Водещ Георги Коритаров: Започва „Коритаров live“. Тази сутрин ще разговаряме за избора на главен прокурор. Ще има ли президентски знак върху избора на главен прокурор? Знаете, процедурата по номинациите започва във Висшия съдебен съвет днес. Наши гости ще бъдат Младен Червеняков, който е депутат от „Коалиция за България“, и Веселин Методиев, който е представител на „Демократи за силна България“, заместник-председател на тази формация. Към предаването ни се включва и аудиторията на радио „Нова Европа“. Така че казвам, добро утро и на тях. Да започнем с една позиция, изразена от Веселин Методиев на брифинг вчера. Според него, както и според ДСБ има договаряне между политическите сили за назначение на поста главен прокурор, което е нарушение на независимостта на съдебната власт. Г-н Методиев, наистина ли имате аргументи за подобен извод и какво означава според вас подобно договаряне, ако то действително съществува?

Веселин Методиев: Добро утро. Аргументите са фактите от последните дни, които са изнесени в медиите, информацията, която стига до политиците. Най-пресният пример, който аргументира това твърдение, е, че няколко часа след пресконференцията, която дадохме ние от ДСБ, излезе в електронните сайтове, мисля първо във „Всеки ден“ и след това в други сайтове, че Симеон Сакскобургготски в ранния следобед пред журналист, репортер на „Всеки ден“, е потвърдил, че наистина има договореност, че тази договореност е на най-високо ниво в тристранната коалиция, която управлява днес страната. И с това фактически потвърди информация, която в пресата датираше от 10-11 януари за среща при президента Първанов на лидерите на тези три партии, за да се договорят.

Водещ: Имаше ли политическа воля при избирането на Никола Филчев за главен прокурор?

В. Методиев: Да, абсолютно легитимен въпрос е това, г-н Филчев, ако си спомняте, беше заместник-министър…

Водещ: На правосъдието, да.

В. Методиев: … в нашето управление, на правосъдието. И беше заедно с още четирима кандидати предложен за главен прокурор. Ще напомня обаче, че той беше избран не с гласовете на представителството, формирано през парламента във Висшия съдебен съвет, а фактически с гласовете на хората, които представляваха Главна прокуратура тогава във ВСС. Ако не ме лъже паметта, само трима или четирима от излъчените от парламента дейци на ВСС го подкрепиха. Останалите подкрепиха други кандидатури.

Водещ: С известен повишен интерес ви погледна Младен Червеняков преди малко. Може би имате нещо, с което да опонирате на г-н Методиев?

Младен Червеняков: Не, просто, когато става въпрос за избор на ръководство или на ръководни фигури от съдебната система, ако бях на мястото на десницата, по-скоро бих бил по-тих от водата и по-нисък от тревата.

Водещ: Защо?

Мл. Червеняков: Защото, това е единствената политическа сила, която два пъти сменя ВСС, за да назначава подходящи ръководители на съдебната власт. Между другото трябва да кажем, че в предишния мандат на управление на левицата ВСС, това беше първият Висш съдебен съвет, който изкара пълния си мандат. И никакви опити за смяна на ВСС не се правят. Това, да смениш ВСС, за да назначиш подходящия ръководител, е общо взето най-грубото погазване на принципа за независимостта на съдебната власт. И днес да се твърди, че има някаква политическа обусловеност на този избор, е все едно крадецът да вика, дръжте крадеца, или пък да бутнеш баба си и да питаш защо тича по стълбите.

Водещ: Но, наистина г-н Симеон Сакскобургготски е цитиран да казва точно това, че е съгласувано.

Мл. Червеняков: Сега, ако искате да се върнем на сегашния избор, аз мога да ви кажа съвсем откровено, да, безспорно е, че има договорка.

Водещ: Има договорка?

Мл. Червеняков: И ми се струва, че преди известно време аз казах, че за да се избере главен прокурор, трябва да има консенсус между три кръга хора. Първо, това е между политическите сили, и да се потърси максимален консенсус, в това число и с представители на опозиционните политически сили. На второ място, това да бъде консенсус между институциите и то главно с човека, който е пряко ангажиран със съдебната система, издал указа за назначаването на главен прокурор…

Водещ: Президентът.

