– Г-н Методиев, белег на българската политика са задкулисните договорки. Преди поредния вот на недоверие и в очакване на дясно обединение вие от ДСБ с кого се срещате?
– Да кажа мнението си за задкулисните преговори. Коалиционната политика неизбежно е встрани от медийното внимание. Ако бъде изнесена пред публика от А до Я, обикновено фалира. Казвам го от опит. Конкретно на въпроса – интензивно разговаряме със СДС. Според решение на ДСБ партията ще отиде или сама на избори, или в коалиционна формула.
– Къде свършва границата на неизбежното мълчание и започват подозренията за недопустими игри?
– За жалост, границата зависи и от личните качества на политиците. Недопустимо е компромис отвъд общоприет принцип.
– Например?
– Договаряш, че най-важното е да бъдат отстранени от власт БСП и ДПС и същевременно скрито защитаваш интерес, който е в полза на ДПС или на БСП.
– За кои десни сте сигурни, че няма да ви предадат или да изтъргуват нещо зад гърба ви?
– Ще разделя десните на хора, които носят политическа отговорност, т. е. ръководители на партии, и на хора на някакво ниво в ръководството. Мое мнение е, че на първия етаж няма хора, които в момента спекулират. Лидерите имат искрено желание да се постигне дясно коалиране и дясно управление.
– И няма различия?
– Има разминавания дали коалицията да е двупартий-
на, трипартийна,двупартийна с личности от други партии, поканени в листите. Тези нюанси са прости и решими. На втория етаж обаче има хора, които не са еднозначни. Които директно създават шум в системата. Пламен Радонов, например, призовал СДС да се коалира с “Атака” в момент, когато СДС и ДСБ водят преговори. Това е провокация.
– Кого провокира?
– Собствената си формация. Не нас. Тази провокация може да спечели, може и да загуби. СДС прави свое допитване за коалиционната си политика за предстоящите избори. Бих се изненадал, ако мнозинството в СДС искат съюз с “Атака”.
– А дали ще поискат коалиция с вас след драматичната раздяла?
– След изборите за Европейски парламент, когато не спечелихме нито едно депутатско място, и най-силните скептици към подобно единодействие загубиха своя скептицизъм. Това се доказа на местните избори, когато се търсеха коалиционни формули.
– Извинявайте, но независимо от вашия извод сега отново се надцаквате. БНД изготви свой проект за коалиционно споразумение, СДС – също, подсказвайки, че не желае коалиция с БНД.
– Дясната опозиция е толкова раздробена, че подозренията са оправдани от ваша страна. Партийните водачи в рамките на опозиционното пространство са повече от десет. Как да не се чуват различни гласове?!
Кой каква претенция има е отделен разговор. Обикновено скромността не краси човека в политиката. Може би затова някои са прекалено нескромни… В тази ситуация е огромна трудност да се изгради дясна коалиция. Но граждани, които срещам, казват: “Г-н Методиев, идете заедно на избори. Не се понася повече.”
– Не се понасяло, но протестиращите пред парламента са по-малко от журналистите, които отразяват митингите.
– Не можем да очакваме масовост като тази от 19961997 г. Една от причините е, че партиите са инструмент на модерната демокрация. Те имат ангажимента да обират политическия протест през гражданите и да го демонстрират на площадите. Когато гледате протест в европейска държава, в първата редица са водачите на опозиционните партии.
– Защо не излезете и вие в първите редици?
– Протестиращите – и аз в някаква степен ги приветствам, казаха, че искат сами да изразят протеста си.
-БНД предлагат лидерите на партии да не влизат в ръководството на предизборната коалиция. Съгласни ли сте?
– Въпросът с българската десница е свързан с Иван Костов. С едно политическо явление, наречено – не от мен, костовизъм. То предизвиква разделяне вътре сред демократичната общност.
Костовистите искаме да бъдем колкото се може последователни, принципни и радикални. А някои хора не обичат радикализма. Искат нещата да изглеждат посимпатични. Когато им кажем, че не са симпатични, а много лоши, последствията от думите ни се отразяват върху изборните резултати.
Сега Иван Костов може да се съгласи с предложението лидерите да не са в ръководството на коалицията. Но може и да защити принципа, че водачите трябва да носят своята отговорност. Крайното решение предстои.
– Вашето мнение?
