Г-н Методиев, след като отпадна изискването за стаж при професорите и доцентите, вие заявихте, че все пак е нужен социален опит. Не одобрявате ли тази промяна?
Трябва да уточним понятията – нямах предвид трудов стаж, който е по специалността или във времето между получаването на докторската степен и кандидатстването за академичната длъжност. Говорех за социален опит в смисъла, че всеки човек трупа такъв, работейки. Може да работите във „Всеки ден“ в продължение на няколко години, да натрупате този социален опит и впоследствие, прехвърляйки се да работите в университет, вече да можете бързо да израснете за 1 или 2 години. Не смятам, че този стаж вътре вече в университетската среда трябва задължително да бъде 3 или 5-годишен, защото наистина има млади хора, които много бързо работят върху своите изследвания. По-трудолюбиви са, по-амбициозни и за тях да се слагат такива ограничения във времето ми се струва неразумно. Но трябва да са натрупали социален опит – в смисъл да имат трудов стаж зад гърба си, да не идват от училищната скамейка.
Както се казва човек трябва да узрее социално, за да покрие съдържанието на това научно признание.
В такъв смисъл. Това, което г-н Огнян Стоичков каза, аз го подкрепям. Все пак завършвате на 23 години висше образование, на 24 ставате докторант, на 26 вече сте доктор и на 27 да станете професор…
Учудвахме се доскоро как в Америка младежи стават професори на по двайсет и няколко години и ни се струваше много шокиращо.
В Америка се случва. Може би и при нас ще стане. Сега засега това, което се прие, създава такава възможност. Отпадна това изискване за трудов стаж и на 27 години можете да станете професор, наистина.
Може би просто представата ни за професор е друга – предизвиква асоциации за улегналост, години…
Нашата представа е за едни възрастни хора, белокоси…Тя е остаряла представа.
А социалният опит какво основно може да даде – мъдрост, улегналост?
Това според мен е валидно за всяка професия. Казах го по принцип. Подкрепям да има такъв тест, но това, че е отпаднал, за мен не е проблем.
Тези научни степени вече на са титли, а длъжности. Това какво променя?
Променя, защото ние имахме във времето на тоталитарната си държава социална йерархия, която се крепеше на подобни титли. Сега сме едно свободно общество, в което заемате тази длъжност в университета, в който работите и в този смисъл вие сте професор на вашия университет. А не сте професор просто с титулатура. Тоест вие сте професор на даден университет, а не „аз съм професор“ в смисъл на „аз съм по-умен от другите“. За мен това не е разумно.
Тоест промените, които се приеха в Закона за академичното развитие, са напредък и следват по-логичния вариант.
Естествено. Човек носи отговорност пред своята институция и като поведение, и като изследовател и като преподавател и се грижи за доброто име на своя университет.
А тези новости – да си професор само в университета, в който преподаваш, няма ли да ощети много хабилитирани лица, които четат лекции в няколко университета?
Не, не може да бъде преподавател в няколко университета, тъй като това е една от порочните практики. Една от целите на закона е преподаването да бъде в един университет. А вие можете да бъдете гост-професор или доцент в зависимост от правилника в някое друго висше училище. Просто гост-преподавател. Зависи как тези наименования са поставени в правилника на съответното висше училище. Гостуващи лектори – това го има като много популярна практика. Някои изявени преподаватели ги канят и са гост-лектори в други университети.
Западната практика такава ли е?
Да, точно такава е. Това трябваше да се случи в България преди много време. Ние сме останали последната страна в Източна Европа, която най-сетне се вписваме в тази обща европейска практика.
Доста закостеняла беше нашата система.
Да, един съветски модел, който беше напуснат от всички страни в Източна Европа, с изключение на България.
А ако сега един професор или доцент иска да бъде такъв и в друг ВУЗ, освен в неговия си, как ще го признаят – с правилник, с тестове?
Разбира се, да го акредитира, но това е за да поеме определен курс лекции, да бъде като гост-преподавател. Тоест да гостува в даден университет за определен семестър, за определени лекции, просто защото го считат за много голям специалист в дадена проблематика. Но неговият основен курс лекции и занимания са в неговия университет.
Дали с промените в Закона за академичното развитие ще отпадне формализма в раздаването на тези длъжности?
При всички случаи всеки университет ще засили според мен своите изисквания за качество за съответната длъжност. Всеки има интерес да има по-високо качество поради една много проста причина – днес българските младежи, младите хора на България имат възможност да учат в цялата европейска мрежа от университети. Конкуренцията е огромна. Никой няма интерес неговият университет да бъде с нарицателно име на лошо ниво. Никой.
Тоест промените ще дадат възможност за истинска конкуренция?
Истинска е, защото преди 5 години ако искате да учите във Великобритания, трябваше да плащате три пъти по-големи такси от тези от страните-членки на ЕС. Сега плащате същата такса като англичанин, холандец или французин. По този начин вие наистина си избирате къде да учите. Което беше мечта за моето поколение.
