Г-н Методиев, каква е претенцията, отличаваща „Демократи за силна България“ не само от останалите десни партии, но и от сегашните български партии изобщо?

– „Демократи за силна България“ възникна като алтернатива на едно политическо статукво, което се възцари у нас след 2001 г. То се характеризира с отслабването на интереса на българските граждани към политически партии, които в някаква степен абдикираха от основните си задължения – да изразяват позициите на определени групи от българското общество. Разбира се, това донякъде беше свързано и с тежката реформа на правителството на ОДС, довела до известна умора обществото ни. Но и с факта, че Симеон Сакскобургготски поиска да смени политическата система още през април 2001 г.За съжаление тогава българската десница не се опита да реформира първо себе си, за да представи нов политически проект за България. Нещо повече – тя изпадна във вътрешни затруднения, които проличаха особено ясно след местните избори през 2003 г. След които възникна и ДСБ – като инициатива на граждани, знаещи, че политическата ни система е в криза, и искащи партия, която да им посочи изхода от нея. Оказа се, че след прочитането на учредителната ни декларация на 28 февруари тази година във ВИАС от Иван Костов „Силна България в обединена Европа“ е кауза за много повече хора, отколкото очаквахме. Обиколихме страната и имахме идея да направим около 40-50 събрания, а те станаха над 150. Да не говорим, че салоните бяха пълни – нещо, което не бяхме виждали много отдавна. А това ни убеди още повече в необходимостта от създаването на политическа партия, която да бъде изразител на една българска перспектива отвъд хоризонтите на членството в НАТО и ЕС. И затова призовахме за силна държавна институция, която да бъде ефективна и мащабна, но не и голяма. Ние искаме отворено общество, без капсулиране по различни верски и етнически принципи. Защото е нормално хората да избират своите политически партии в зависимост от гражданското предпочитание, а не от етническата си принадлежност.

Казахте, че „Силна България в обединена Европа“ е кауза за много повече българи, отколкото сте очаквали. Вече се създават и други партии – например като „Съюз за национално достойнство „Гранит“, които претендират да са радетели на национално достойнство. Според вас какъв риск крие използването на тази идея?

– Уважението към собствената национална общност, към която принадлежиш, не може да бъде свързано с омраза и агресия към другия. Независимо дали става дума за етнически, верски или роднински различия. Когато тези неща бъдат разбрани, става ясно и какво означава патриот и националист. Патриотите са хората, които се отнасят с уважение към националните традиции, съхраняват образа на своята страна, уважават я. Националистите правят същото, но за сметка на арогантност към другите. Аз не знам как новосъздаденият Съюз за национално достойнство „Гранит“ ще развие идеите си в бъдеще, но в българската политическа история десницата винаги е била защитник на националния интерес, и то в рамките на парламентарната демокрация. А по отношение на използването на идеята за националното достойнство риск има тогава, когато то бъде защитавано с цената на агресия към другите. Ако бъде защитавано поради собствените си ценности и добродетели – няма рискове. „Демократи за силна България“ вече започнаха да създават регионални партийни звена в страната.

Доколко силни са позициите ви извън София и най-вече коя ще е социалната база на партията?

– Интересът към партията ни не е само в големите градове, както би могло да се очаква. Още от първите ни срещи, преди да се вземе решение за учредяването на партията, хората го демонстрираха почти в цялата страна. А там чувахме едни и същи неща – ние, десните избиратели, сме си на местата, но няма за кого да гласуваме, изчезнаха партиите. Искаме нова партия.

Тоест – ще разчитате на избиратели на СДС?

– Бих казал, че българската десница в последните 15 години имаше много силен седесарски вот, който надминаваше милион и половина избиратели. На последните избори обаче за СДС бяха дадени триста и петдесет хиляди гласа. Голяма част от хората, които ще гласуват за ДСБ, са гласували за българската десница, а в частност и за СДС. Но ще видим в деня на изборите какво точно ще се случи.Колкото до социалната база на партията, тук за първи път трябва да отчетем, че не става дума само за една обществена прослойка, а за различни социални групи, обединени от общото им желание да зачитат човешкото достойнство. Казано накратко и образно – хора, които са взели живота в ръцете си и не идват на срещи с нас, за да извлекат нещо от ДСБ, а за да дадат нещо на тази партия.

Заявихте, че по принцип сте против предизборни коалиции. Какви са аргументите за тази рядка в българската практика радикална теза?

– Тя произтича главно от това, което чуваме от хората при взаимните ни срещи. Те не ни казаха в залите: „Искаме коалиция!“, а, че твърдо искат нова партия, защото няма за кого да гласуват. Ние не можем зад гърба им да правим договаряния и да ги подведем. Добре, но все пак в учредителната програма на ДСБ е записано, че сте готови да се явите на следващите парламентарни избори с политически партньори, с които споделяте еднакви принципи, ценности и идеи и имате общ политически противник.

