-Г-н Методиев, „Демократи за силна България“ настояват да бъдат предприети по-задълбочени проверки на сигналите, свързани с царските имоти, частните колекции, магистрала „Тракия“ и със случая с царската болница. Дори във вторник (28 ноември) се обърнахте към прокуратурата. Очаквате ли някой да погледне сериозно на тези ваши усилия?
– Първо, смятаме, че темата за царската болница, така, както беше представена в публичното пространство и от прокуратурата, е непълна. Ние сме хората, които през 2004 г. създадоха анкетната комисия, и сме работили много по тази тема. Смятаме, че следствието трябва да стигне до министър-председателя и министрите, тъй като те носят политическата отговорност за тази безспорно корупционна ситуация. Предоставили сме на прокуратурата всички данни. Самият парламент е изпратил резултатите от анкетната комисия. Настояваме те да бъдат в центъра на вниманието. Предоставили сме и материали, свързани с царските имоти, частните колекции и с магистрала „Тракия“. След като за царската болница сме излезли прави, нека да бъдат така любезни да обърнат внимание и на другите ни сигнали.
– Как оценявате състоянието на българската десница след президентските избори?
– Надали ще ви изненадам с някоя дума извън вече казаното. Тежко, сложно… Криза, която за съжаление се задълбочава. След такава констатация, разбира се, е редно да се запитаме: „А сега накъде“? Мисля, че след вече уталожващите се емоции става все по-ясно, че съществуващите партии, главно ДСБ и СДС, трябва да направят преоценка на собствените си слабости, за да ги преодолеят. Останалите, извън тези партии, се опитват да участват в нещо, което наричат преструктуриране на дясното,
или ново дясно…
-Такива опити наблюдаваме от много години и те не са били кой знае колко успешни. ДСБ направи своята равносметка на национално съвещание с председателите на общинските организации…
– Да, на него стана ясно, че има хора, включително и при нас, става дума всъщност само за един човек – господин Димитър Абаджиев, които имат възглед за нов тип структура и през граждански сдружения търсят решение на кризата. Като съобщават, че именно те могат да легитимират нови десници.
– Някои ваши хора последваха Абаджиев. Пресата нарече това „лавина от оставки в ДСБ“. Колко души напуснаха партията?
– ДСБ има хоризонтална структура. Това означава, че нямаме областни председатели. Всички общински организации са равни, те имат своите общински ръководства. От тези над 220 общински организации има оставки на ръководствата във Велико Търново, Горна Оряховица и, доколкото разбирам, в Павликени и Сухиндол. Което не е лавина, това е злоупотреба с тази дума. Явно е желанието на колеги на Димитър Абаджиев, които са работили с него в един избирателен район, да го последват в неговите нови начинания. Така че за ДСБ такъв проблем не съществува. Той беше създаден неотдавна като медийна представа, но и вашите колеги се увериха, че „лавина“ няма нищо общо с този случай.
– Партията ви завоюва някакви позиции след парламентарните избори през 2005-а, думата ви се чуваше и в 40-ото Народно събрание. Сега чувствате ли се като пораженци?
– Не, защото загубата на президентските избори, която безспорно е много тежка, при огромния брой гласоподаватели вляво за господин Първанов и много малката подкрепа за господин Беронов, не е поражение за ДСБ. По-скоро беше поразена идеята за единна кандидатура на десницата. Много пъти се казваше така: „Политическите партии, които влязохте в парламента и сте в опозиция, трябва да бъдете с единен кандидат“. И ние се подчинихме на този призив. Но тази формула не се оказа печеливша, включително и пред избирателите, не само сред партийните дейци.
– Не поразиха ли общата кандидатура самите лидери на десните партии с половингодишните си пазарлъци?
– Искам много точно да отговоря на този въпрос. Нашата идея бе да започнат разговори и такава беше и поканата ни през февруари 2006 година към ръководствата на трите десни политически сили, които са в парламента (б.а. – ОДС, ДСБ и ССД). Грешният формат на преговорите дойде от факта, че две от тези парламентарни групи представляват коалиции. От „Демократи за силна България“ не можехме да им кажем „вие ще присъствате, а вие няма да присъствате“. Обърнахме се към колегите си като членове на Европейската народна партия, опитвайки се да намалим опасността от протакане на преговорите. Но и това не беше прието. Връх на всичко бе претенцията на столичния кмет Бойко Борисов да се включи в тази вече създадена суматоха.
