Валери Кацунов: В досиетата има забавни моменти

Валери Кацунов е роден през 1953 г. в София. Завършил е история и философия в СУ. Главен асистент в катедра „Архивистика и помощни исторически дисциплини“, доктор по история. Работил е в БАН, преподавал е в СУ по „Съхранение на архивните документи“ и „Български институции и документи VII-XIX в.“ Член на комисията по досиетата, издигнат от ДСБ.

– Господин Кацунов, какъв е смисълът от съществуването на комисия по досиетата?
– Аз съм член на комисията по досиетата, аз не съм измислил тази комисия, нито съм я формирал.
– Дали този този нов орган ще стигне до истината за бившата Държавна сигурност?
– Когато комисията приключи дейността си, на базата на това, което е свършила, може да се пита имаше ли смисъл от тази комисия, добре ли си свърши работата и какво стана. Доколкото аз разбирам, има такава сериозно изразена политическа воля в Народното събрание да се сформира подобна комисия. Предполага се, че политиците смятат да отворят досиетата докрай. Аз лично смятам, че съм там, за да може да се отвори максималният обем информация – за всичко и за всички.
– Смятате ли, че преходът беше дирижиран от кадрите на бившата ДС?
– Аз съм историк по образование и знам, че власт никога не се дава, власт само се взима. Ако вие си спомняте какво се случи около 10 ноември – година-две след това или преди, със сигурност ще си отговорите сам на въпроса.
– Малко ли са двама представители на опозицията в деветчленната комисия?
– Всичко зависи от това как комисията си върши работата. Може да се окажем напълно достатъчни, а може да се окажем и съвсем недостатъчни. Моето лично мнение е, че би трябвало всички парламентарно представени партии и коалиции да имат свои представители, така както е казано в закона. Би трябвало всички да участват и не разбирам защо някои не пожелаха.
– Как върви работата ви досега. Делите ли се по партийни цветове?
– Не, досега не съм забелязал да има някакво разделяне на цветове, на политически възгледи или принадлежност. Дотук всички четем един и същи материали, коментираме помежду си. Наистина има забавни моменти и си струва човек да се развесели и да се посмее на това, което чете. Нямаме никакъв конфликт. Знам, че обществената нагласа е нещо да се случи, да има бутане, ръгане. Няма такова нещо.
– Смятате ли, че ще се използва като вратичка в закона защитата, която беше дадена за средния ешелон на разузнаването?
– Вратичката, която беше дадена, е, ако комисията реши, че разкриването на определено лице ще наруши интересите на националната сигурност, то тя може да вземе решение да не се обявява принадлежността на този човек към съответните служби. Тогава се формира един отделен фонд от документи, който е под личното разпореждане на председателя на комисията. Ние не сме голяма световна сила и аз не мога да си представя, че имаме някакъв обем от 1000 човека зад граница и трябва да пазим техните интереси и живот, като не ги обявяваме. Тези служби в повечето случаи, които знам от книгите и филмите, са свързани с някакви посолства. Колко посолства имаме в чужбина? Колко човека могат да бъдат всъщност това? Различни хора казват различно – някои казват 30, други 70, а един човек ми каза, че са някъде 104, той ги бил смятал. Аз не виждам 104 български посолства в чужбина, а и смятам, че е нормално някъде да има такива хора. И после част от документите на тези хора при всички случаи ще дойдат при нас и ще стане ясно къде работят и за какво работят. Разбирам обществената нагласа, че пак ще се скрие нещо, че пак обществото ще бъде измамено. Аз мисля, че комисията намали този риск до максимум. Но пък и никой не може да даде гаранция, че работилите десетки години служби няма да се опитат нещо да направят, възможно е да се опитат. Само че за разлика от други закони по този се наказва – между 3 и 6 г. и между 15 000 и 30 000 лв. глоба за този, който укрие подобни документи или информация за тях. Понеже хората, работещи в такива сфери и служби, много добре си знаят отговорностите, сигурен съм, че ще помислят доста преди да се опитат да укрият нещо.
– Няма ли прекалено големи правомощия председателят на комисията спрямо останалите членове?