В момента виждате ли партия, която да отговаря на тези критерии и с която да си партнирате?

– В България има власт и опозиция. Не можеш в един момент да бъдеш в коалиция с властта, а в друг момент да си нейна опозиция. ДСБ е в опозиция и всякакъв вид коалиции на национално или на местно ниво са неприемливи за нас. Класическият пример в това отношение е с вотовете на недоверие към правителството. В момента единствено Народен съюз проявява парламентарна опозиционност. Докато в СДС често се случва да има разнопосочни мнения, особено по темата за коалициите. Но така или иначе всички политически партии могат да еволюират в една или друга посока. Да дадем категорично мнение една година преди изборите – просто няма да бъде разумно.

Напоследък социологическите проучвание дават големи шансове за съставянето на левоцентристки кабинет догодина. Какъв е политическият ресурс на идеята, че всички десни партии трябва да се обединят, за да не допуснат БСП да управлява?

– Този въпрос получи отговор на президентските избори през 2001 г. Тогава Петър Стоянов призова за подобен тип коалиция. Резултатът беше драматичен, което доказа, че такъв призив не работи. По-скоро това, което може да спре надигащата се лява политическа вълна, прогнозирана от социолозите, е партиите вдясно да изграждат стабилно своя политически образ и да не разколебават избирателите си, за да постигнат силни резултати в изборния ден. И чак след това да градят коалиции.

А какви са необходимите условия, за да има партньорство в дясното пространство?

– Първото необходимо условие е да се спечели доверието на хората на самия изборен ден. Още преди месец ДСБ изразиха мнение, че лидерският въпрос в десницата стои открит и хората не припознават водач в нея не толкова в персонален план, колкото в партийно-политически. И не е нужно да се правят коалиционни постановки в рамките на два часа в НДК, както беше при местните избори миналата година, а нещата да се обмислят и чак тогава да се реши

.А нужно ли е да има водач или партия лидер в дясното пространство?

– Това ще се случи по един естествен начин на самия изборен ден, когато мнозинството избиратели припознаят коя политическа партия в българската десница заслужава най-голямо доверие.

Означава ли това, че останалите десни партии ще приемат лидерството й? Представете си, че вашата партия трябва да признае друг за естествения водач в дясното политическо пространство.

– Аз не казвам кой как ще го приеме, а какъв е принципът. Демокрацията се подчинява на волята на избирателя. А не на волята на социологията или на волята на анализатора. Затова смятам изборния ден за изключително важен. Хората в някаква степен вече се понапариха да дават доверие на кредит, предварително. Мнозина съжаляват, че са гласували през 2001-а за НДСВ и публично го признават. А в ДСБ има хора, които са доказали, че са последователни и отстояват принципни позиции, в което до голяма степен е и електоралният ни шанс. Нека се върнем към социологическите прогнози.

Как ще оцените последиците от едно хипотетично управление на левицата, и то в периода, в който трябва да приключи европрисъединяването?

– Ние сме посочили още в програмните си документи, че БСП е основният ни опонент. И това не е само за да възкресим емоцията на антикомунизма от началото на 90-те години. Убедени сме за тези 15 години на прехода, че БСП показа неспособността си, и то на два пъти, да води страната напред. Те много често казват, че в партията им има добри професионалисти. Имаха ги и в кабинета на Виденов, но доведоха страната до финансов колапс. Перспективата за тях е по-скоро да разчитат на едно ляво политическо мислене на хората, за да могат да се представят много добре на изборите. Но не вярвам да имат потенциала да усвояват добре предприсъединителни фондове, да работят добре в една обединена Европа.

Наскоро огласихте оценката си за трите години управление на НДСВ от гледна точка на външната политика и на сигурността. Разшифровайте твърдението си за „двойнственост“ на тази политика.

– БСП е на власт в специалните служби, в щаба на армията, във всички тези институции, които наричаме общо сектор за сигурност. На практика България има две външни политики – едната, водена от президента Първанов, и другата, водена от външния министър Соломон Паси. На моменти тези две политики или се припокриват, или се разделят. А в сектора на отбраната конфликтите между министър Николай Свинаров и началника на Ген-щаба ген. Никола Колев са популярни не само за всички българи, но за съжаление и извън страната. И това, което се случва сега, ще се случва и занапред. Да не говорим за отношенията България – Русия. Да бъдеш мостче между НАТО и Русия от гледна точка на глобалния свят е най-малкото смехотворно. Страната ни трябва да има ясно очертано коректно партньорско отношение към съюзниците си в НАТО, да бъде лоялен член на ЕС и в тази своя перспектива да не се отклонява и да дава различни индикации. Защото никой няма да те приеме на сериозно, ако шикалкавиш. А това, което прави БСП, е политическо шикалкавене.

Разговора води Цветелина Петкова