Веселин Методиев е роден на 3 ноември 1957 г. в Силистра. През 1979 г. завършва история в СУ “Климент Охридски”. До 1993-а работи в Главно управление на архивите. Заместник-председател на Демократическата партия. Заместник министър-председател и министър на образованието и науката в правителството на Иван Костов (1997-1999). Един от основателите на Демократи за силна България (ДСБ). Депутат в 37-ото, 38-ото, 40-ото и 41-вото ИС. Член на парламентарната Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, както и на подкомисията за контрол на СРС
в 41-вото НС.
Г-н Методиев, вече знаете ли кой е “пробил” мобилния телефон на шефа на митниците Ваньо Танов и бихте ли казали какво означава твърдението на премиера за пробива?
С тази терминология трудно мога да се справя, но мога да отговоря на въпроса чрез това, което съм разбрал от медиите. След заседанието на подкомисията се надявам да имам и повече яснота по проблема. Версиите за случващото се са две -или става въпрос за подслушване по Закона за СРС, което означава оторизиран орган по закона да е поискал, съдът да е разрешил и службата към министъра на вътрешните работи да е провела тези СРС. Това е едната възможност, към която като че ли насочват и думите на прокуратурата, която извършва проверка. Втората версия е за възможността по частен път да бъде извършено подслушването. Но това би било незаконно действие.
Каква е политическата цена на този теч на СРС и кой ще я плати?
Този въпрос е изключително важен и за парламента, за да може да бъде приключен въпросът не само в легитимисткия си план, но и в политическия, тъй като обществото няма да бъде успокоено само от легитимисткото говорене на институциите. То ще иска да чуе имало ли е политическа злоупотреба, или е нямало. Като става дума за двама заместник министър-председатели на България от възможните двама, то, разбира се, става дума за голям политически въпрос. Докато на този голям политически въпрос няма отговор, няма да спре и скандалът. Колкото до това, което предстои да извърши нашата подкомисия, аз мога да отговоря по следния начин: политическа отговорност се носи от политическите кабинети. А това ще рече, че политическа отговорност в прокуратурата няма, има в министерствата. В конкретния случай тя би следвало да се търси или в Министерството на финансите, или в това на вътрешните работи. Ако там е имало злоупотреби.
Защо в Министерството на финансите трябва да се търси политическа отговорност, след като става въпрос за частни разговори, в които не участват заподозрени в тежки престъпления, и тези разговори са подслушвани от някой друг?
Ако нашата подкомисия успее да проследи всички неща и ги види в подробности – през формалния и професионалния път на движение на едно СРС, това няма да означава, че Народното събрание е свършило своята работа. Защото парламентът трябва да покани в комисията по корупция господин Ваньо Танов и да го попита има или няма такива фирми, за които той говори, че над тях е спуснат чадър. Той вече не може да остане мълчалив. След това и Комисията по вътрешен ред и сигурност също трябва да проведе изслушвания. Така че политическият отговор, който парламентът трябва да даде, няма как да се получи, ако не бъдат включени всички институции.
Ваньо Танов е бил изслушван по темата от комисията по корупция и материалите са засекретени. Защо не поискате да ги ползвате, а отново сте решили да го слушате?
Това е необходимо да се направи, но не е достатъчно.
Не разбирам и как подкомисията за контрол на СРС с ограничените си правомощия, които стигат до законността при използването на тези средства, ще даде отговор на многото въпроси.
Парламентът не е разследващ орган, той е най-важната политическа институция в страната. Ето защо, когато започнем проучването, изясняването на този въпрос, ние сме институцията, която може да даде отговор на политическия въпрос в рамките на пътя на едно СРС. Тоест, ако си свършим работата докрай, ние ще дадем отговор на въпроса за политическата отговорност в Министерството на вътрешните работи.
Какво очаквате да направи тази подкомисия и имате ли яснота за стъпките, които трябва да се направят?
