– Г-н Методиев, защо се бави толкова съставянето на комисия за разкриване на досиетата на Държавна сигурност?
– Когато се създава една институция от Парламента, тези, които носят отговорност за нейното създаване са управляващото мнозинство, тъй като те имат наличния брой гласове. В случая с комисията по досиетата е ясно, че управляващото мнозинство не може помежду си да постигне съгласие.
От друга страна този закон беше приет с много голямо съгласие – може би 90% от текстовете бяха приети от почти всички народни представители. Трябваше веднага след това да се проведат политически консултации между всички парламентарни групи, за да може със същото съгласие да се избере и комисията. Такъв беше логичният път. Това обаче не се прави, защото в самото мнозинство не могат да се договорят. А вече всички срокове изтекоха.
– Взаимосвързани ли са евроизборите и досиетата?
– Забавянето има нещо общо с евроизборите и още повече – с местните избори, защото тази институция се бави да възникне – а докато тези хора се сработят, докато подберат около себе си необходимата администрация – ще мине много време. Може би има такава крайна цел – всичко това да се случи така, че да няма проверка за връзка с ДС и на лицата, явяващи се на местните избори. Защото, ако при евроизборите става дума за стотина човека, то за местните става дума за хиляди хора. Може да се окаже, че дори ако комисията бъде създадена през май, тя да не е във функционална годност да прави справки.
– Как възприемате скандала с Георги Константинов, издигнат от ОДС за член на комисията?
– Всяка парламентарна група е в правото си да си предложи свой кандидат. Когато предложиш кандидат, който заявява след това, че няма нищо общо с теб, това за мен е проблем. А когато се окаже, че този кандидат споделя идеите на анархокомунизма, учудването става още по-голям. Но в крайна сметка отговорността е на ОДС. Важно е обаче да не се допуска да има по-малко представители на дясната опозиция в комисията.
– Спечели ли нещо България от вота на недоверие заради здравеопазването, който внесе опозицията?
– Има поне две преки обществени ползи. Едната е, че много неща около кризата в здравеопазването станаха ясни с конкретни факти и имена – да кажем, каква е отговорността на министър-председателя за общата политика, водена от правителството в областта на здравеопазването, каква е отговорността на Гайдарски, какво се случва със Здравната каса, каква е ролята на Лекарския съюз. Второто е, че управляващите бяха принудени да дават отговори в сравнително кратък период от време какво ще се случи със здравеопазването. Пое се ангажимент от Станишев,
че до края на месец март те ще излязат със стратегия какво е бъдещето на здравното осигуряване.
Най-малкото – започнаха да говорят за това. Защото управляващите се радват на един медиен комфорт. Поради огромното си мнозинство – 170 народни представители от общо 240, те имат самочувствието, че могат да правят каквото си искат. Затова се налага да бъдат отрезвявани чрез възможните парламентарни средства.
– Доволен ли сте от консултациите с президента за състава на ЦИК, която ще следи евроизборите и по-специално от кандидатурата на съдия Светла Димитрова?
– Притеснява ме броят на членовете – решение, поставено като свършен факт, което не може да бъде променено. Според мен наличието на толкова много членове дава прекалено много хора на самото мнозинство.
-Мнението на управляващите беше, че чрез увеличаване състава на ЦИК, ще се дадат повече места на опозицията.
– Да, но, когато се направи проста аритметика – от 25 човека фактически 6 ще бъдат опозиционните представители. Това означава, че управляващите ще имат 19 човека в ЦИК. Те можеха спокойно да бъдат 15 и пак щяха да имат сериозно мнозинство. Смятам това увеличаване за нередно, защото то е просто разход на средства. Що се отнася до кандидатурата на Светла Димитрова, нямам възможност да кажа “за” или “против”, защото не познавам госпожата. Надявам се да бъде безпристрастен арбитър по време на изборния процес.
– Какво е бъдещото на Тройната коалиция в очите на един историк?
– Ще Ви отговоря като действащ политик на този въпрос. Имат пълната възможност да си изкарат мандата докрай, имат пълната възможност да направят ремонт в кабинета, имат и възможността да си сменят министър-председателя. Защото е ясно, че тази коалиция не се ръководи от г-н Станишев. Популярно е, че тя е създадена под патронажа на Георги Първанов и има едно сложно управление от трима човека. Вътре компромисите се правят непрестанно и могат да засегнат и премиерския пост. Въпреки това при 160 депутата те имат реална възможност да си изкарат мандата до край.
– Как оценявате политическите тенденции в България?
– Позицията на ДСБ, от самото основаване на партията, винаги е била настроена срещу популистките обещания. Според нас така се залъгват избирателите. Впоследствие тази лъжа се разконспирира, но крайният резултат е, че управлението попада в лицето на хора, които не спазват собствените си задължения пред избирателите. От друга страна нарастват очакванията на хората от популистки вождове, в които те виждат отново това, което гледаха през 2001 г. в образа на Симеон Сакскобургготски. Те смятат, че ще дойде някой човек, който има толкова сила в себе си, толкова е мощен, че ще оправи всички проблеми за кратко време. Това са илюзии. А за тях се плаща скъпо, защото се плаща в продължение на години – например на един или два мандата.
– Може ли да продължи това залъгване до безкрайност?

– Със сигурност не може да продължи до безкрай. Но може да влоши ситуацията на обществото за определен период. В рамките на един човешки живот това може да се окаже половин поколение, да кажем. Спомням си, че през 1990 г. западноевропейски експерти казаха, че Източна Европа ще се доближи до Западна към 2010 г. И още тогава си дадох сметка, че става дума за 20 години, което е едно активно поколение. Всички препъвания по пътя от популистки тип увеличават това време – на 24, 28 години… Така в очите на отделния човек този период може да се определи като безкрай – като един живот. От тази гледна точка политическата перспектива днес в страната не е добра.