Мл. Червеняков: Президентът. И на трето място, между представители на съдебната власт. Днес ще бъдем свидетели и, доколкото аз имам информация, на внесеното предложение за избора на Борис Велчев за главен прокурор и ще видите колко представители на съдебната власт, в това число и представители на съдебните институции, в това число и хора, които са привърженици или поне са избрани от други политически сили, ще подпишат това предложение за избор на Борис Велчев.

Водещ: Чакайте да попитам само следното нещо. На основата на какви критерии е постигната договорката, която ни съобщавате, че всъщност е факт?

Мл. Червеняков: Аз мисля, че след вчерашното изявление на Симеон Сакскобургготски е просто абсурдно да се отрича такава договорка. И според мен няма друг начин за избор на главен прокурор. Въпросът е дали е постигнат този максимален консенсус и дали това е подходящата фигура.

Водещ: Ами очевидно не е постигнат, след като опозицията реагира толкова остро.

Мл. Червеняков: Значи, очевидно е, че опозицията, аз доколкото знам между лидера на политическата сила, която представлява г-н Методиев, и председателя на Върховния касационен съд има очевидни противоречия по отношение на избора на фигурата на главен прокурор, тъй като г-н Иван Григоров очевидно подкрепя фигурата на Борис Велчев за главен прокурор. За мен е изключително важно дали се избира подходяща фигура за главен прокурор. И поне, доколкото аз познавам г-н Борис Велчев, това е една безспорна фигура в юридическите среди.

Водещ: Така, нека да продължим сега дебата с още аргументи от г-н Методиев…

В. Методиев: След като г-н Червеняков бутна баба си вече и призна, че има договорка.

Водещ: Да, бутна…

Мл. Червеняков: Бутането на бабата, казах, че това е типичен приом на десницата, но да не влизаме в тези детайли.

Водещ: Г-н Червеняков, бих казал, не точно призна, а просто препотвърди един наистина негов аргумент, който още преди да излязат съобщенията на г-н Симеон Сакскобургготски за договорка, той развиваше, а именно наистина за трите кръга, в които трябва да се постигне договорка. Но, така или иначе, наистина каза – договорка има. Какво означава това за вас, че има договорка?

В. Методиев: На първо място означава, че кандидатурата на президента Първанов предварително е съгласувана, договорена с неговата воля. Идвайки насам, малко преди да…

Водещ: Аз затова формулирах темата президентският знак.

В. Методиев: … изляза тази сутрин от къщи, ви чух, когато казахте, че става дума за воля на президентската институция.

Водещ: Така е.

В. Методиев: Аз мисля, че не е толкова институционален въпросът, колкото е персонален. Президентската институция, е българският президент, нали, т.е. това е воля на г-н Първанов. Това е негов сътрудник. Аз не го познавам като г-н Червеняков, не мога да се произнеса по неговите качества като човек или на професионалист, но мога да кажа следното, след като проблемът с прокуратурата е голям политически въпрос за страната ни, не само тук, в България, но и извън България…

Водещ: Да, и е част от идеята за реформа.

В. Методиев: След като упреците към страната ни за мафиотизиране, за връзки на организирана престъпност с висшите етажи на властта и прочие са актуални към това управление също, този отговор, който се дава за избор на главен прокурор чрез политическо съгласуване, просто потвърждава невъзможността да се направи реформа.

Водещ: Невъзможност или липса на концепция за ясна реформа?

В. Методиев: Може би и двете. За честта на истината искам да кажа, е г-н Червеняков е един от първите политици, юристи, който повдигна въпроса за мястото на прокуратурата, на главния прокурор, има свое виждане, теза, което аз в някаква степен споделям, дотолкова, доколкото главният прокурор не трябва да бъде независим в смисъла, в който днешната конституция го е поставила. От тук нататък има вече различия дали да бъде само докладчик пред Народното събрание, както предвиждат сегашните промени в конституцията или просто трябва да бъде политически отговорен в рамките на изпълнителната власт. Това е един конституционен спор, който ще се развива и в близките дни. Политическа позиция, ясна, за реформа на прокуратурата има г-н Червеняков, а не г-н Велчев, който никой от нас публично не е чул изобщо.

Водещ: И все пак г-н Червеняков, който беше споменал, че, което беше форма на заявяване на желание да влезете в ролетката на избора за главен прокурор

В. Методиев: Само да си довърша изречението, г-н Коритаров, защото то отива към вашия въпрос, да се кандидатира човек, който в публичното пространство нямаме никаква представа какъв възглед има изобщо за промени и за реформа, и то при политическа кандидатура, е нелепо, след като можеше това нещо да бъде открито, така, както става открито и човекът да носи и политическа отговорност, който ще бъде самият кандидат.