Първото, което трябва да се направи с помощта на експертите, е да се изясни формалната страна на пътя на СРС. На нормален език това означава, че някой орган е имал данни за извършване на тежко престъпление, че този орган е имал право да изиска по Закона за СРС. След това трябва да знаем какви конкретни мотиви са написали и представили пред съда, след това има служба, която се занимава със самото техническо средство -и там трябва да има документ. Накрая трябва да се разбере какво е свършено и как е приключено. Ако е установено, че няма данни за престъпление, трябва да се види дали са унищожени СРС. Това е експертна работа за няколко дни. И след нея следват въпросите за персоните по този път.
Да разбирам ли, че вие изключвате варианта службите, които по закон имат право да ползват СРС, да са направили това извън регламента?
През цялото време ви отговарям в хипотезата, че се е вървяло по пътя на закона. Не мога да си представя да е избран друг път. Прокуратурата не говори за такъв вариант.
Бяхте вицепремиер и министър на образованието. Ако имахте тези постове в настоящия кабинет и вие ли като министрите на Борисов щяхте да твърдите, че няма нищо ненормално да бъдеш подслушван?
Това е историческа хипотеза, но с радост ще ви отговоря. Водил съм разговори с мои колеги, включително и с министър-председателя си – за ролята на спецслужбите, за това в каква степен една публична личност може да се лиши от част от свободата си. И като всеки демократ съм се вълнувал от този въпрос. Мисля, че до ден днешен в НСО съществува ред, според който хората, които работят там, всеки ден имат задължение да пишат рапорт. Това го научих още в началото на нашето управление. Работех по деликатен законопроект, свързан с досиетата. Тогава се получи предложение от НСО да ми поставят охрана – до този момент аз ползвах само кола, която се обслужваше от двама шофьори. Казах, че нямам нужда от това и отказах. След това разбрах, че съм отказал още един човек да пише рапорт за моя ден. Личното ми мнение е, че е безумно дори и за момент да се помисли, че българските граждани могат да бъдат подслушвани – това означава, че свободата е изчезнала. С политиците е малко по-различно. Те по своя воля се отказват от част от свободата си. В Германия и в Брюксел също има дебати по тази тема.
Нали няма да ми кажете, че европейските политици са дали съгласие да бъдат подслушвани?
Европейската практика е загриженост за държавата и заострено внимание да не се злоупотребява с власт. Защото периодично и там се случва да гърмят скандали – за поведение на някой министър, за злоупотреби…
Като стана въпрос за свободата, няма как да не ви попитам за свежата идея на ГЕРБ да напише Закон за клеветата. Как оценявате необходимостта от такъв нормативен акт?
На подобно хрумване гледам като на изява на новобранци. Когато си отскоро в една работа и се сблъскаш с проблеми, започваш да търсиш радикални решения и мислиш, че ги има. Няма ги. Въпросът с името и достойнството на един човек се охранява от самия него, а не от правила срещу медиите.
И закона за ликвидиране на БАН ли го сътвориха от новобранско неумение?
В голяма степен – да. Защото натискът от министрите върху народните представители да се реши нещо бързо показваше неправилния път.
А защо се бързаше толкова много?
Когато тръгнеш да реформираш такава тежка и консервативна система, ти се иска да го направиш бързо и решително. Това е хубаво. Аз бих застанал зад такава теза. Но когато решиш да го правиш във война с всички, е сигурно, че ще загубиш. Мисля, че колегите от ГЕРБ вече са на път да се откажат от голяма част от крайните си идеи по отношение на БАН.
На финала съм изкушена да ви задам и няколко политически въпроса. Наистина ли след 40 дни ще оповестите кандидата си за президент?
Това го казаха колегите от СДС.
По какъв начин ще излъчите тази кандидатура и има ли яснота в какъв формат ще участвате в президентския вот?
За формата има яснота. И двете партии вече декларираха на политически форуми, че не поставят под съмнение формулата Синя коалиция. Това, което ми е известно за кандидатурите, е, че всяка партия ще има възможност да предложи и в рамките на консултации между двете ръководства да се стигне до консенсус. Ако не се стигне до такъв, ще се направят отворени предварителни избори на десницата.
ДСБ има ли вече свои кандидатури?
– Не.
Да разбираме ли, че този път ще играете за победа, а не просто за участие – както направихте с Неделчо Беронов?
С г-н Беронов играхме за победа, но може би не го направихме по най-добрия начин.
в-к “БАНКЕРЪ”, интервю на Павлина Живкова