Парламентът прие Бюджет 2023

След повече от 20 часа заседание Парламентът прие бюджета за 2023 година. Финансовата рамка бе одобрена с 3% дефицит. Също така от септември работещите във фирми с над сто души вече задължително ще получават заплатите си по банков път. Депутатите задължиха банките да не налагат такси за теглене от сметките, когато се ползва банкомат на финансовата институция, издала картата. Без такси за теглене ще бъдат и пенсиите, стипендиите и помощите.

Ангажиментите, поети за увеличаване на заплатите в бюджетната сфера, също залегнаха в окончателно гласуваните текстове. Допълнителните разходи за това са около 400 милиона лева, като средствата идват основно от капиталовите разходи на различните ведомства, за да не се отвори по-голяма дупка в бюджета.

МВР и ДАНС ще получат допълнително 157 млн. лв., отбраната – 75 млн., Спешната помощ – 30 млн. и приходните агенции – 25 млн. лв. Ще има и увеличаване на акцизите за електронните и бездимните цигари на две стъпки – един път от август и още веднъж от януари. “Бюджетът е в първоначално зададените параметри – с 3% дефицит, със сериозна капиталова програма, с преразпределение на част от капиталовите разходи към допълнително заплащане, което парламентът гласува, в размер на около 300 млн. лева”, разясни Асен Василев.

Андрей Гюров и Петър Чобанов са новите подуправители на БНБ

Андрей Гюров ще заема длъжността подуправител, ръководител на управление „Емисионно“. Той ще отговаря за управлението на международните валутни резерви на страната, които са 66.6 млрд. лв. Петър Чобанов ще заема длъжността подуправител, ръководител на управление „Банково“, ресор свързан с управлението на платежните системи.

На изслушването им двамата подуправители откроиха като приоритет работата по приемането на еврото.

Гюров и Чобанов бяха номинирани от преизбрания за гуверньор на централната банка Димитър Радев.

Министерски съвет прие управленската си програма с 5 приоритета

Програмата е за периода на 18-месечното управление, за което се разбраха “Продължаваме промяната-Демократична България”, като в близо 150 страници са описани конкретните законодателните инициативи на кабинета. В основата са  5-те приоритета, за които двете формации се разбраха още при преговорите за съставяне на кабинет. Ето кои са те:

1. Присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 г. Целта е да се изпълнят всички необходими дейности, за да се отговори на изискванията на европейските партньори за приемане на страната ни в Шенген. 
2. Присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 г. България ще работи в тясно сътрудничество с европейските институции и партньори, за да изпълни всички необходими условия за успешно приключване на процеса. Кабинетът ще предложи бюджети за 2023 и 2024 г. с 3-процентен годишен бюджетен дефицит. Ще проведе мащабна разяснителна кампания за ползите от въвеждането на единната европейска валута.
3. Овладяване на инфлацията. Правителството ще предприеме необходимите мерки и реформи, за да стабилизира цените на стоките и услугите и да създаде благоприятна икономическа среда за бизнеса и за гражданите. Министерският съвет ще подкрепи и насърчи развитието на иновациите и на индустрията, както и на селското стопанство. 
4. Изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Ще се положат основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт. НПВУ ще възстанови потенциала за растеж на икономиката, ще го развие и повиши, с което в дългосрочен план ще се постигне стратегическата цел за конвергенция на българската икономика и изравняване на нивата на доходите в България със средноевропейските.
5. Подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти. Правителството планира целеви финансов ресурс за общински проекти, което ще позволи на общините да реализират приоритетните си инициативи за развитие и подобряване на услугите за гражданите. За да се гарантира максимална публичност и прозрачност при целесъобразното изразходване на средствата за общините, ще се изработи предвидима и обективна методика за оценка на проектите.

Прокуратура и ВСС

Министърът на правосъдието Атанас Славов ще обжалва определението на ВАС за избора на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите на главен прокурор. Това ще стане в частна жалба пред петчленен състав на ВАС, като министър Славов се позова на правата, които му дават Конституцията и Закона за съдебната власт. Атанас Славов отново призова прокурорската колегия на ВСС да завърши процеса по назначаване на специалния прокурор, който да разследва сигналите срещу Борислав Сарафов.

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет явно е заключила темата с назначаването на ad hoc прокурора, който трябва да разследва Борислав Сарафов и излиза в лятна ваканция.

Софийската апелативна прокуратура нареди на СГП да смени прокурора Стефан Христов от Барселонагейт, както и колегата му Иван Първанов за констатирани нарушения по четири дела, сред тях и разследването за шпионаж срещу агент на ДАНС.  С постановления на петима прокурори от Апелативна прокуратура – София прокурорите от Софийска градска прокуратура И.П. и С.Х. са отведени от наблюдаваните от тях досъдебни производства. информира АП -София. 

Постановленията са във връзка с образувани дисциплинарни производства спрямо същите за допуснати сериозни нарушения в срочността и ритмичността по водени от тях досъдебни производства. По делата са установени нарушения – действие или бездействие, довело до забавяне на досъдебните производства.

Съдията от Върховния касационен съд Елена Каракашева беше назначена днес за зам. главен прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура. Тя ще встъпи на поста на 1 септември.

Войната в Украйна

Сигурността на Черно море е застрашена. Това каза румънският президент Клаус Йоханис, след като руски ракети бяха насочени срещу украинска пристанищна инфраструктура на река Дунав, точно до границата на Украйна с Румъния. Руският удар е буквално на по-малко от няколко километра от румънска територия.

Русия официално уведоми България, че е определила временна предупредителна зона в Черно море заради провеждането на военни учения. Зоната включва части от изключителната икономическа зона на България.

“Няма причина за притеснение и учението ще се провежда далеч от териториалните води на страната ни. Въпреки че тези действия не представляват формално нарушение на международноправните норми, те не се смятат за добра практика. България и съюзниците продължават регулярните дейности по засилено наблюдение в зоната на отговорност на НАТО, в съответствие с решенията в рамките на Алианса”, посочват от Министерството на отбраната.

НАТО вече осъди „опасното” поведение на Русия в Черно море  и опитите ѝ да блокира износа на украинско зърно, като посочи, че новата руска “предупредителна зона” засяга териториалните води на България, която е членка на Алианса

Съюзниците също така осъждат “неотдавнашните ракетни атаки на Русия срещу Одеса, Николаев и други (украински) пристанищни градове, включително циничната атака на Москва с дрон срещу съоръженията за съхранение на зърно в Рени”, пристанище в непосредствена близост до румънската граница.

“Русия носи пълна отговорност за опасните си действия и за ескалацията в Черноморския регион”, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.  “Действията на Русия също така представляват съществен риск за стабилността в Черно море, което е от стратегическо значение за НАТО. Съюзниците засилват подкрепата си за Украйна и повишават бдителността си”, добави той.

“Оставаме готови да защитим всеки сантиметър от съюзническата територия от всякаква агресия”, подчертава Столтенберг.