– Неизбежно е да заговорим и за столичния кмет. Най-честите коментари са, че дясното е поднесено наготово на Бойко Борисов.
– Тези преждевременни коментари създават някакъв медиен образ около господин Борисов и бъдещата му партия. Но за да се говори конкретно и да се дават оценки, трябва да се мине през най-важния механизъм на демокрацията – изборите. Когато формацията ГЕРБ,или както там бъде наименована на 3 декември, отиде на избори, ще видим какво доверие имат хората към нея. Проучванията на социолозите показват, че доверието към такава формация е толкова, колкото към ДПС. Може би те ще тежат толкова, колкото ДПС в момента. Или колкото тежи „Атака“.
– Следващата цел на ДСБ са изборите за евродепутати, а по-далечната – местният вот през следващата есен. Имате ли някаква политическа стратегия.
– Да, и сме заявили своите намерения. Длъжни сме пред хората, които имат доверие в ДСБ и гласуват за нас, да се явим самостоятелно на изборите за европейски депутати. А за местните избори решението на националното ни събрание още отпреди месеци е, че трябва да спазим нашия устав – т.е. всяка общинска организация да прецени на място дали да се яви самостоятелно, или да търси форма на единодействие с други партии.
– Смятате ли, че законът за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност е добър в сегашния му вид?
– Ние предложихме това, което беше преустановено през 2002 г. от мнозинството на НДСВ и БСП, сега да се възстанови. Внесохме свой проект за нов закон. Срещнахме подкрепа в мнозинството и, което е най-интересното, тъкмо от тези политически партии, които тогава спряха този закон. Очакването ми е, че ще излезе добър закон.
– Неправителственият сектор обаче изрази сериозни резерви към това, че евентуалният отказ от Комисията по досиетата за достъп до някои документи не може да се обжалва в съда.
– Всеки стопанин на архиви така или иначе има възможност да ограничава достъпа до тях. Мисля, че комисията, ако бъде създадена във вида, в който е предложена, без доминация на някоя от политическите партии, ще е с ограничени възможности да спира достъпа, защото няма да се получава коалиция вътре в нея.
– А ако се повтори като модел съотношението от пленарната зала? С мнозинство на тройната коалиция?
– Може, ако има единодействие на управляващата коалиция при приемането на закона. Но виждаме, че такова няма. Напротив, НДСВ и ДПС разчитат, заедно с опозицията, да приемат този закон. Излиза, че комисията трябва да бъде на всички, без БСП.
– И нямате опасения, че проектозаконът за досиетата е обект на вътрешнокоалиционни пазарлъци и наддаване?
– Не съм казал такова нещо. Смятам, че има такива пазарлъци и те почти всяка седмица изскачат от средите на управляващите. Говорех конкретно за функционирането на закона през тази комисия.
– Удовлетворена ли е опозицията от четвъртата поправка в конституцията, която мина на първо четене?
– Не. За да си удовлетворен от нещо, трябва да видиш как поправена грешка няма да се задълбочи след това. Мисля, че управляващите не са наясно как да оправят нещата с грешката в третата поправка за съдебната власт, а също и по отношение на идеите за децентрализация на общините, които ние по принцип подкрепяме. Даже ще направя една прогноза. Подозирам, че на второ четене няма да има такова мнозинство, каквото имаше на първо.
– ДСБ даде достатъчно ясни индикации, че поема свой партиен живот без коалиции с останалите десни. И в парламента ли ще действате така? Всъщност какво можете да направите сами с тринадесетина депутати?
– Що се отнася до позиции по някои законопроекти, ние наистина ще бъдем такива, каквито сме от самото начало на този парламент. Колкото до гласуване на конкретни текстове, до опити за възпрепятстване на някои действия на мнозинството, там ще действаме заедно с останалите парламентарни групи. За да има ефективност, трябва да има такова единодействие.