Темата за изучаването на религия в училище не е нова. Аз съм министърът, който през есента на 1997 г. въведе вероучението като свободноизбираем предмет. От 1-ви до 4-ти клас тогава учеха 350 000 деца. Записаха се 20 000. Интересът трябва да бъде двустранен. Училището не бива да е арена за сблъсък по религиозни въпроси. Ако се случи, би било безумно!
Г-н Методиев, случва се нещо безпрецедентно в българското образование. И най-авторитетният университет “Св. Климент Охридски” отчаяно търси студенти след края на кампанията. Защо се стигна до тази катастрофа?
Темата е с давност. Когато станах просветен министър през 1997 г., приемът на ученици в първи клас вече беше намалял. Нашата национална общност претърпя огромна трансформация в началото на 90-те. Много сънародници емигрираха, раждаемостта намаля.
В началото на 1998 г. помолих Съвета на ректорите да не чакат да ги настигне вълната, а да се започне работа по нова структура на университетската мрежа. За да се пресрещне предизвикателството на намаляващия брой студенти по-рано.
Има ли война между министър Игнатов и ректора на СУ проф. Иван Илчев?
Не. Имам усещането, че г-н Илчев и г-н Игнатов разменят прекомерно много медийни реплики. И на двамата съм казал, че това е ненужно.
Да сте влизали в ролята на секундант?
Не. Те са мои колеги, от занаята са.
Има ли лобизъм в полза на частни университети?
Това е спекулация. За да има лобизъм в полза на частни университети, някой трябва да усилва тяхното финансиране. Лобизмът е свързан с пари.
Намаляването на парите за държавните не е ли свързано с лобизъм за частните?
Не. Познавам бюджета на частен университет, в какъвто аз работя от години, и на държавен. Няма пряка зависимост.
Според Сергей Игнатов стигат 12-13 държавни университета. А според вас?
Споделям голяма част от позицията на министър Игнатов. В момента те са 28. По пътя на федерацията постепенно общият им брой ще стигне 12-13. Идеята за федерациите бе в закона за висшето образование от 1999 г. и беше махната през 2003 г. Намаляването на университетската мрежа е полезно и за младите, и за държавата, която ги финансира.
Убедете младите, че ще е полезно.
Когато застане пред табелката “университет”, кандидат-студентът трябва предварително да знае възможностите му. Това би било почтено. А не да научава скритите проблеми по време на следването си.
Например?
Студентът е записал, да речем, политология, но след година разбира, че го влече история. А история няма. Смисълът на университета е да обхване всички специалности.
И да дава добро образование. За какво се борим – за образование или за качествено образование? Този въпрос постави и ректорът на СУ проф. Иван Илчев пред “Труд”.
Темата за качеството е свързана и с вътрешната дейност на университета. В разговор преди няколко дни казах на проф. Илчев: “Познавайки твоята взискателност, от 1700 човека в СУ 1000 няма да оставиш на работа.” Той каза: “Не си прав, може би са малко повече.” Когато колегията има умения да се самооценява, когато има конкурентност, качеството ще се повиши. То не може да бъде изграждано през критерии на закона или на чиновниците в министерството.
Аз съм привърженик на една столетна практика, при която входът на висшето образование не се прегражда с измислени изпити. Така е било в България преди доста години, така е сега в Европа. Тук сме направили коридор, в който въпросът е да влезеш, и сигурно ще излезеш. Доста нелепо. В самото висше училище трябва да завишаваме изискванията към студентите.
Качеството е свързано и с пари. Държавата няма, платеното висше се провали. Какво да се прави?
Държавата дава пари. Парите, отпускани за държавните университети в последните 7-8 г., непрекъснато се повишаваха. Без да има структурни промени. Въпросът е за какво харчим.
Какво ни готвите с новия бюджет? Ще инвестира ли България в образование?
Не готвя бюджета. Думите, че инвестирането в образование е инвестиция в бъдещето, е трафарет, тоест дълго повтаряно изречение, което е на път да загуби същинския си смисъл. Да се инвестира в конкретни дейности вече е въпрос на политика. За съжаление в момента такава финансова политика аз не съм видял. Имаме друг тип поведение – дава се на калпак. Което не е правилно.
Но сигурно знаете какви промени се готвят в законите, които засягат образованието.
Такива обсъждания между парламентарните групи, които подкрепяме правителството, не се правят. А би трябвало да се правят.
