– Г-н Методиев, защо ДСБ реши да подготвя специален закон за царските имоти?
– Идеята да се реши един голям обществен публичен въпрос със законопроект е обичайна политическа практика. Много пъти се коментира от различни политически сили, че е необходимо да има яснота за собствеността на имотите на българския монархически институт. Въпросът дори не е толкова персонален – не става дума само за една или друга личност, а за собствеността на самия монархически институт като висша държавна институция на България в продължение на няколко десетилетия. Актуалността дойде от факта, че в управляващото мнозинство тези дни отново бе поставен на дневен ред въпросът за имотите на Симеон Сакскобургготски. И тъй като в договора за силна България с избирателите на ДСБ ние сме поели такъв ангажимент – да се възстановят на държавата тези незаконно придоби или използвани по незаконен начин имоти подготвяме законопроекта. Смятаме, че решаването на проблема трябва да мине през закон.
– Като историк къде виждате основанията да твърдите, че имотите са незаконно придобити и трябва да се възстановят на държавата?
– Като експерт, който се занимава с историята на държавните институции след 1879 г., твърдя съвсем отговорно, че конституционната реалност за монархическия институт е следната: имотите, с които той се сдобива, независимо дали при княз Александър I, княз Фердинанд, цар Фердинанд или цар Борис III, са собственост на тази висша държавна институция. И не мога да разбера как държавна собственост може да се превърне в частна. Не приемам това и съм готов да разработя конкретни текстове. Разбира се, ще ги обсъдя с колегите си, може някои неща да бъдат коригирани. Но Учредителното събрание взима решения в този смисъл. То определя през 1879 г., че поради бедността на младата българска държава общините трябва да даряват имоти. Че цивилната листа трябва да бъде с определен размер. Това е бюджетът, който през парите на данъкоплатците се отпуска на този монархически институт. Тоест това са пари, собственост на държавата България. Тези неща за мен са исторически ценни и смятам, че трябва да присъстват в един дебат по темата за царските имоти.
– Колегите ви от ОДС обаче сезираха главния прокурор, за да се реши проблемът?
– От ДСБ също сезирахме прокуратурата. Но тя е длъжна да провери всички данни и факти за конкретните действия по възстановяването на собствеността на Сакскобургготски. Това по същество е друга тема. Свързана е с точно определени дейности на администрацията по въвеждането във владение на тези имоти. Законопроектът трябва да регламентира нещата веднъж завинаги от гледна точка на държавата. Но това не изключва факта, че има нужда да бъдат проверени всички актове на правителството след 2001 г. За да се установи дали те са правомерни, дали не са нарушени законите на страната.
– От БСП пък поискаха анкетна комисия за царските имоти, след което парламентарната група гласува против създаването й. Как си обяснявате това?
– Да се създаде анкетна комисия за подобен проблем е нещо съвсем нормално, ДСБ гласувахме “за”. Народното събрание трябва да може да се запознае с всички обстоятелства, свързани с връщането на царските имоти. Ако разделим нещата – от една страна, е анкетната парламентарна комисия, която да проучи нещата, от втора, е разследването на прокуратурата, а, от трета – законопроектът да регламентира проблемите в интерес на държавата. Тези три действия могат, разбира се, да вървят успоредно. Те не се конфронтират едно друго. Що се отнася до БСП – отказът им да подкрепят създаването на анкетна комисия за царските имоти, каквото решение взеха само дни преди това, не е първият случай, в който партията съобщава едно, после прави друго Досега се оправдаваха за това, което отказват да свършат, че не управляват сами, а в коалиция. В конкретния случай подобно оправдание ще звучи съвсем нелепо, защото те знаеха, че са в коалиция и когато решиха да искат комисията миналия уикенд. Сега може би ще кажат, че не му е дошло времето и ще търсят по-подходящ момент. При всички случаи действията им показват политическа демагогия и лицемерие, което е много семпло и лесно се разбира.
– Появиха се хипотези, че става дума за политическа сделка, приемате ли подобни версии?
– Има вариант за сделка, в която да се получи “петрол срещу гори”, както се изрази един колега. Да не се повдигат и разследват въпроси, свързани с финансирането на БСП от машинациите на програмата “Петрол срещу храни”. Такъв тип договорки може и да съществуват, но те са на тъмно, обществото не ги вижда.
– И преговорите за десен кандидат-президент не са много на светло – как вървят те? Доста гневни реплики си размениха д-р Николай Михайлов от ДСБ и лидерът на СДС Петър Стоянов в парламента в сряда?
– Мога да гарантирам, че за ДСБ консултациите за единна кандидатура не са политически пиар. За нас това е добре осъзната политическа необходимост, за да можем да се противопоставим на действащия президент и нарастващата популистка вълна в страната. Смятаме, че, заставайки зад една кандидатпрезидентска двойка, ще дадем възможност за сериозна промяна за ново лидерско начало в управлението на страната. Това е и възможност да се тръгне към нормализация в България. В момента виждаме хаос, нерешителност, некомпетентност и слабост в управлението, и то точно в навечерието на влизането ни в Европейския съюз.
– Обсъждате ли какъв да бъде десният кандидат, за да се противопостави не само на Георги Първанов, но и на евентуален друг по-популистки, да го наречем, противник?
– Дясната кандидатура намира своите основания както и в некомпетентността на тройната коалиция, така и в нарастващите популистки очаквания в населението. Които няма да доведат до нищо добро, разумните хора, надяваме се, си дават сметка за това.
– Заговори се за варианта “Костов – президент, Надежда – вице”?
– Това са спекулации с имена. Основният проблем е дали очакванията на избирателите са за политически деец, когото познават и на когото имат доверие, или за човек, не толкова ярко обвързан с политиката.
– А конфликтите?
– Конфликтите са неизбежни. Не можем да очакваме, че всичко ще тръгне по мед и масло. Ще бъде противоестествено да не се получават в даден момент различия. По-важна е общата воля за постигане на единна кандидатура. Доколкото виждам, при десните партии, които участват в преговорите, тя е налице. Всички искат да има общ десен кандидат за президент.
– Подготвяте ли се и за вариант Сакскобургготски де се яви на президентските избори наесен?
– Симеон Сакскобургготски към този момент има други грижи, свързани с тройната коалиция. Нещата в нея съвсем не вървят гладко, тя не е толкова сигурна, колкото се твърди. Попада от криза в криза. Но това да си бивш престолонаследник в една страна, да си станал премиер и да се кандидатираш за президент означава, че се дистанцираш от собственото си минало. Тоест и от самия себе си в някаква степен.