Водещ: Ще продължим с вас, защото на много добро място подхвърляте репликата, кажете да.

Зрителка: Аз имам въпрос към г-н Червеняков основно. Смятате ли, че…

В. Методиев: Той поне е с червен пуловер, сигурно.

Зрителка: Не знам, може би. Смятате ли, че е морално към нашето общество, в което фигурата на главен прокурор определено има голямо значение, да се избира чрез политически договорености и без яснота, без публична яснота и критерии? И, както г-н Методиев каза, неговата личност определено не е известна за обществото.

Водещ:Още един пример, че цвета на фланелката лъже, г-н Червеняков.

Мл. Червеняков: Не, цветовете винаги лъжат и аз никога не съм бил привърженик на строгото робуване на цветове, затова мисля, че и промените в съдебната система не бива да имат цветове.

Водещ: В случая обаче въпросът е доста основателен за характера на този политически на консенсус.

Мл. Червеняков: Г-н Велчев, може би вие не го познавате достатъчно добре, но това е един от най-утвърдените, най-добрите преподаватели в Юридическия факултет.

Водещ: Не бива да персонифицираме обаче, защото въпросът е принципен. Не говорим за личността. Ако говорим за личността, той ще е тук.

Мл. Червеняков:Доколкото разбрах въпросът беше съвсем конкретно зададен

Водещ: За политическа договореност.

Мл. Червеняков: Е за тази фигура, която в момента не е добре позната, поне на вашите участници.

Зрителка: Не само те и критериите не са ясни за обществото. Няма достатъчно прозрачност.

Водещ: Защо той? Защо той, а не…

Мл. Червеняков: Вижте, тази идея не е нова. Спомняте си Нели Куцкова беше в това студио преди известно време и тя каза: Трябва да бъде ясно кой носи отговорността за този избор. И аз ще ви кажа…

Водещ: Кога пък я гледахте, като вие по същото време бяхте в друго студио?

Мл. Червеняков: Не, разбирам вашата ревност…

Водещ: Добре.

Мл. Червеняков: Този спор да не го превръщаме в момента пред студиото…

Водещ: Добре, разбира се.

Мл. Червеняков: Ако г-н Методиев поеме отговорността за действията на сегашния главен прокурор, аз съм готов да поема отговорността за действията на бъдещия главен прокурор, поне дотолкова, доколкото познавам г-н Велчев. Но за мен това, което беше…

Водещ: Нека всекиму според способностите, г-н Червеняков.

Мл. Червеняков: Но, за мен това, което беше недопустимо, беше това, което се извърши през 1998 г. Тогавашният президент от десницата пет месеца задържа решението на ВСС в своето чекмедже, без да издаде указ за назначаването на избрания от ВСС…

Водещ: Сега, ако ще се връщаме към исторически спомени, г-н Методиев може да извади много повече аргументи още от, предполагам и от периода на двадесетте години.

Мл. Червеняков: Не, вие говорите по какъв начин е обусловено политически. За мен този вариант, по който сега се стигна до кандидатурата на г-н Велчев, е може би най-удачният. Защото всичко, което опира до дейността на хората е една или друга форма на политика.

Водещ: Но, той продължава същата философия и същия статут, с който се ползва прокурорската институция, а не това, което вие развивахте като потенциал за…

Мл. Червеняков: Напротив, аз ви казах, че кандидатурата на Борис Велчев, и това ще бъде доказано днес, издигането на неговото предложение и подписите под неговото име, се подкрепя от редица представители на съдебната система.

Водещ: Това не доказва, че той има концепция за реформа.

Мл. Червеняков: И ако беше чисто политическо назначение, то министърът на правосъдието можеше да направи своето предложение. Фактът, че се стига до предложения и то не на пет, колкото е минимумът, а на значително по-голям брой членове на ВСС, за мен доказва, че тази кандидатура…

Водещ: Още не е направено това предложение официално.

Мл. Червеняков: Ами, вярвайте ми, все пак в известна степен аз съм осведомен човек.

Водещ:Предполагам, но да не стане като скачването на „Съюз“ навремето през…

Мл. Червеняков: Не, няма да стане.

Водещ: …с Георги Иванов и Николай Рукавишников.

