Таксите във ВУЗ в Англия стават непоносими вижте протестите на студентите там. Моята информация е, че не е по-добро положението и в САЩ, Много хора се Връщат по родните си места, защото не могат да издържат финансово. Сега е моментът да се стабилизират нашите висши училища.

Г-н Методиев, кое ви накара да напишете законопроект за БАН: опитът ви на политик или на образователен министър през 1997-1999 г. в кабинета на ОДС?

Нито едното, нито другото, а конкретната ситуация. Аз познавам доста хора от академията на науките, с тях ме свързва дълголетна работа и преди около седмица, докато обсъждахме проблемите в самата БАН, бях запознат с един законопроект на група учени. Те нямат претенции той да е съвършен, само изразява тяхната гледна точка. За мен текстът обаче е добър.
Потърсих мнението на колегите в Народното събрание и видях, че по него може да се постигне висока степен на съгласие. Затова го и предложих. Това напрежение, което е неползотворно, трябва да бъде спряно. Позволих си да кажа и на колегите от ГЕРБ, че в такива войни няма победители и всички губим.

Кое е основното във вашето предложение?

Възгледът, че държавата трябва да се срещне някъде с една автономна институция и това “някъде” трябва да е структурирано.
В законопроекта се предлага такава форма и тя се нарича Съвет на настоятелите. В нея има представители на държавата и на ръководството на БАН. Там трябва да вземат решения с квалифицирано мнозинство, така че никой да не може да си играе на това, което партиите наричат апаратни игри.

Как ще бъде представена държавата?

В съвета ще влизат министрите на образованието, на финансите, на икономиката и на околната среда. Самите институти се конфедерират в един изследователски център и той става фактическото ядро на БАН, основният двигател на науката.
Най-важното в този конфликт между учените и държавата е да се постигне компромис. Ако няма такъв, няма да стане нищо. Първо, защото ние се намираме в една лоша криза и второ се намираме в една обща криза – не само на отношенията академия – изпълнителна власт. Говоря за общата криза в рамките на Европа и евроатлантическия свят. Тя постави въпроси, в чието изясняване науката има решаваща роля за развитието на света в следващото десетилетие.

Вашият проект обаче не мина в комисията по образованието в сряда следобед. Защо?

Много неприятно ме изненада позицията на колегите от ГЕРБ, част от които гласуваха заедно с БСП и ДПС. Според мен изненадан беше и самият министър на образованието Сергей Игнатов, който подкрепи законопроекта. Аз оттеглих своята подкрепа на комисията. Нещата ще се решат в пленарната зала, но не е добре това, което се получи. (На заседанието изненадващо се появи финансовият министър Дянков и след 30-ина минути депутатите от мнозинството втвърдиха позицията си към академията и се получи разнобой в гласуването – 6. р.)

Кога според вас управляващите и академията ще заровят томахавките?

В един конфликт и двете страни носят отговорност. Трябва да намерят онова поле, в което думата реформа се припокрива. Тя е водеща и за двете страни, но не е изпълнена с еднакво съдържание. Разбира се, за правителството тя е свързана и с намаляване на разходите – това е естествено. А пък ръководството на академията не може да прави промени, без да има финансова подкрепа.

Вие сте първият от министрите на образованието през последните години, който направи голямата крачка към сериозните реформи, и част от тях реализирахте…

Благодаря ви. От нашето управление остана един много тежък въпрос, с който не успяхме да се справим – този за прекратяване на администрирането в науката, т. е. да я няма Висшата атестационна комисия. Министър Игнатов се нагърби с тази реформаторска работа, която винаги е предизвиквала и сега предизвиква напрежение.

Къде според вас настоящият министър на просветата и самата институция не успяват да се справят? Защото освен учените на улицата са и част от университетите…

Мисля, че г-н Игнатов нямаше подкрепа на равнище заместник-министри.
Казвал съм и на него, че е тактическа грешка да не назначи заместник-министър на висшето образование. Хубаво е да търси икономии, но има натоварвания, които не можеш да поемеш сам. Средното образование бе поверено на Милка Коджабашиева. Според мен не се работеше в съответната посока и тя бе помолена да напусне. Сега е Милена Дамянова, но предстои да видим дали ще успее.
Проблемите в средното образование са свързани и с гигантските промени през последните години. Преди Юг. използвахме компютрите за пишещи машини, сега – за библиотеки. Тези промени изискват и смяна на технологията на образованието.
В основата на промяната в училищата бе създаването на т. нар. Държавни образователни изисквания. Но през 2001 г. папките бяха заключени в нечии бюра и работата спря.

Кое беше същественото в замисъла тогава?

В основата бе провеждането на матурите, което представлява външната оценка за качеството на обучението. Но преди тази задача, трябва да се реши друг въпрос – коя е рамката на средното образование и най-вече дали в X клас може да се издаде документ за завършено средно образование. Как да се отговори на изискването на конституцията за задължително обучение до 16-години и кои и как да продължава в гимназия.

Темата се дискутира отдавна. Какво спира решението?

Никой не казва как това трябва да се случи. Аз чувам от колегите от ГЕРБ, че решението е в нов Закон, за народната просвета. Но нужният текст е толкова кратък, че може да се запише и като поправка в настоящия закон. И така да стартират всички останали промени. Това не става. Ето защо, когато дойде едно голямо външно проучване, изпадаме в притеснение от резултатите.
Истината е, че нашата система не е съизмерима като качество на останалите. Средното ни образование е широко пропусквателно за разлика от това в другите държави.

В какъв смисъл?

У нас има страх от отпадане от училище. Помня две числа от времето, в което бях министър. Отпадналите ученици бяха 2-3% в България, а в Белгия и Холандия – над 10%. Там системите не пропускат така лесно до самия си край.
Нашите ученици не издържат на общите критерии като цяло. Но страхът от отпадане е обществен проблем, не е нито гилдиен, нито професионален, нито политически. Той е наследствен – българинът е убеден, че училището определя нашата цивилизованост и развитие. Ние трябва да се отнасяме към този факт изключително внимателно. Но той поражда и лекота на пропускането. Образно казано, между двойката и тройката винаги даваме приоритет на тройката.

Това ли е истинското обяснение за бавните реформи, а не онова, традиционното – за консервативността?

То и тук става дума за консерватизъм. В съвременния свят такива неща предизвикват конфликт. От една страна ни трябва модерно обучение, а от друга ни теглят традициите. Сблъсъкът е неминуем. Моят отговор е, че той ще приключи в полза на модерността. Няма как да не стане, то е част от развитието.
Що се отнася до висшето образование, темата за качеството там е толкова позната, че чак амортизирана. В тази връзка министър Игнатов прави нещо, което екипът, който аз ръководих, го бе записал като законова норма – създаването на конфедерациите на университетите. Това е институционна стъпка, която ще доведе до укрепване на мрежата и до по-високо качество на образованието. Това е важно да се направи сега, когато кризата удари много тежко и европейските висши училища. Всеки университет има собствен потенциал от преподаватели и база, а когато обедини усилията си със своите колеги, това води до по-добри резултати. Тези неща трябва да стават със съзнанието на самите вузове, а не под напора на политиците.

Нещо това съзнание не се забелязва.

Кризата дава шанс. Ние много се оплакваме от нея, но.все повече хора си дават сметка, че имаш възможност да преосмислиш позиции в нея. Сега излезе и рейтинговата система, която дава възможност на всеки да се огледа и да прецени къде е. Въпрос на здрав разум е да вземеш мерки, за да оцелееш.

в-к “Труд”, интервю на Анета Петкова