На съботното Девето национално събрание на ДСБ Веселин Методиев беше избран от лидера на партията Иван Костов за член националното ръководство. Той и общинският съветник в София Атанас Атанасов заеха местата на напусналите формацията Прошко Прошков и Даниел Митов, които вече са част от партията на Меглена Кунева “Движение България на гражданите”. Методиев отново ще бъде председател на предизборния щаб на партията за парламентарните избори. “Дневник” разговаря с него за бъдещото на “Синята коалиция”, започналата самостоятелна подготовка на ДСБ за вота догодина, както и за отношението към ГЕРБ и партията на Кунева.
На Националното събрание беше одобрена резолюция, в която е записано, че ДСБ започва самостоятелна подготовка за парламентарните избори след решението на СДС да не потвърди “Синята коалиция”. Това означава ли, че партията ще се яви сама?
– За нас решението на СДС от май съдържа две неща. Добрата новина е, че решиха в ранен период, а не две седмици преди изборите. Лошата новина е, че се отказаха от “Синята коалиция”. Ще продължаваме напред да удържаме всички форми на “Синята коалиция”, защото тя е родила множество политически институти – парламентарна група, евродепутати, общински съветници в цялата страна и кметове на населени места и общини. Ние заставаме до сините избиратели.
От друга страна сме длъжни година преди изборите да започнем сами подготовка.
Имаме амбицията, както е записано в резолюцията, през ноември да определим и водачите на листите, защото ние, хората, които имаме по-богат опит в политиката, винаги сме искали и много трудно сме успявали да не правим кампания само в последните 50-60 дена. Когато всичко е уточнено предварително и има достатъчно време, може да се организират срещи с избиратели в различни населени места и наистина изборът да бъде информиран.
Един от кандидатите за председател на СДС Ваньо Шарков застъпва тезата, че съюзът с ДСБ не трябва да се разтрогва. Изключвате ли изцяло варианта “Синята коалиция”?
– Не. Ние заявяваме, че сме отворени. Това означава, че колегите трябва да преразгледат политическото си решение. Не знам как ще стане, не е редно да гадаем. След вътрешните избори им трябва време, този разговор остава отворен.
Съществено е, че отваряме листите си за политически организации, сдружения, личности. Проф. Калин Янакиев неслучайно каза, че трябва да потърсим естествените лидери по места. Подкрепям силно тази теза. Не може една партия, въпреки че желанието на много хора е такова, да се удържа само от една група от хора в центъра.
Говори се много за бариерата от 4%. Има ли опасност сами да не може да я прескочите?
– От самото учредяване на ДСБ има такъв пропаганден зачатък – те, хората на Иван Костов, няма да прескочат бариерата. Този разговор е отчайващо дълъг – вече от 8 години. Мога да кажа, че с моята професия и историческото познание, все пак фактите говорят, че ние не сме били никога под 4%. Независимо в какво състояние е била партията, колко е било трудно. През 2007 г. бяхме в много тежка криза – не можахме да изпратим евродепутати на първите европейски избори, но пак взехме 5%. Просто квотата за Европарламента е по-висока. Не сме били на избори под 4%. Иначе спекулациите ще продължат до изборния ден – в това съм сигурен.
На Националното събрание Иван Костов отправи много директни критики към ГЕРБ – за тодорживсковско безочие и простотия. Как оценявате управлението?
– ГЕРБ не можа да формира убеденост за демократична алтернатива, защото лидерът им Бойко Борисов се намесва наистина във всеки въпрос. Няма тема, по която да се взима решение, и да се знае, че отговорността е паднала върху някаква група от хора, да кажем министри. Всички тези неща водят към едно изкривяване на демократичната система.
Вярно е, че има посткомунистически стереотипи, които са валидни както за Борисов, така и за хора от партията, изявяващи се в различни политически ситуации. В самото начало казахме, че сме от едно политическо семейство, че ние даваме доверие на политическа партия, която е нова, но е получила доверието на хората в България, за да може да се реализира дясноцентристко управление. Не може да реализираш такова управление, когато посочваш ДСБ за свой политически враг, а правиш колаборация или някакви концесии с БСП или с ДПС.
Мартин Димитров от СДС откри намесване на ГЕРБ в разпада на “Синята коалиция”…
– Да. Мартин Димитров също има достатъчно информация, че по места има такъв натиск. Тези организации, които са в коалиция с ГЕРБ по места, са против “Синята коалиция”, което само по себе си е достатъчно красноречиво.
След 24 часа в същата зала ще се основе партията на Меглена Кунева “Движение България на гражданите”. Някои лица на ДСБ преминаха към нея. Какво ще е отношението към новата формация?
– Критиките са свързани с персоната на Меглена Кунева дотолкова доколкото има политическа биография. Тя е присъствала в политически формати, срещу които ние сме били. Става дума не само като персони, но и като политически идеи. Това е НДСВ, което управляваше страната през 2001-2005 г. Когато тежките реформи от нашето управление дадоха положителни резултати. Убедени сме, че тогава бяха пропуснати златни шансове за развитие на България и отговорността се носи от тези политици. Една от тях е Меглена Кунева.
На второ място тя принадлежи, както и Даниел Вълчев, към управлението на тройната коалиция. Били сме абсолютна тяхна опозиция. Критиките идват по естествени причини.
Но 17 души, повечето от които лица на ДСБ – отидоха при Кунева?
– Бях на едно събрание в Горна Оряховица, където Иван Костов не беше ходил от доста време. Там се връчиха 32 нови карти на нови членове. Във Варна пак имаше такова тържество – няколко десетки нови хора. Над 400 човека са приети през последните два месеца.
Прошко Прошков като кандидат-кмет спечели гласове от името на “Синята коалиция”, в частност като част от ДСБ. До каква степен има лични заслуги може да се сравнява с гласувалите за листата за общински съветници в София. Разликата е в порядъка на 2000-3000 гласа в повече за него, т.е. много малко. Изявата на Прошков като носител на доверие през вота на избирателите предстои да бъде видяно.
Носител на такъв вот е Кунева, която се яви на президентски избори. Искам да ви кажа, че ако се върнете и видите какво е станало с третите на президентските избори в България през 90-те години и в началото на този век, които са формирали партии и са се явили на парламентарни избори, ще видите доста интересен вот.
През 1996 г. Жорж Ганчев се яви, остана трети и взе 900 хил. гласа. Кунева взе 440 хил. гласа. Ганчев едва успя да класира бизнес партията си с 240 хил. гласа в парламента. През 2001 г. Богомил Бонев се яви и също остана трети с 600 хил. гласа, формира гражданска партия и взе много малко гласове. Волен Сидеров през 2006 г. се класира на балотаж, но беше трети в проучванията. Взе 600 хил. гласа, а сега не знае какво ще се случи с него. Така че гласовете, събрани на президентски избори, не са толкова показателни. Парламентарните избори все пак са най-партийноориентираните.