Мл. Червеняков: Често пъти съм твърдял неща, които се оказват след това, че са истина.

Водещ: Добре, защо се отказахте от кандидатирането?

Мл. Червеняков: Просто около моята кандидатура тези три условия не бяха налице.

Водещ:Не бяха налице? Не бяха налице, заради вашето виждане за реформа в съдебната система и мястото на главния прокурор, или просто сегашното ръководство на БСП не ви харесва?

Мл. Червеняков: Аз съм от дълго време в политиката, предполагам, че моята фигура е достатъчно добре известна. Аз вече, за добро или за зло, минавам към…

Водещ: На кое ниво нямаше консенсус около вас?

Мл. Червеняков: …старите муцуни в българската политика. Предполагам, че около такива фигури има и много, и положителни, и отрицателни, емоции, натрупани в обществото.

Водещ: От къде дойде отхвърлянето, кое ниво на консенсуса не ви прие?

Мл. Червеняков: Според мен около съдебната система имах доста обаждания през тези дни. Искам да благодаря на всички онези колеги, които се обадиха и изразиха подкрепа за моята кандидатура…

Водещ: Експертна подкрепа, да, значи политическа…

Мл. Червеняков: Но според мен ми се струва, че на ниво институции, на ниво политически формации такъв консенсус не сее постигнал.

Водещ: Президентът ли не ви хареса?

Мл. Червеняков: Аз ви казвам, че това е според мен. Никой не е водил разговор с мен, за да мога да ви кажа точно.

Водещ: Значи, според вас президентската институция не ви харесва?

Мл. Червеняков: Значи, ако десет пъти зададете този въпрос, ще получите десет пъти този отговор. Аз ви казах, че с мен никой не е водил разговор…

Водещ: А според вас…

Мл. Червеняков: И според мен на тези два първи кръга, между институционално и между политическо, между партийно равнище не е постигнат консенсусът.

Водещ: Да. Сега ще продължим там, където спря г-н Методиев, че никой не знаел каква е концепцията на Борис Велчев. Само, че в днешния брой на вестник „Труд“ има интервю с Георги Първанов, президент на републиката…

В. Методиев: Който знае каква е позицията на г-н Велчев.

Водещ: И сега ще ви кажа нещо много любопитно. Това е може би формално съвпадение във времето, това интервю с началото на процедурата по номинации, подчертавам по номинация, тук г-н Червеняков вече дори избра главния прокурор, и ето какво…

Мл. Червеняков: Все още нямам тези права. Може би ще мине към изпълнителната власт…

В. Методиев: Той до петък иска да бъде избран, аз знам, ще се опита до петък…

Мл. Червеняков: Струва ми се, да, че ще има второ заседание на ВСС до края на седмицата.

Водещ: Ето какво казва президентът на въпрос защо и това правителство не успя да изготви действена стратегия за борба с корупцията. И президентът отговаря: Аз съм предложил една, две идеи за създаването на независима служба, очевидно трудно е на изпълнителната власт да приеме някой отвън да я контролира, но има решение на Конституционния съд, което позволява към прокуратурата да се обособи такова ядро, което да постави в центъра на своята дейност борбата с корупцията по високите етажи. Това го казва президентът.

Мл. Червеняков: И не за първи път.

Водещ: И не за първи път, но дали можем да направим извода, че, когато фаворитът на президента за поста главен прокурор тръгва към номинация във ВСС, се появява за пореден път подобна идея на президента, това ще бъде част от концепцията на самия Борис Велчев?

В. Методиев: Отговорът се съдържа в това, което каза преди малко и г-н Червеняков. В тези 15 години са допускани грешки, някои от които много тежки. А тези грешки обаче изглежда не служат за никаква поука. Г-н Първанов върви по отъпкания път на тези грешки. Той се ангажира с номиниране, издигане и избиране на един човек за главен прокурор. Въпросната личност…

Водещ: Разработване на концепция…

В. Методиев: …с разработване, ако щете, на концепция. Въпросната личност ще бъде избрана за главен прокурор. След 6 месеца този човек, поради конституционните възможности на страната ни, ще стане абсолютно независим от всички, включително от своя патрон, който в момента му служи за ракета-носител. Какви ще бъдат техните отношения след 6 месеца или след година, е трудно да се каже. Но начинът, по който се върви, е изключително неправилен. Значи, г-н Първанов има виждане как да бъдат подредени институциите за борба с организираната престъпност, за един президент е съвсем логично и нормално. Но дали така ще се развие самата реформа, това изобщо не зависи от г-н Първанов.

