където е предвидена институцията Велико народно събрание. Без него, ако Конституционният съд по този начин продължава да разбира нещата, а той много трудно може рязко да завие, защото някак си не е добро за неговия авторитет, ние сме в голяма степен с вързани ръце. Затова нека да правим възможното. Възможното на този етап е приблизително това.

Водещ: Добре. Нека преди да завършим, нека преди да завършим да видим още един репортаж и след това ще завършим нашия разговор. Защото Златко Желев разговаря с едно българско семейство, което живее на кредит.

Х Х Х

Водещ: Исках да видите този репортаж, защото отдавна вече проблемите на българските граждани не се затварят в тесните политически схватки. Може да се съгласим, мисля, с тази констатация. Аз обаче искам да използвам това, за да ви попитам имат ли представа българските политици какво точно вълнува хората и има ли нужда българската политика от пречистване, както каза днес президентът? Хайде, г-н Герджиков, този път от вас да почнем.

О. Герджиков: Най-сложният въпрос решихте аз да бъда първият. Вижте какво, ние като политици, разбира се, че имаме поглед всеки ден се срещаме с хората, ние живеем сред тези хора, ние не сме изолирани и имаме представа за трудностите, които продължават. Имаме и, разбира се, поглед върху всичко това. В крайна сметка, политическата класа… не може без нея и ние като политици сме такива, защото сме избрани за такива. И винаги така ще бъде от тази гледна точка, че едни биват избирани, правят според възможностите си и след това носят отговорността за това, което са направили…

Водещ: Но могат да бъдат и пречистени.

О. Герджиков: Какво означава да бъдат пречистени точно не мога да разбера, признавам си.

Водещ: Г-н Методиев, вие какво мислите?

В. Методиев: Мисля, че сред българските политици има хора, които живеят с всекидневието на обикновени български граждани, и такива, които високомерно и надменно се държат, изпълнявайки своите политически функции. Мисля, че речта на президента във втората част беше точно такава надменна, високомерна, самоуверена, не знам на какво се дължеше. Защото и аз съм съгласен с г-н Герджиков, че думата пречистване е най-малко подходяща в устата на държавен глава, изобщо на политик. Тя е дума от друг порядък, от друг ред, и става дума за други неща, а не за политическа система или за каквото и да било институционална система. Все пак това е въпрос на вярата.

Водещ: Г-н Миков.

М. Миков: Ако има демократична система, в нея е заложено пречистването, и то се случва на избори. Съгласен съм и с г-н Герджиков, и с г-н Методиев. Българина трябва да го усещаме всеки ден как живее – не само в София, не само в големите градове, и в про