Веселин Методиев: Да съхраним смисъла на демокрацията

– Като бивш министър на образованието как гледате на това, което става около БАН, закриването на ВАК?

– Министър Игнатов, както и сегашният столичен кмет г-жа Фандъкова заявиха преди няколко месеца една програма в комисията по образование, която аз подкрепям. Тази програма съдържа в себе си няколко законодателни стъпки. Първата е закон, който да смени сегашния закон за научните степени и звания, и да се създаде една процедура на университетско израстване на българските преподаватели във висшите училища, която е адекватна на това, което Европа прави през последните столетия. И, разбира се, да се махне една административно-командна система на управление на науката. Това е нещо, което през 2000 г. не можа да събере подкрепа в парламента и оттогава беше изоставено. На второ място, работят по закон за висшето образование, който може да прерасне в изцяло нов закон или в голяма промяна на действащия. И на трето място, има амбиция да се направи преглед на цялото законодателство, което действа в областта на средното образование, и да се потърсят някои решения за окрупняване на това законодателство, да се види какво учат децата в съответния клас, как го учат, по какви учебници… И това бе прекратено през 2000 г., когато бяха публикувани първите стандарти в Държавен вестник. Има подкрепа в ръководството на министерството за продължаване работата по делегираните бюджети, които започнаха през 1997 г., и в усъвършенстването на матурата, което също беше поставено като основа през 1999 г.

– Вие виждате приемственост с времето, когато бяхте министър?

– Мога да кажа, че през тези години – от 2000 насам, в областта на висшето образование имаше известна приемственост и благодарение на учителската стачка се получи приемственост и за делегираните бюджети. Струва ми се, че предишното управление нямаше да предприеме тези стъпки, ако не беше натискът на учителите. Освен това мисля, че сегашният министър г-н Сергей Игнатов, когото познавам като колега от Нов български университет, бил ми е ректор, е човек решителен, компетентен и много важно за такава тежка работа – смел в действията си. Ако не притежава тези качества, той не може да продължи тези промени, които са много сериозни и тежки.

– Мнението ви за орязания бюджет на БАН…

– Според мен това беше грешка на бюджетната комисия, която г-н Дянков подкрепи фактически. Защото БАН заяви желание за реформи за първи път така цялостно. Струва ми се, че през 2010 г. и г-н Дянков, и г-н Игнатов ще намерят начин да наваксат това намаление, но при условията на реформи. Защото и двамата заявиха, че ще се подкрепят всички институции, които провеждат сериозни промени. Така ще се избегне грешката, която беше допусната.

– Вие, от Синята коалиция, как се чувствате – като управляващи или…

– Ще отговоря първо сериозно, а след това и с малко чувство за хумор, доколкото съм способен на това. Ние за първи път в България имаме правителство на малцинството, което означава, че една политическа партия, която е спечелила изборите, но няма 121 депутати, получава шанса, подкрепяна от други партии, да си състави самостоятелно правителство. Това е непознато в България и абсолютно разпространено в Европа.

– Правителството на Филип Димитров не беше ли на малцинството?

– Филип Димитров не се съобщи като правителство на малцинството. Тогава имаше една фраза – “ С малко, но завинаги“, имаше едно опиянение и възторг. Синята коалиция взе принципно решение, последователно от нейното създаване – да се подкрепи правителство, което постави БСП и ДПС в опозиция. Виждаме, че когато тези партии са в опозиция, в страната започват да се извършват правилни политики и то при условие на криза. БСП и ДПС не могат да управляват кризата, те по-скоро със собственото си управление предизвикват криза. Това няма нужда дори да бъде доказвано – всеки, който следи даже повърхностно политическия живот в България, го е видял с очите си. Така че от тази гледна точка ние подкрепяме управлението на страната. Дадохме доверието си при съставянето на правителството и сега при бюджета. Това са двете най-важни неща, по които се измерва дали участваш фактически в управлението на страната. Що се отнася до шегата “ на власт и в опозиция“, тя има едно такова измерение – на власт си, когато можеш да назначаваш, в опозиция си, когато не можеш да назначаваш.

– Излиза, че вашата подкрепа е безкористна?

– Не, не е. Тя е основана на няколко принципни въпроса, които Синята коалиция е записала в своята програма. Ще дам пример с образованието. В нашата програма е записано, че не може да има администриране в науката. Как да не подкрепим г-н Игнатов, след като сме го записали в собствената си програма? Нещата, по които имаме съвпадения с ГЕРБ, не са малко. Също така ние заявяваме много често въпроси пред управляващата партия, които виждаме, че се чуват и по тях се взимат мерки. Например от въпроса, зададен към министър-председателя от г-н Костов и г-жа Михайлова, се разбра, че контролните механизми вътре в държавните институции не работят от години и това е един от факторите да не се подават данни на прокуратурата за извършени нарушения. Министърпредседателят каза, че до края на тази календарна година ще се направят такива промени, че тези механизми да проработят. И това е нещо, което е записано в нашата предизборна програма. И има съвпадение на позициите. Да не изброявам още неща.от които се вижда, че това е начинът на подкрепа.

– Иван Костов каза, че всички изисквания на Синята коалиция към бюджета са били приети…

– Имаше дебати и в крайна сметка нашите предложения станаха част от българското законодателство – и в данъчните закони, и в бюджета.

– Как виждате т.нар. традиционна десница?

– Мисля, че в България да си десен политик е трудна работа. Защото десницата не може да работи с популистки ходове, по принцип й е трудно да влезе в ролята на печелившия популист. И от тази гледна точка в едно емоционално време на големи промени, на разочарования, на очаквания махалото на настроенията се колебае много силно от ляво на дясно. Търси се много често решение в нещо съвсем ново. И заради това на хората, които искат да бъдат принципни и последователни и да защитават позициите, които са заемали през годините, им е трудно да се занимават с политика, но пък това е начин да се съхранява смисълът на демокрацията. Защото, ако ние се събуждаме през четири години с нещо ново, което ще наругаем през следващите четири години, то много скоро ще наругаем самата демокрация. И това е опасно за цялата парламентарна система. Такива случаи за съжаление в българската история има.

– А защо не издигнахте кандидат за кмет на София?

– Като Синята коалиция сме участвали два пъти тази година на избори – европейските и националните. И сме получили доверие, което не беше малко. Редовни избори ще има след две години. Заключенията за обезличаване на сините ще са валидни тогава, ако Синята коалиция не се представи на тези избори както местните, така и президентските. От тази гледна точка на последното си национално събрание ДСБ взе решение Синята коалиция да издигне навсякъде на местните избори свои кандидати, както и на президентските. Предстоящата 2010 г. ще бъде година на подготовка.

– Следите ли какво става в Демократическата партия? Вашата политическа кариера започна оттам?

– Аз съм се върнал в някакъв смисъл обратно в партийната политика заради ДСБ. Аз съм човек, който е повярвал, че има кауза за силна България в обединена Европа, и смятам, че всеки патриот може да работи за такава политика. И още – че г-н Иван Костов е национален лидер. Може би след г-н Стефан Савов той е вторият. Това са двамата, които представляваха такъв тип национални политици. Да се работи с такива хора за мен е чест.