Много младежи предпочитат университети в чужбина. Знаете ли къде учат децата на вашите колеги от ПГ на СК?
Зная и собственият ми син къде се изучи.
Къде?
В Софийския университет. По семейна традиция завърши бакалавър по история. И отказа да учи магистратура тук. Защото част от неговите преподаватели не ходят на училище.
Как така не ходят на училище?!
Така. Идваха на първата лекция и се появяваха в края на семестъра.
Нямаше кой да му преподава?!
Да. Такъв преподавател може да ти се случи един на десет, другите да са съвестни. Ректорът на СУ е педантичен човек и един от най-добрите преподаватели, които Историческият факултет е имал. Но когато негов колега месец и половина не влезе в аудиторията, петното е върху всички, за жалост. Ще ви дам и обратен пример – в университет, в който не сте си взели часа, ви глобяват върху заплатата. За да влезете в аудиторията, трябва да вземете ключ, да се подпишете и ако пропуснете час, да обявите кога ще го наваксате.
Примерът е от НБУ?
Да. Знаете ли колко невзети часове имаме в НБУ? Под един процент.
А в държавните ВУЗ?
Такава статистика в другите университети не се поддържа.
И къде Методиев-син направи магистратура?
В Будапеща. Усилието беше голямо, трябваше да се наваксва пропуснатото.
Ще има ли големи съкращения сред преподавателите във ВУЗ?
Големи означава над 50 на сто. Такива не можем да очакваме. Но програми за съкращения всеки университет трябва да направи.
Това означава нови безработни.
Ще бъда откровен – всяка реформа означава нови безработни. 210 000 работеха в средното образование през май 1997 г. През септември бяха 180 000. 30 000 щатни бройки бяха съкратени, 11 000 трябваше да напуснат, за да се спаси учебната година. Ако някой мисли, че това доставя удоволствие на един министър, се лъже.
Сърдит ли бяхте, когато Иван Костов ви махна като министър?
Не. Никога не съм се обиждал. А образователните репортери от “Труд” ми бяха истински помощници.
Просветният и здравният министър обикновено са първите жертви. Иван Костов поиска смяна на здравния екип. Образованието или здравеопазването е в по-окаяно състояние?
Откакто се занимавам с политика, нямам такава дилема. Грях е да правим класация на области, които засягат всяко семейство.
И БСП се колебаят за какво да поискат вот…
Моля ви! Вотът е абсолютна смешка на БСП и ДПС (смее се). Извинявайте, че се отнасям толкова иронично… БСП и ДПС нямат шансове да съобщят нищо. Всичко, за което с вас говорим, те го проспаха осем години. Защо закъсня оптимизацията на училищата, защо се стигна до учителска стачка, за да се въведат матурите.
Говорим за реформа. Но защо в ГЕРБ се колебаят, та СК непрестанно ги подсещате?
Хубаво е да отговорят колегите от ГЕРБ. В образованието г-н Игнатов се стреми да поддържа динамика на промените, които са наложителни. Прави го и военният министър. При други техни колеги не виждаме такава динамика.
Двамата са отличниците?
Да. Някои министри се движат по-бързичко, други са по-мудни.
Разнобой в екипа?
Не. Въпрос на умение на отделните министри. Премиерът има пред себе си въпросите за общата динамика на правителството.
Губи ли ДСБ привърженици, докато подкрепя правителството, а в същото време го критикува по-остро и от опозицията?
Опозицията е некомпетентна, затова критиките не се чуват. Социологията показва, че в доверието към ДСБ и към СК има малко увеличение. Да кажа, че е много, ще бъде невярно.
Ще играете самостоятелно на изборите. Защо? Знак за развод с ГЕРБ?
ГЕРБ първи казаха, че ще играят самостоятелно. Нормално – всеки търси своята идентичност. Тези думи ги чух и от премиера.
Какво значи – че ще бъдете конкуренти?
Че избирателите, които гласуват вдясно и в центъра, ще избират между тях и нас. С БСП не можем да бъдем конкуренти. Гласоподавателите ни са много различни.
Вие вярвате ли, че старата десница можете да се преборите за президент?
Аз я наричам десницата на реформаторите. Можем да постигнем резултат за втория тур, който да смени рязко ситуацията.
Докога ще продължи търпението на “десницата на реформаторите”, г-н Методиев?
Докато виждаме, че има воля за реформи. Падне ли волята, няма да има основание за подкрепа.