Водещ: Да, обаче можем ли да направим извод, че тази теза на г-н Първанов, за независима служба, която да бъде ситуирана по някакъв начин към прокуратурата, която да се бори срещу корупцията на високите етажи, ще стане факт вече при практиката на новия главен прокурор?

Мл. Червеняков: Значи, аз не знам дали това ще зависи от волята на новия главен прокурор, създаване на такава независима служба. Може би това е от компетентността на друг орган да вземе такова решение. Но тотално не съм съгласен с тезата, че г-н Първанов развива управленските идеи на главния прокурор или идеите за реформа на съдебната система, или на прокуратурата. Аз мисля, че г-н Велчев е достатъчно независим и доказал своите качества човек, оставям настрана всичко това, което се изписа или се изсипа на неговата глава през последните дни, за да може той сам да определи една политика на прокуратурата и отговори на тези потребности, които в момента се изправят пред прокуратурата.

Водещ: Само по себе си нищо лошо няма в това президентът да развива идеи за съдебната реформа, защото той е президент.

Мл. Червеняков: Няма нищо лошо, даже имаше и един съвет за противодействие на престъпността към президента, защото тази функция, която съществуваше поне в конституцията до 1991 г., за организация и ръководство на борбата с престъпността в действащата конституция отпадна от правомощията на прокуратурата.

Водещ: Обаче, стана дума, че между вас има една зона на общо разбиране за това, че институцията главен прокурор не трябва да се ползва с този конституционен формат и регламент на независимост, с който е в момента и, че трябва по някакъв начин да бъде поставена под, как да кажа, в система на преливане по отношение на другите власти. Споделяте ли обща теза, че конституцията трябва да бъде променена по начин такъв, че да бъде преформулиран регламентът, на който сега стои институцията главен прокурор?

Мл. Червеняков: Вижте, аз съм от хората, които не си менят мнението през годините. Това, което съм написал през 1996 г. като програма за реформа на съдебната власт и беше приета с решение на тогавашния кабинет, стоя зад всяко едно нещо, което е написано в нея. В това число и идеята прокуратурата да излезе от съдебната система. Между другото, трябва да кажа, че в Европа този въпрос не е решен еднозначно. В 22 страни, в които сме извършвали проучвания, в 15 прокуратурата е в системата на съдебната власт, в останалите е в изпълнителната, а в някои от страните тя е самостоятелна институция. Говори се за прокурорска власт.

Водещ: Дали пък точно тази ваша теза не е била в основата да не ви приемат на политическо и институционално равнище.

Мл. Червеняков: Възможно е.

Водещ: Прокуратурата да излезе от съдебната власт.

Мл. Червеняков: Трудно ми е след толкова години в политиката да си променям вижданията.

Водещ: Господин Методиев, ако приемем, че този дебат тепърва предстои, за регламента на който ще работи главният прокурор, можем ли да приемем тогава теза, че личността на Борис Велчев ще бъде последната, преходна фигура, в смисъл работеща при сегашните конституционни условия като главен прокурор, и след това предстои дебат по същество?

В. Методиев: С темповете, с които се налагат радикалните идеи в страната ни след 1989 година, според мен не. Защото мандатът е 7-годишен.

Водещ: Да.

В. Методиев: А в момента разговорът за това как главният прокурор и оттам самата прокуратура като институция трябва да попадне под контрола на избирателите, т.е. под контрола на парламента, да стане част от изпълнителната власт, е в самото си начало. Подкрепа за това има в „Демократи за силна България“ и отделни политически дейци от другите партии. За да стигне това до съгласие, което изисква две трети и три четвърти мнозинство в Народното събрание, целият проблем по това дали конституцията може да бъде сменяна от обикновено или трябва Велико народно събрание, когато става дума за институции, този огромен комплекс от проблеми и спорове в рамките на 7 години според мен не сме доказали, че можем да ги решаваме.

Водещ: От тази гледна точка напомняме, че мандатът на главния прокурор е 7 години, изборът сега, който предстои, може ли да бъде интерпретиран и като своеобразно блокиране на идеята за по-радикална промяна и реформа в съдебната система?