– Подкрепям правилото водачите да си носят ангажиментите. Научил съм го не само от учебниците по история. Покойният Стефан Савов поемаше отговорност за всяко свое действие от името на Демократическата партия. Независимо дали то е било негово лично, или колективно решение.
– Ако се наложи да избирате между БНД и СДС, кого ще предпочетете?
– Няма такъв избор. Без споразумение между ДСБ и СДС няма да има обединена дясна коалиция. Няма как да убедим гласоподавателите, че сме силен опозиционен блок.
– Съюз на десните сили
(бел. ред. – както предлага СДС) има по-голям шанс на изборите?
– Или пък Десен съюз на България… Шега между колети от СДС и ДСБ.
– Казвате, Иван Костов е проблемът на българската десница…
– Момент! Не съм казал такова нещо. Казах, че е делител на десницата. Че оттук се е появил костовизмът.
– Но вследствие на различни делители СДС и ДСБ не можете да влезете поотделно в следващия парламент.
– Твърдението е спекулативно. Но е вярно, че заедно двете политически сили ще вземат повече, отколкото поотделно.
– Младите социалисти стартираха агитацията за изборите. Обижда ли ви, че
наричат Костов “месията от Драгалевци”?
– Това не е обида, а глупост. Издава идейна безпомощност.
– Вашата основна теза е за силно дясно управление. Но се появи информация, че ЕНП и ПЕС договарят следизборна коалиция ГЕРБ – БСП. Вярвате ли?
– Не. Европейската десница не приема БСП като модерна социалистическа партия.
– Все пак възможно ли е съюзяване между ГЕРБ и
БСП?
– Е, в България всичко е възможно. За разлика от Европа, където има принципи. Не мога като шарлатанин да предсказвам непредсказуеми неща.
– Какво очаквате от вота на недоверие, който се каните да внесете?
– Съдържа потенциал за две възможности. Едната е при стегнато поведение на опозицията да се чуе ясно алтернативата на сегашното управление. Втората се съдържа в решението на НДСВ-да повторят поведението иа “Новото време” от края на миналия парламент, или да се отграничат от управлението и да отидат на избори.
– Съветът на коалицията в петък може би е договорил как да бъде изкарай мандатът докрай.
– Когато тройната коалиция разпределя средства, значи успокоява недоволните. Да, може да се предполага, че НДСВ е договорена до края на този мандат.
– Георги Пирински порица паралелната власт. Вие чухте тези думи, казани във Велико Търново. Къде е тази паралелна власт?
– Г-н Пирински я нарече даже октопод. Октопод е другото име на мафията. Председателят не стигна до думата мафия. Но говореше именно за това, че мафията е заплаха за българския парламентаризъм. Ако такова изявление на високопоставен деец на БСП започне да консолидира самата БСП, ако се намери общ език за национално съгласие и за война с мафията, България я чакат добри дни. Но съм сигурен в друго – че при липса на такова съгласие вдясно, то ще бъде постигнато при общо управление. И война срещу мафията ще има.
– Гарантирате ли, че по време на мандата на ОДС паралелна власт не е имало?
– Не, разбира се. Но гарантирам, че нямаше сила тази паралелна власт да влияе върху реформите.
– Чу се идея да бъдат отзовавани депутати, които гласуват с чужда карта. Вие с чужда карта гласувал ли сте?
– Ако на този въпрос депутат ви отговори негативно, не му вярвайте. В залата често има малко депутати, а в моите задължения е било да защитя мнението на партията, която ме е изпратила в парламента. Колега, който не е компетентен в този дебат, е отсъствал. Знаел съм мнението му по обсъждания законопроект. Така се получават случаите на гласуване с чужда карта.
Но не защитавам явлението. Напротив – похвална е инициативата да се преодолее. Направи се пътека и ако усилието продължи, проблемът ще изчезне. По тази пътека правилният ви въпрос към мене би трябвало да бъде: “С вашата карта гласува ли се, г-н Методиев. Давате ли си мнението, съгласието, доверието?”
– Давате ли?
– Давам. Ето нещо, което ще променя. Като говорим за промяна, тя не е в космоса. А във всеки един от нас.
***
Трите управляващи партии се договарят в момента как да пресрещнат кризата, за която твърдяха, че я нямало. Освен некомпетентност и корупция неумението да управлява кризата е едно от най-слабите места на коалицията. А “идейна нищета”, за която говори президентът Георги Първанов, показаха той самият и левицата през изминалите години. Европейската интеграция и членството в НАТО бяха идейни каузи на десницата.
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.