– Ние още не сме направили устройствен правилник на комисията. Той трябва да се направи в рамките на 45 дни от назначаването на комисията. Предполагам, че веднага след като премине проблемът с евродепутатите, ще започнем да работим по правилника. Така както е посочено в закона – да, председателят държи ключа от онзи фонд, който носи информация за малка група хора, чиито имена не бива да се разгласяват. Това е отговорност на председателя, но преди да вземе тези документи, той трябва да ги обсъди с членовете на комисията. Да ви кажа право, за мен отговорността му е по-голяма, отколкото правомощията. Аз лично не бих искал да съм на негово място.
– Има ли възможност за фалшифициране на досиета. Може ли някой да се оправдае, че е бил набеден и досието му е било фалшифицирано.
– На този въпрос не мога да отговоря, защото дотук съм видял много малко документален материал на фона на този, който се очаква. Очакваме един порядък от между 7 и 13 км – от различни хора чуваме различни цифри. Никой в момента не може да ви каже какъв е обемът на тези материали – те са веднъж в централни ведомства, веднъж пръснати по страната. Какъв е обемът, не мога да кажа. Плюс това са различни служби. Всяка служба предполагам има собствено виждане за това как да подреди и какво ще прави с тези документи. Ние сме още в началото. Дали е възможно – сигурно е възможно, но как да ви кажа дали ще стане или няма да стане. Засега не разполагаме с лаборатория, която да сравни дали една хартия е произведена тази година или преди 10 или преди 50 години. А е добре да имаме точно такъв тип лаборатория, с която да се доказва от кое време е тази хартия и това е най-добрият критерий дали документът е правен по онова време или е фабрикуван по-късно.
– Дали ще успеете да установите каква част от архивите са изчезнали или унищожени?
– Дотук съм срещнал да се цитират две заповеди на министър на вътрешните работи – една от 1987 г. и другата от 1990 г. – за унищожаване на документи, които „не представляват оперативна или историческа стойност“ – буквално така пише в заповедите. В едната имаше споменати като бройка просто защото не сме видели цялата заповед, тя е цитирана, над 2000 документа, а другата малко над 1000. Че има унищожавани документи през 1987 г. и 1990 г., ако се съди по тези заповеди, сигурно има. Тези заповеди заедно с протоколите, които са свързани с тяхното изпълнение, вече са собственост на комисията.
– Ще обявявате ли сътрудниците, за които намерите само т.нар. „картонче“ въпреки решението на Конституционния съд, заради което тези хора не бяха обявени преди време?
– Общественото мнение е, че когато човек има картонче, той непременно е сътрудник. Истината е, че ако някой ви е проучвал някога, той е задължен да направи това картонче и вие никога не сте знаели, че имате картонче. Ако след това въпросното лице е станало сътрудник, то също е започнало с картонче. Това е като да отидете в библиотеката, там има картонче, обаче дали има книга, никога няма да разберете, защото може да се окаже, че или я няма на място, защото е на реставрация, или е някъде в депозиториум, или просто някой я е откраднал. Но картонче има.
– Ще използвате ли архивите на предишните комисии „Бонев“ и „Андреев“?
– За комисията „Андреев“ има документи, за комисията „Бонев“ не зная какви документи има. Документите на комисията „Андреев“ също принадлежат на нашата комисия в момента. Не сме ги взели, защото няма къде да ги сложим засега. Може би след като мине проблемът с евродепутатите, ще мислим какво да правим с тези документи, защото те стоят на едно място, в една стая са заключени, доколкото знам, запечатани. Ще ги отворим при всички случаи, но кога точно, не мога да кажа.
– Има ли според вас и до ден днешен търговия с досиета и изнудване чрез досиета?
– Лично аз не съм бил изнудван с досиета и не познавам някой, който да е бил. Чувам, говори се, в печата се пише, че някой някъде имал копие от досието на не знам кой си и по този начин щял да бъде изнудван. Не ми е известно, не познавам хора, търгуващи с досиета. Щеше да е интересно някой да си извади такова досие.
– Смятате ли, че е възможно да се окаже политически натиск върху комисията?
– Възможно е. Всякакъв натиск е възможно да се окаже. И политически, и физически, всякакъв. Законодателят е решил, че имуществото на комисията се управлява от НСО, което значи, че НСО може да охранява чантата на някой от членовете на комисията. Самият член никой не го охранява. Не се е случило нищо, но всичко е възможно. В нашата мила родина всичко става, както е видно.

Снимка: в-к „Сега“