В. Методиев: Тази идея е блокирана от самия текст, който е внесен в Народното събрание. Предстои днес в 9.00 часа по предварително предложения дневен ред първа точка да бъде временната комисия за конституцията. Текстът, с който разполага българският парламент, не предвижда радикална реформа.

Мл. Червеняков: Нека да кажа нещо, което е пределно ясно.

Водещ: Да.

Мл. Червеняков: Значи, при наличието на конституционно решение номер 3, което абсолютно повелява, че всяка една промяна на структурата на съдебната власт представлява промяна на формата на държавно управление и държавно устройство…

Водещ: И изисква Велико народно събрание.

Мл.Червеняков: …възможно в рамките на обикновено Народно събрание да бъдат направени такива промени. Очевидно, че промяната на…

Водещ: Означава ли това, че узрява тази идея на Велико народно събрание?

Мл.Червеняков: Това означава, че единствено Велико народно събрание е компетентно да извърши това нещо.

Водещ: А има ли признаци, че се върви към такава идея – да се свика Велико народно събрание?

Мл.Червеняков: Ами вижте, рано или късно Велико народно събрание ще има в България. Дали това ще бъде само за да промени глава 9, т.е. начина на промяна на конституцията, и да се даде правомощие на обикновено Народно събрание да извършва тези промени, или пък самото Велико народно събрание ще извърши тези промени, за мен това е факт с второстепенно значение. Велико народно събрание ще има. Не знам кога ще бъде, дали ще бъде в рамките на една-две години или по-дълъг период от време, но очевидно е, че има разпоредби в българската конституция, които са от компетентността само на Велико народно събрание.

Водещ: Това доколко е мост за обща работа с хора, които споделят идеите на г-н Червеняков, това, че рано или късно Велико народно събрание ще има и то ще трябва да изнесе тази по-радикална част на реформите, която иначе е блокирана с решение номер 3 на Конституционния съд от 2003 година?

В.Методиев: Да, репликата на решение номер 3 на конституционния съд е, и тя е давана многократно, че при наличие на 200 народни представители да бъде променена конституцията, не като се променя държавното устройство и държавно управление и след това дали някой ще сезира Конституционния съд, е наистина политически въпрос. Възможността да бъде променена конституцията днес, да се направи този опит, да се покаже политическа воля за радикална реформа означава поне две неща. Първо, че има наистина ясен отговор на България и на българските политици към изискванията, които идват от евроинтеграционния процес. И второ, би означавало, че има много силна политическа воля, която Конституционният съд няма да подмине толкова с лека ръка, колкото си мислим ние.

Мл.Червеняков: Изцяло не съм съгласен с тази логика като юрист. Не можем да направим ние нещо противоконституционно с намерение, че след това няма кой да го атакува и няма кой да го отмени… Такава логика не може да съществува.

В.Методиев: Нищо противоконституционно няма да правим. Става дума не за самата конституция и нейния текст, а за тълкувание на Конституционния съд.

Мл.Червеняков: Ама вижте, решенията на Конституционният съд са част от конституцията.

Водещ: Това е така.

В.Методиев: Решенията на Конституционния съд не може да са част от конституцията, нека да не водим този спор.

Мл.Червеняков: Просто така пише закона и… конституцията…

В.Методиев: Не пише точна така.

Водещ: Не, въпросът е в друго, защото това наистина е един много важен аспект от спора, но поради липсата на време само ще ви попитам има ли възможност да се обедините около идеята, че от един момент нататък ще започне да се работи за свикване на Велико народно събрание?

В.Методиев: За ДСБ мога да кажа съвсем категорично. Всички ангажименти, които са поети пред избирателите, включително радикална съдебна реформа, ние ще подкрепим. Те могат да водят от 200 гласа в обикновено, могат да водят до Велико народно събрание, това е по-скоро технологичен въпрос. Ние ще останем верни на това, което сме поели като задължение.

Водещ: А в БСП има ли хора, които биха подкрепили тази ваша теза, че рано или късно Велико народно събрание ще има, и не просто това, ами да се работи за него?

Мл.Червеняков: Вие сте добър познат на документа на БСП и като партийни решения, и като…

Водещ: Познавач, а не познат.

Мл.Червеняков: Добре, познавач, четете ги задълбочено, често пъти си отбелязвате какво е казано през годините. Идеята за радикална съдебна реформа присъства в две поредни, в два поредни избора за Народно събрание като основен ангажимент на БСП и на левицата въобще. Смея да твърдя,